AI учители влизат в клас: Как технологията ще преобрази българското образование?

Представете си класна стая без учител. Вместо него – изкуствен интелект, който обяснява, дава задачи, проверява и оценява. И прави това по-бързо, по-обективно и винаги на разположение. Утопия или кошмар е това? Тази дилема вече не е въпрос на далечно бъдеще – AI технологиите навлизат активно в образователните системи по света, създавайки възможности за персонализирано обучение, но и предизвикателства за човешкото измерение на преподаването. Докато едни виждат в изкуствения интелект революция, която ще демократизира достъпа до качествено образование, други предупреждават за опасността от загуба на социално-емоционалната връзка между учител и ученик.

Едно е сигурно – AI прониква повсеместно и няма как да подмине образователния сектор. Навлизането на технологиите се случва със скорост, която системата трудно догонва. Въпросът е дали и как ще се регулира този процес. 

Дилемата „AI учител“

Оптимистите вярват, че AI има потенциала да направи образованието по-достъпно, персонализирано и ефективно. И не става дума за хипотетични приложения – технологии в тази насока вече съществуват и се развиват. Все по-често се говори за AI агенти, които могат да преподават на ученици във виртуална среда, адаптирайки подхода си според индивидуалните потребности на всяко дете.

Вече има компании, които вървят в тази посока, отбеляза Евгения Пеева, съосновател на гимназията за дигитални науки „СофтУни Будител“, по време на Webit 2025. И обясни процеса на създаване на такива AI агенти: компаниите първоначално работят с физически лица – учители, които преподават на ученици дистанционно. В процеса на тази работа изкуственият интелект внимателно събира и анализира техните знания, натрупания опит и специфичния им начин на общуване с учениците. След като цялата тази информация се обработи и структурира, се създават специални AI агентите – виртуални учители, способни да преподават самостоятелно във виртуална среда.

Алгоритъмът може да предлага персонализирани уроци, да отговаря на въпроси, да адаптира съдържание според интересите на детето. 

Представете си дете, което се интересува от баскетбол. AI му обяснява вероятности и статистика чрез примери от мача – (например) какъв е шансът да вкара тройка, ако топката отскача от определен ъгъл. Така ученето става близко и разбираемо“, посочи Антон Александров, изследовател в INSAIT.

AI може да анализира напредъка на ученика в реално време, да идентифицира слабите му страни и да предлага подходящи ресурси – нещо, което за един учител с клас от 30 ученици е почти невъзможно.

Макар и впечатляващ, този „интелигентен агент“ обаче има фундаментален недостатък: не е човек.

Социално-емоционалните умения не се изграждат от машини. Те се развиват в общуване между хора – между нервни системи, които си взаимодействат. Нито един алгоритъм не може да усети страха на ученик пред дъската, да прочете в очите му неразбирането или да го мотивира с личен пример“, обърна внимание министърът на образованието Красимир Вълчев.

AI симулира човешко поведение, но не изпитва емоции. Според Вълчев точно в това се крие най-големият риск: да оставим възпитанието на технология, която не разбира какво е съпричастност, етика или вдъхновение.

Ключът е в интеграцията

Най-реалистичната и балансирана позиция, както подсказва и практиката, се оказва интеграцията. В гимназията „СофтУни Будител“ вече се прилага модел, в който AI се явява помощник, а не заместител на учителите.

AI помага на учениците да решават задачи, да задават въпроси, а учителят се концентрира върху развиването на критично мислене, комуникация и адаптивност“, обясни Пеева.

Тя говори за менторска роля на учителя и алгоритъмът като асистент – учителят става не просто източник на знание, а водач в процеса на израстване, докато алгоритъмът е този, който поема техническите дейности (проверка, анализ и оценяване).

Много от децата в България са в неравностойна среда – без устройства, без интернет, без подкрепа. Ако системата разчита на AI, а не гарантира достъпност, това няма да бъде иновация, а нова форма на социално разделение“, предупреди Евгения Пеева. 

Според участниците в дискусията, изкуственият интелект е толкова полезен, колкото са хората, които го използват. Затова и липсата на подготовка сред учителите е нещо, на което трябва да се обърне специално внимание. 

След години обучение и практика в една традиционна система, възприемането на нова роля е трудно. Без целенасочено обучение и подкрепа, AI може да се превърне в бреме, а не в помощник“, подчерта Антон Александров.

Автентично оценяване

Изкуственият интелект отваря вратата към радикална промяна и в системата за оценяване. Вместо тестове с четири отговора, учениците могат да бъдат оценявани на базата на проекти, креативност, аргументация и сътрудничество. Това е т.нар. „автентично оценяване“, което измерва действия и качества по ясни критерии, с цел развитие на способностите на ученика.

AI може да анализира процеса на учене, а не само крайния резултат. Може да оцени колко дълбоко ученикът разбира, къде се затруднява, какви връзки прави“, обяснява Антон Александров.

Според него това дава шанс за „справедлива и по-човешка образователна система “, дори с помощта на алгоритъм. Предизвикателството е как да разберем „дали учениците развиват умения като екипна работа, критично мислене или самостоятелност“, посочва Евгения Пеева. И обяснява, че днешната система измерва знание, но не може да измери интелигентност, емпатия или лидерски качества. По думи ѝ без ясна система за оценка на тези качества AI остава безсилен. 

Родителите искат сигурност. Оценката е единственото, което им казва дали детето им се справя. Ако тази оценка бъде променена, цялата култура на очаквания и доверие в системата трябва да се преосмисли.“ 

Въпреки задаващата се трансформация, Красимир Вълчева вярва, че AI няма да обезсмисли традиционното образование. Напротив – то ще става още по-важно.

За да можеш да използваш AI ефективно, трябва да владееш добре родния си език и да имаш стабилна математическа основа“, заяви министър Вълчев.

Това означава, че образованието не трябва да се отказва от езикови, хуманитарни и научни дисциплини, а да ги надгради с умения за ерата на AI, като логическо мислене, интерпретация, комуникация и етика.

Стратегия и комплексен подход

Независимо от различните подходи към възприемането на AI технологията, едно нещо споделят всички – успешното ѝ въвеждане изисква стратегическо планиране и системен подход. Образователната трансформация изисква синхронизирани действия на множество фронтове - от преосмисляне на учебното съдържание и въвеждане на нови методи за измерване на постиженията, до преквалификация на педагозите и осигуряване на технологична инфраструктура за всички ученици и гарантиране на равен достъп.

Ключовият въпрос не е дали AI ще навлезе в училищата, а как това да стане по начин, който зачита спецификата на българската образователна система. Технологичният напредък трябва да бъде съобразен със социалните реалности, педагогическите традиции и културните особености, които определят как учим и възпитаваме. Само чрез такъв цялостен подход образованието може да се възползва от възможностите на AI, без да загуби своята основна мисия - да формира пълноценни личности, готови за предизвикателствата на бъдещето.