Вдигането на заплатите привлича нови учители

Заради постоянното намаляване и застаряване на учителите в България през 2017 г. започна ударно повишаване на учителските заплати. За следващите няколко години те почти се удвоиха. В началото на тази година пък имаше ново увеличение от 15%. Ако оставим настрана пороците на централизираното определяне на възнаграждения, нека проверим дали тази политика сработи за увеличаване на интереса към професията, особено за млади преподаватели.

Повече интерес към педагогическото образование

За последните пет години броят на студентите, изучаващи педагогика се увеличава от 21,6 хиляди до 24,9 хиляди, а делът им в общия брой на студентите в страната скача от 11,5% до 13,6%.  Ръст се вижда и при частното педагогическо образование – делът на учащите платено се повишава от 1% през 2017 г. до 5% през 2024 година.

Повишеният интерес към педагогиката е видим и от нивото на учениците, избиращите да учат в тези направления.  Средният успех от дипломата за завършено средно образование на студентите първи курс „Педагогика“ се повишава от „Мн. добър 4,83“ през 2017 г. до „Мн. Добър 5,02“, а този на студентите в „Педагогика на обучението по“ – от „Мн. добър 4,68“ до „Мн. добър 5,03“.

Любопитно е, че именно педагогиката е сред трите най-желани направления за първо поколение студенти[2], т.е. вероятно именно възможностите на професията може да са причина за записване на висше образование сред някои младежи. Средният дял на първо поколение студентите в страната през 2024 г. е 37%, докато в направление „Педагогика“ достига 57%.

По-високи доходи

През 2017 г. новозавършилите педагогически направления получават под 75% от средния осигурителен доход на останалите висшисти, завършили през предходните 5 години. След бързото вдигане на заплатите в сектора младите педагози вече взимат над 90% от средния доход на висшистите през 2024 г., особено видима е промяната при „Педагогика на обучението по“.

Повече и по-млади преподаватели

Ръстът на интереса към професията се изразява и чрез приложението на придобитото образование[3]. Делът на работещите 5 години след завършване на направление „Педагогика на обучението по“ се повишава от 49% през 2017 г. (колкото при всички новозавършили висшисти) до над 71% през 2024 г. (при 61% при останалите).

Всичко това води до значително увеличение на младите преподаватели в страната. Между учебните 2019/20 г. и 2024/25 г. делът на преподавателския персонал в общообразователните училища до 25-годишна възраст се повишава двойно. Преподавателите под 40 г. пък се увеличават от 20% през 2019/20 г. до 25% през 2024/25 година.

Всички данни показват ръст на интереса към учителската професия. Може би е време да се мине и на следващото ниво – не просто административно увеличаване на заплатите, а стремеж към модернизиране и повишаване на качеството на методите на обучение, включително чрез повече свобода, включително при възнагражденията, на главните действащи лица – учителите.

Междувременно, очевидният метод на привличане на кадри чрез пари може да се използва за други силно централизирани сектори и професии. В изследването на ИПИ  „Десет решения на проблема с медицинските сестри“ именно това е една от основните препоръки за справяне с недостига на персонал в здравеопазването.

Източник: Институт за пазарна икономика