Милано ще плаща на хората, каращи велосипеди

Въпреки безспорните си велотрадиции, Италия напоследък сякаш е позабравила колелетата. Италианците масово се придвижват с малки моторчета (скутери) или с коли.

Но икономическата суперсила в страната Милано е на път да промени това. Градската управа си е поставила за цел да върне „бисиклетата“ и да накара хората да карат колело до работа.

Наскоро италианското правителство обяви субисидия от 35 млн. евро за решения за устойчива мобилност. Това стана, след като Милано и други големи градове в страната бяха засегнати от опасни нива на замърсяване на въздуха.

В рамките на следващите няколко седмици градските власти из цялата страна ще участват в надпреварата за държавните пари. Милано също ще участва, решил е градският съветник Пиерфранческо Маран.

Макар че във втория по големина италиански град вече има движение за въвеждане на повече велосипеди в града, например схема за споделени велосипеди, Маран вярва, че може да бъде направено много повече.

„Искаме да реимбурсираме тези, които ходят на работа с колело. Проектът ни е подобен на друг такъв във Франция“, посочва Маран.

Съгласно френската схема, тествана през 2014 г., служителите получаваха по 25 евроцента на километър при ходене на работа с колело. Пилотна схема по същия принцип работи в момента в Мазароса – малък град в Тоскана, където участват 50 човека.

Очаква се броят на участниците в Милано да бъде по-голям. Офисът на Маран е предложил да се използва специализирано приложение, за да се проследява как хората ходят до работа с колело. „Софтуерът съществува. Е, не е съвсем безпроблемен, но никой не мисли да раздава огромни суми“.

Маран е потърсил съдействие от Политехническия университет в Милано, за да се разработят практическите аспекти на схемата. Една от идеите включва система за наблюдение на скоростта на пътуване на едно лице, за да се провери дали хората наистина ходят с велосипед на работа, въпреки че натовареният трафик в Милано може да превърне това в предизвикателство.

„В града ни тези, които пътуват с колело, са едва ли не по-бързи от автомобилите“, твърди Елеонора Перото, специалист по градска мобилност в Политехническия университет в Милано. Тя подкрепя схемата като начин за насърчаване на колоезденето в града на модата и Ла Скала. Перото обаче признава, че самата тя не ходи на работа с колело заради голямото разстояние и трудността на маршрута.

Нейното пояснение отразява един основен недостатък на предложението да се плаща на хората за ходене на работа с колело – а именно, че парите не са достатъчен стимул.

Ралф Бюлер, професор по градско планиране в Технологичния университет във Вирджиния, САЩ, вярва, че само заплащането не е достатъчно и то трябва да бъде придружено от други мерки за насърчаване на колоезденето. 

В негово проучване жителите на града казват, че имат интерес към подобна практика, но имат и притеснения. Най-вече това касае сигурната и безопасна среда за колоездене.

„Ако не осигурите на хората безопасна среда за колоездене, ще привлечете само малка група от хора. Само да им плащате не би имало голям ефект, защото не се достига до онази част от населението, които са „ентусиазирани, но и притеснени“, обяснява Бюлер.

Наличието на велосипедни алеи, охраняеми паркинги и душове – това са областите, които биха могли да повлияят на готовността на хората да ходят с колело на работа. Относителната лекота на карането също е фактор.