Лихвите в България няма да се повишат скоро

През последната година българите преструктурират семейните си бюджети и харчат повече пари за по-висок клас стоки

Жозе Салойо, управител на „БНП Париба Лични Финанси“ в България:

Лихвите в България няма да се повишат скоро

Снимка: БНП Париба Лични Финанси

3677 ~ 5 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Жозе Салойо е управител на "БНП Париба Пърсънъл Файненс", С.А., клон България. Той има над 18-годишен опит в областта на потребителското кредитиране, като цялата му кариера е свързана с водещата компания за потребителско кредитиране в Европа BNP Paribas Personal Finance, част от BNP Paribas Group.

Преди да заеме позицията си в България, в продължение на 4 години г-н Салойо e главен оперативен директор на BNP Paribas Personal Finance за Централна и Източна Европа. На тази позиция той отговаря за Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Австрия. Сред отговорностите му са оптимизация на оперативните процеси при отпускането на потребителски кредити, следпродажбеното обслужване, събиране, управление на изнесени услуги и други. Той координира ключови проекти за развитието на компанията в страните от региона в областта на информационните технологии, обслужването на клиенти и т.н.

Г-н Салойо, в последното проучване на „БНП Париба Лични финанси“ посочвате, че със спестените по време на пандемията средства хората си позволяват по-скъпи покупки. Докога очаквате да се задържи тази тенденция?

През последната година наблюдаваме ясно изразена тенденция, че хората преструктурират семейните си бюджети и, че харчат повече пари за по-висок клас стоки или за повишаване на комфорта си чрез ремонти на дома или покупка на по-скъпи мебели или коли втора ръка. Това беше потвърдено от две наши проучвания – класацията „Топ 10 на изплащане“ за най-търсените стоки, купувани с потребителски кредити и обзора „Потребителският кредит на българина“, който е за заемите за големи проекти. Според тях хората си позволиха тези по-скъпи проекти или стоки, тъй като в пандемията спестиха пари от дейности които преди бяха приемани за нормални като пътувания, ресторанти или ваканции.

Според мен тенденцията за по-скъпи покупки ще продължи, ако страната запази добрия си темп на възстановяване и ако няма нови затваряния. Ако тази динамика се запази, икономиката и заетостта ще продължат да растат, което ще направи хората по-уверени за бъдещето. А всичко това ще е добре както за потреблението, така и за сектора на потребителско кредитиране.

От проучването се вижда, че за определени групи стоки, като персонални компютри, телевизори и климатици, българите плащат значително повече. Доколко това се дължи на желанието да си купуват по-висок клас стоки и доколко на поскъпването на тези продукти заради фактори като недостиг на чипове, инфлация и т.н.?

Според нашите анализи по-високите средни цени на най-търсените стоки се обясняват с това, че хората купуваха на изплащане по-висок клас телевизори, хладилници, климатици или обзавеждане за спалня. Например, най-търсеният телевизор през първата половина на 2020 г. беше с диагонал 43“ и струваше 600-650 лева. Новият победител е много по-голям – 55“ и е по-скъп с 23%. Обяснението е, че телевизорите се превърнаха в домашен хъб за забавление и хората ги използват за стрийминг на видео, за слушане на музика или за игри. Също така телевизорът е стока, която се използва доста дълго и затова хората са готови да инвестират повече в по-висок клас устройства.

Друга стока с по-високи характеристики и съответно по-висока средна цена са лаптопите. Новият победител е на средна цена 900-950 лева, което е с 35.7% повече в сравнение с година по-рано и е с много по-добри характеристики като по-мощен процесор, по-добра резолюция на екрана, повече памет и т.н. Обяснението е дългият период на „хоум офис“ и дистанционно обучение – хората се нуждаеха от мощни и сигурни машини, за да изпълняват ежедневните си задачи и да останат свързани с колегите или съучениците си.

Предвид ускорената инфлация очаквате ли повишаване на лихвите по кредитите (потребителски и ипотечни) в следващата година и в какви размери?

Не очаквам, че лихвите в България ще се променят значително в краткосрочен план. Що се отнася до нашите лихвени нива, ние прилагаме персонализиран подход към всеки клиент и определяме условията по кредита му според рисковия му профил и според продукта, за който кандидатства. Като отговорен кредитор, ние ще запазим този подход.

Очаквате ли ръст на проблемните кредити през тази и следващата година, породен от изтеклия мораториум върху кредитите и евентуалното повишение на лихвените проценти? Готова ли е българската финансова система за подобно нещо?

Като управител на "БНП Париба Лични Финанси" в България, бих могъл да коментирам ситуацията за нашата банка. Добрата новина е, че след ръст на необслужваните кредити в началото на кризата, вече наблюдаваме положителна тенденция. За това има две основни причини. Първата е, че като част от групата BNP Paribas, ние прилагаме доказана система за управление на риска и много внимателно оценяваме всеки клиент. Затова и понякога можем да откажем отпускането на кредит, ако това би застрашило стандарта на живот на клиента. Втората причина е, че икономиката плавно се възстановява и през последните месеци броят на хората, започващи работа е по-голям отколкото на ново безработните. Това означава, че все повече хора имат стабилни доходи и обслужват кредитите си коректно.

Що се отнася до българската финансова система, тя е стабилна, което е видимо от положителните рейтинги на банките. Друго доказателство е приемането в механизма ERM II и подготовката за присъединяване към еврозоната, което се очаква през 2024 г.

В последната година и половина наблюдаваме натрупване на средства по депозитните сметки в банковата система. Някои банки дори спряха откриването на депозитни сметки или рязко вдигнаха таксите по тях. Ще доведе ли това до повече потребление и впоследствие ще се върнат ли стандартните депозитни продукти?

Виждаме, че хората използват спестяванията си за реализация на по-големи проекти, като ремонт на дома и покупка на кола или ново обзавеждане. Това води до ръст на потреблението, който се потвърждава и от данните на НСИ, според които към края на март потреблението е нараснало с 2.1%.

Що се отнася до срочните депозити, депозитната линия, която преди беше в рамките на "БНП Париба" – клон София, вече е част от "БНП Париба Лични Финанси" и ние не спираме да откриваме депозити и да обслужваме клиентите. Така че от гледна точка на компанията депозитните услуги определено имат бъдеще на пазара.

Извън депозитите в момента каква е алтернативата за инвестиции на лицата със средни доходи в България?

Българският финансов пазар е добре развит и за хората има много възможности. Някои от тях могат да осигурят дългосрочна финансова сигурност, други се представят на пазара като алтернатива на депозитите, но бих посъветвал хората преди да вземат каквото и да е решение, свързано с парите им и с инвестиции да говорят с финансов консултант и да полагат усилия да повишат финансовата си култура. Днес това е изключително важно и затова ние съветваме хората да четат за управлението на парите, да се интересуват от иновации, които могат да им спестят време и пари, да избягват разходи, които могат да оптимизират и така нататък.

Друг важен съвет за управление на парите е  да се спестява за трудни дни и да не се харчат всички доходи. Понякога може да е по-разумно решение да си купиш стока на изплащане или да вземеш кредит в неочаквана ситуация, но да имаш фонд за спешни ситуации и да не го харчиш.

България е само на няколко години от присъединяването към еврозоната. Кои ще бъдат най-големите предимства за страната от финансова и икономическа гледна точка и очаквате ли негативи?

Присъединяването към еврозоната и приемането на еврото имат много предимства за хората. Като част от една от най-развитите икономически общности в света, България ще се възползва от макроикономическите и практически предимства от тази стъпка. Това ще бъде от полза и за бизнес средата, защото приемането в еврозоната показва доверие сред партньорите на страната, което ще привлече чуждестранни инвеститори. По този начин икономиката ще расте, което ще доведе до по-добри възможности за заетост на хората и съответно до ръст на потреблението.

Според плана за приемане на еврото, обявен в края на юни, депозитите и кредитите автоматично ще се преизчислят без такси по текущия курс от 1.95583 лева за евро. Фактът, че има парламентарно решение настоящият валутен курс да не се променя, дава на хората повече сигурност за парите им. Освен това планът на правителството предвижда преходен период от само един месец, което показва увереност, че българската икономика, финансовият сектор и обществото като цяло ще се адаптират бързо към новата ситуация.

Възможно ли е според Вас кризата или политическата нестабилност в България да отложат влизането в еврозоната?

Както знаете има икономически и макроикономически параметри и критерии, които трябва да бъдат в определени граници, за да може България да бъде приета в еврозоната. Ако те се влошат заради политически или икономически причини, или заради пандемията, би било възможно приемането да се отложи.

Подкрепи Economic.bg