Малкото е повече, или как аутсорсингът у нас нарасна с 19.5% през 2018 г.

Новината е, че няма новина. Аутсорсинг индустрията в България отбеляза ръст за поредна година, нареждайки се сред водещите сектори като принос към брутния вътрешен продукт на страната. Изпреварвайки значително темпа на растеж на БВП, както и предварителните прогнози на сектора, аутсорсинг индустрията се увеличава с 19.5% през 2018 г. спрямо предходната година. Това сочи актуален доклад на Българската аутсорсинг асоциация, представен на специално събитие в четвъртък. 

Приносът на аутсорсинга към българската икономика има не само финансов характер, но и допълнителна принадена стойност за образованието, развитието на кадрите и бизнес среда като цяло.

Индустрия на знанието, която прелива в икономка на знанието – така вижда сектора Илия Кръстев, новият председател на Управителния съвет на Асоциацията. „Терминът аутсорсинг не изчерпва всичко, което правим“, изтъкна той и намери повод да обяви, че организацията сменя името си на далеч по-широкото Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии. Целите и приоритетите ѝ тепърва ще бъдат обявени. 

На 5.2% се равнява приносът на аутсорсинг индустрията към БВП на страната през 2018 г., което е около 2.4 млрд. евро, като темпът изпреварва този от предварителната прогноза. За сравнение, през 2014 г. делът ѝ е в размер на 3%. Анализите сочат, че през 2022 г. той ще достигне 9.2%, или 4.8 млрд. евро, като трябва да се отбележи, че прогнозата е на база случилото се в индустрията през изминалите 4-5 години.

„Може би изглежда бомбастично, но според нас е оптимистично-реалистичният сценарий“, коментира Илия Кръстев, който подкрепи думите си с ръста на индустрията от 19.5% през миналата година. Показателно е, обръща внимание той, че темпът през 2018 г. е над средния от около 15% за предходните четири в периода от 2014-2017 г. „Секторът смело продължава да се развива с темпове, които са обичайни, гледайки назад, и без да има основания за притеснения дали ще може да ги запазим и за в бъдеще“, коментира Стефан Бумов, член на Борда на директорите на аутсорсинг асоциацията.

Любопитна е връзката между ръста на индустрията на годишна база и този на работещите в нея хора. Към края на 2018 г. броят на заетите в сферата на аутсорсинга е 73 600 души и това е увеличение от около 9% спрямо 2017 г. „Правим повече с по-малко“, изтъкна Илия Кръстев, напомняйки, че приходите растат двойно по-бързо. По думите му това е тенденция през последните няколко години, която става все по-изразена.

„С 2% от заетите в България ние всъщност представляваме 8% от фонда работна заплата на страната“, коментира от своя страна Стефан Бумов. Този факт само подчертава защо е нужно да бъде сменено и името на асоциацията. Конвергенцията на новите технологии с добре образованите хора в държавата очевидно дава много висока добавена стойност. „Компаниите, заети в сектора, са гръбнакът на модерната средна класа в България“, отбеляза още той. 

Иначе като цяло в аутсорсинг индустрията оперират общо 583 компании, разпределени сравнително равномерно между BPO (каквито са кол центровете например) и ITO (аутсорсинг на информационните технологии) секторите. Спрямо предходната година те са се увеличили с 90. Това също е значително увеличение на фона на средния растеж през предходните години.

Индустрията расте по приходи много по-бързо, отколкото по брой хора, като видимо става по-печеливша. През миналата година средният марж на печалбата е 7.8% и това идва да покаже ефекта от усилията на аутсорсинг компаниите да предлагат все по-сложни и иновативни продукти с по-висока добавена стойност. Разликата между ситуацията днес и тази отпреди 2012 г. е голяма – по онова време на България се гледа по-скоро като на „low-cost” център, а не на високотехнологичен. В последните години обаче се наблюдава промяна. Сега предизвикателствата са свързани с необходимостта от мащабиране и допълните иновации. Компаниите в индустрията се променят, някои правят собствени продукти, други предлагат новаторски услуги, а екоситемата вече се простира сред стартъпи и различни образователни инициативи.

„Ако сметнете колко хора са минали през нея през последните 20 години и каква стойност е дало това върху цялата икономика на България, се вижда ясно, че аутсорсинг индустрията е най-големият университет в страната“, отбеляза Илия Кръстев, обръщайки внимание, че компаниите инвестират много в продължаващо образование на служителите си.

„За много млади хора работата в този сектор е първа, като те биват наемани директно от университета заради образованието си и езиковите умения“, добавя Стефан Бумов. По думите му на тях се дава шанс да натрупат умения и кариерен тласък. След това мнозина намират реализация в други области на икономиката.

„Има практики, които хората няма как да научат по друг начин, ако не попаднат в тази среда“, намесва се и Ева Македонска, HR директор в Ingram Micro, която допълва, че стабилността на индустрията е сред другите фактори, които привличат и задържат служителите в нея. Тя припомня, че през 2012 г. „нашите центрове са насочени към транзакциите, тоест една постоянно повтаряща се работа“. Днес обаче вече живеем в условията на четвъртата индустриална революция. „При нас навлизат роботи, аналитични специалности, технологии и нашият бизнес става изключително труден. За да може той да се управлява и развива добре, на нас ни трябва хора, които да могат да отговорят на изискванията“, коментира Македонска.

„В тази посока имате добре протегната ръка от наша страна“, изтъкна зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Тя обърна внимание, че инвестициите в професионално обучение са ключови за развиването на кадрите, но отнемат време. В краткосрочен план ведомството помага с организирането на кариерни форуми, промени в трудовото законодателство и различни програми. Един от тези инструменти е програмата „Родители в заетост“, която цели да помогне на майките да се върнат на работа по-лесно, като им предостави опция да оставят детето си на детегледачка.

Усилия полага и образователното ведомство, което през 2016 г. сключва споразумение с бизнеса за професионално обучение на програмисти. Година по-късно стартира и инициативата Професия „Приложен програмист“, която цели да произведе по-бързо кадри се IT сектора, а учебната програма е разработена от компаниите, които най-добре знаят какви умения са нужни на служителите.

Така както не са изненада положителните резултати на аутсорсинг индустрията, уви, не е новина и това, че огромната част от компаниите в сектора са концентрирани в София. На картата се забелязва присъствието на аутсорсинг играчи във Варна и Пловдив, по-бавно в Бургас, Велико Търново и Русе.

Въпросът обаче не е само какво пречи на индустрията да излезе от София. „Ние се конкурираме като локации не само с такива в България, а от целия Европейски съюз“, коментира Илия Кръстев. Въпросът е как служителите сравняват местата, особено на етапа, при който заплатите и възможностите за кариерно развитие у нас се изравняват с тези на запад. „Когато първостепенните им нужди са задоволени, тези хора започват да избират местоработата си според това къде им е по-приятно да живеят“, казва той и насочва вниманието към наличието на детски градини, транспорт, инфраструктура и като цяло качество на живот. Вече не става дума само за добруването на служителя, а и на неговото семейство.

Наред с предизвикателството да бъдат задържани кадрите тук, другият момент пред разрастването на индустрията е свързан възможностите за привличане на такива от чужбина. Според декана на стопанския факултет към Софийския университет Стефан Георгиев има голям интерес към обучението тук от чуждестранни студенти.

„Ние рекламираме България и много качествени хора искат да дойдат, но получаването на Синя карта отнема няколко месеца и през това време конкурентните страни, като Полша и Германия, много бързо успяват да вземат този талант“, казва Пламен Цеков, изпълнителен директор на ScaleFocus. В отговор Зорница Русинова обясни, че процедурите за издаване на въпросните документи вече са съкратени значително и ако има забавяне, то е по-вероятно да се дължи на опасения около сигурността или други извънредни неща. Тя каза още, че България активизира двустранните си отношения с Молдова, Армения, Грузия и други.