Мечтая скутерите „Моторета“ да се сглобяват в България

- Как се роди идеята за Моторета Груп?

- Идеята се роди преди 2 години, след като бях отхвърлена от възможност за работа в България. Оказа се, че съм преквалифицирана в момента, в който реших да се завръщам. Така или иначе трябваше да започна от нулата, било то работейки за някого в сфера, в която нямам опит, или създавайки нещо свое. Електрическите превозни средства и екологията в частност са ми на сърце. Предпочетох да се занимавам с нещо, което ми харесва, отколкото да се втурна в професия, само и само да съм у дома и да имам препитание.

„Моторета Груп” е един от тези експерименти, с които исках да проверя докъде се простират възможностите ми. Първият продукт, на който се спрях, е електрически скутер. Аз съм дългогодишен ползвател и фен на тези машинки и реших да обновя това, което констатирах като слаби страни, карайки електрически скутер в последните 5 години. Използвах техническото си образование и бизнес познания, за да подбера най-добрите компоненти и конфигурация в първия ни модел Моторета Д1.

- Какво те мотивира да напуснеш България?

- Мотивира ме желанието да натрупам опит, преди всичко. Заминах с ясната представа и цел какво искам да видя и науча. Интересът ми беше предимно към големите икономики – Русия, Китай, Америка. Исках да разбера как функционират те и какво ги прави толкова могъщи. В Америка има много българи, а аз исках конкурентно предимство, в Русия живях за кратко по фамилна линия. Китай беше най-интересното, на което спрях вниманието си, като едно по-различно и нестандартно място.

Всъщност, която и държава да бях избрала от тези три, все трябваше да се оправям сама, понеже нямах нито близки, нито приятели там, така че водещият елемент в решението ми беше чисто професионален, не личен.

Заминах с една уговорка за стаж. Беше нещо, което щеше да ми даде възможност да преценя силите си и как мога да се котирам на пазара на труда като кадър. Беше трудно, отначало не говорех китайски, а китайците също никак ги нямаше с английския език. Като българка не бях много желан кандидат. Представата на китаеца за външен специалист беше някой от Германия, САЩ или Англия – държавите със силна икономика, световно признато образование и технологичен напредък. Начинът да се докажеш, че струваш, е силна мотивация, личностни качества и страшно много работа. До тогава имах единствено и само опит в екологията като консултант по управление на отпадъците към Регионалната инспекция по околната среда и водите.

Уви, екологията в Китай беше на светлинни години от тази в България, та трябваше да се ориентирам към нещо друго. Започнах работа в сферата на недвижимите имоти, определено индустрия, която ме грабна. Изключително конкурентна, динамично разрастваща се и предизвикателна. Първият ми работодател беше хонконгска компания, която притежаваше 12 офис сгради в централен Шанхай и бяха лидери на средния ценови пазар. По-късно работих в сингапурска компания, която пък оперираше на пазара на луксозните офис имоти, та опита, който натрупах в индустрията, определено беше доста широкоспектърен.

- Какви бяха пречките в личен и професионален план, с които се сблъска в Китай?

- Мисля, че мога да напиша книга на тази тема. Липсата на близки хора като цяло винаги е била най-трудна за преглъщане. Когато имаш лош ден или добър ден, когато трябва да вземеш решение и искаш да се посъветваш с някого, когато имаш нужда от помощ, а всички, на които разчиташ, са на 7 часа разлика от теб, даже и за един телефонен разговор.

Не че нямах приятели в Китай, но там хората идваха и си отиваха, и често ми се случваше да оставам без приятели до себе си, а процесът да намериш нови приятели, не е нещо, което се случва за ден, седмица или месец.

В професионален план, да намеря своето призвание, беше цел номер едно за мен. Работа, която ме удовлетворява, носи емоционални преживявания и ме зарежда с позитивизъм. Място, където мога да науча нещо полезно, да се развивам и да трупам опит. Конкуренцията в Китай е огромна наистина и ако ти не можеш да свършиш работата, има опашка от хора, които могат. Там винаги има някой, който може да те замести, да поиска по-малко пари, и ако не се бориш за това, което имаш, ако не носиш стойност на масата, можеш много бързо да се озовеш без работа. Това само по себе си изисква много систематичност и отдаденост и не на последно място силен характер, разбира се.

- Разкажи ни как виждаш бъдещето си – твоето и на компанията ти?

- Аз съм мечтател по природа. Силно вярвам, че мога да поставя началото на този вид транспорт в България – електрическите скутери. Ще съм изключително щастлива, ако мога да заинтригувам хората към един по-екологичен и природосъобразен начин на живот. Ще съм много удовлетворена, ако успея да наложа тази марка скутери и в други страни, не само в България. И това е нещо, върху което работя. И най-голямата ми мечта е да преместя сглобяването на скутерите в България.

(със съкращения)

Пълният текст четете в книгата “Вдъхновяващи истории на успели българи”