Lidl: Печелим от оборота, а не от завишени цени

Високите цени на хранителните продукти се дължат на съвкупност от фактори, а не на изкуствено завишение. Ритейл секторът печели от оборот, а не от високи цени. Това казват от „Лидл България“, които днес направиха специална пресконференция с ръководството на дружеството, на която обясниха как се формират цените в техните магазини и каква е причината за високите цени у нас.

Защо в България е по-скъпо?

От Lidl обясниха и защо аналогични продукти в магазините им могат да бъдат по-скъпи в България в сравнение с Германия, Великобритания или някой друг пазар?

Според дружеството причините са комплексни. Сред тях компанията посочва проблеми с местното производство, небалансираната политика на субсидии и стимули за местното производство, по-дълги транспортни пътища за българския пазар, в сравнение с Централна и Западна Европа, по-малък обем стока – всяка държава, в която Lidl присъства, поръчва различни доставни обеми, което влияе върху крайната цена.

Така например Германия поръчва количества за над 3000 магазина, а България – за 116. Една от основните причини е и ДДС-то в България, което е сред най-високите в ЕС. За сравнение, в Германия ставката е 7%, във Франция е 10 или 5.5% в зависимост от стоката, а в Италия – 10, 5 и 4%.

„Лидл България“ сравнява и 21 стоки у нас и в Германия, като отбелязва, че само 4 от тях са по-скъпи на българския пазар. Веригата е сравнила яйца на бройка, кора 30 яйца, прясното мляко и кашкавал.

Яйцата на бройка размер М в България струват 0.50 лв., а в Германия – 0.39 лв. Трябва да се има предвид, че ДДС в Германия е 7%, а в България – 20%.

Мляко с 3.5% масленост тук се продава на цена за литър 2.59 лв., в германския Lidl е 2.25 лв., като отново се посочва разликата в ДДС-то.  

Как се формира цената?

За да стигне един продукт от производителя до всичките 116 магазина на Lidl, той минава през редица операции и процеси. Всеки един от тях има своята себестойност, която влияе върху крайната цена на продукта: транспорт, складови бази, магазини, режийни (ток, отопление, поддръжка), заплати, маркетинг, бракуваната стока, ДДС-то. „Лидл“ обяснява, че не ангажира производителя с допълнителни такси, като например за маркетинг и реклама, а ги прави за своя сметка.

Само за миналата година от веригата са имали искания за поскъпване на повече от 600 стоки, които се предлагат при тях, като предложенията са били цената да нарасне в пъти. Драгийска даде пример със захарта, за която е имало искане от доставчиците за 105% поскъпване, но от „Лидл“ успяват да снижат искания ръст до 25%.

Колко печелят веригите?

Според компанията в сравнение с други сектори, рентабилността по цялата верига на доставки при храните е ниска. В ритейл сектора в България тя обичайно варира между 3 и 5%, като в тези граници е и тяхната печалба. От там обясниха, че за 2020 г. в България тя е 4.85%, а за 2021 г. – 4.73%. Тоест през миналата година на всеки 100 лв. приходи Lidl България печели 4.73 лв.

От германското дружество не дадоха данни за 2022 г., през която реално бяхме свидетели на най-високата инфлация, обяснявайки, че  финансовата им година приключва на 28 февруари и все още нямат информация.

Изпълнителният директор Милена Драгийска коментира, че при цена на продукт 20 лв. „Лидл“ печели под 1 лв.

При храните инфлацията в България се усеща сериозно, като се отчита ръст от 26% за януари 2023 г. спрямо същия месец на 2022. При производителите средното покачване на цените било 21%.

От веригата отчитат и промяна в структурата на потребление, като има все по-голям интерес към промоционалните продукти. Хората вече пазаруват и по-често, два – три пъти седмично, докато преди са го правили веднъж, купувайки продуктите за цялата седмица.

Средният брой покупки на потребител в „Лидл“ намалява от 12 на 10 – 11 продукта, като средната стойност на един касов бон се повишава със 7 – 8%.

В „Лидл“ вече са имали много проверки от институциите, които се борят с нелоялните практики, но твърдят, че при тях не са открити такива. От 15 февруари до 7 март са имали около 200 проверки в 116-те магазина в страната, като само една е завършила с два акта заради липса на хартиен кочан за фактури.

От дружеството допълват, че имат 250 служителя, които ежедневно обикалят другите магазини и им докладват цените в другите вериги.