Математика - трудният предмет за учениците след 7-ми клас

Анализът на резултатите от външното оценяване след 10 клас на ниво община очерта някои притеснителни тенденции, и най-вече голямото разминаване между постиженията на учениците по български език и математика. Прегледът на данните от тазгодишното външно оценяване също потвърждава, че разликата между двете дисциплини съществува не само в гимназиалната, а и в прогимназиалната фаза, а водещите математически училища в големите центрове и тук имат значителна преднина пред останалите.

Общинските данни са агрегирани въз основа на публикуваните в портала за отворени данни средни стойности на ниво училище. Средният брой точки на ниво община съответно е равен на средния резултат на училищата в нея, претеглен с броя на явилите се ученици на двата изпита. При прегледа на данните трябва да се има предвид, че колкото по-малък е броят явили се ученици, толкова е по-голяма вероятността средният резултат в конкретната община да варира значително от година на година, и е възможно сред водещите да се нареди малка община, където са се явили няколко добре подготвени ученици. Обратно - големите общини, където ежегодно се явяват голям брой ученици в общия случай запазват относително постоянни резултати.

На ниво община резултатите на външното оценяване след седми клас по БЕЛ са относително равностойни. Първото място заема община Неделино (72 точки от възможни 100 с 33-ма ученици), която през 2021 г. оглави и класацията на оценяването след 10 клас. Традиционно високи резултати постигат и Златоград и Златица (съответно 67 и 66 точки). В челната десетка влизат още две общини от Смолянска област – Рудозем и самият областен център. В нея се нареждат също така Варна и Банско (по 67 точки), Столична община (65 точки) и Велико Търново (64 точки). Средната за страната стойност тази година достига 54 точки, а с под 30 са едва 40 общини, с под 10 – единствено Трекляно и Ковачевци, но в тях се явяват общо 4 ученика.

Челното място по математика заема друга смолянска община – Баните, с 57 точки; Варна е втора с 52, а Неделино, Златоград и Рудозем са с по 51. Средна оценка в Столична община пък е 51 точки. Прави впечатление, че средната за страната стойност се е подобрила с две точки спрямо 2020 г., достигайки 38 точки, което затвърждава възходящия тренд (с необходимата уговорка че сравнимостта на резултатите между годините не е гарантирана) от последните няколко години. Броят на общините с ниски резултати по математика обаче е значително по-висок, отколкото при българския език – със средно под 20 точки са 48 общини, с под 30 – 149.

Въпреки подобренията в резултатите по математика през 2021 г., броят на общините, където седмокласниците се представят по-добре на този изпит отколкото на този по български език и литература е едва 15, а при цели 58 разликата в полза на българския език е с повече от 20 точки. Прегледът на данните на ниво училище до голяма степен обяснява голямата разлика. Водещите математически училища постигат много високи резултати – СМГ има 95,4/100 точки със 176 явили се ученика, ПЧМГ – 95,8 от 68 ученика, Математическата гимназия във Варна – 95,6 от 79 ученика. След водещите няколко десетки обаче резултатите падат доста рязко, като с под 50 точки са 1537 от общо 1720 училища с под 30 – цели 938.

По-слабите резултати по математика – които се затвърждават и от зрелостните изпити, където много малък брой избират изобщо да се явят на този изпит – имат и практически последствия за българската икономика. Все по-широкото застъпване на високите технологии в много сфери на икономиката означава, че на пазара на труда ще има все по-голямо търсене на кадри с поне базисни знания в областта на математиката и природните науки, но на този етап още в училище качеството и интересът на учениците към тях намаляват. Именно към подобряване на качеството и повишаване на интереса към STEM специалностите следва да бъдат насочени усилията на образователните власти в близко бъдеще, за да може да продължи модернизацията и специализацията на икономиката.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)