Лидерите на ЕС ще обсъждат „трънливи въпроси“ идната седмица

Дискусиите от срещата на високо равнище отразяват въпроси за бюджета и начина на избиране на председател на ЕК

Лидерите на ЕС ще обсъждат „трънливи въпроси“ идната седмица
Как да запълнят празнотите в бюджета след Brexit и как да изберат нов шеф на Еврокомосията, който да наследи Жан-Клод Юнкер. Това са два от важните и „трънливи“ въпроси, които лидерите на Европейския съюз (ЕС) ще обсъждат идната седмица. Те ще се срещнат на 23 февруари в Брюксел при формат 27 – без Великобритания. 

Срещата на високо равнище трябва да бъде ключов етап към един нов, по-сплотен Съюз, който европейците искат да изградят след Brexit. Година преди официалното излизане на една от най-важните му членки, днес пред ЕС има две основни пречки по пътя към целта – бюджета и начинът, по който да става номинирането за най-високите постове.

Избирането на Юнкер за председател на ЕК през 2014 г. стана чрез оспорваната система „шпитценкандидат“. Тази германска дума определя процедура, според която кандидатът „начело на листата“ на европейската партия, която е спечелила най-много гласове, получава поста.

Европейският парламент и Юнкер са за това тази система да бъде приложена и на европейските избори през май 2019 година, защото според тях тя укрепва демокрацията в Европа. Очаква се, че председателят Европейския съвет Доналд Туск, който координира срещите на високо равнище и представлява страните членки, също да застане зад запазването на „шпитценкандидат“. 

В същото време обаче редица държавни и правителствени лидери се противопоставят на тази система, която, според тях, ги оставя в периферията в полза на задкулисни споразумения, сключени от политическите партии в Брюксел. 

Според договорите не ЕС обаче определянето на председателя на Еврокомисията трябва да бъде съобразено и с мнението е Европарламента. Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви тази седмица, че е за спазването нa европейските договори по този въпрос.

Юнкер пък определи системата „шпитценкандидат“ като „напълно логична“. Той призова и за сливането на поста, който сега заема, с този на Туск.

Темата стана още по-конфликтна, откакто Европарламентът неотдавна се произнесе срещу проекта за транснационални листи за европейските избори през 2019 година, които Макрон твърдо подкрепи.

Що се отнася до бюджета, излизането на Великобритания от ЕС ще лиши европейските финанси годишно от 12 до 15 млрд. евро. Това е голяма загуба за Съюза и то в момент, когато Брюксел търси пари за нови политики най-вече в областта на отбраната и миграцията.

Еврокомисарят по Бюджета Гюнтер Йотингер предложи вноските в бюджета да се вдигнат - до 1.1-1.2% от брутния вътрешен продукт на Евросъюза спрямо сегашните, които са от порядъка на 1%. Очаква се, че Холандия, Дания, Австрия, Швеция и Финландия, които са нетни вносители в бюджета на ЕС, да са против.

Въпреки това напрежение на заден план, ЕС продължава да настоява, че е необходимо единство в преговорите по Brexit.
Коментари: 0