Много компании вече сами си начисляват въглероден данък

Все повече глобални компании определят сами средна цена на въглеродните квоти и я включват в бизнес и инвестиционните си решения. В своите планове фирмите включват и евентуалните бъдещи данъци върху замърсяването или други нови климатични правила, които ще бъдат въведени от властите, пише Reuters.

Техните цени варират – от по-малко от 1 долар за метричен тон въглеродни емисии до 1600 долара.

Някои регулатори предлагат набор от цени на въглерода, включително „социална“. Администрацията на американския президент Джо Байдън предложи тя да е около 200 долара, докато Международният валутен фонд е на мнение, че тя трябва да бъде 85 долара до 2030 г.

Включването на цената на емисиите на въглероден диоксид и други парникови газове в бизнес решенията е мечта на климатичните активисти от десетилетия, като начин да се принудят корпорациите да намалят емисиите си.

Въпреки че стандартизирана глобална цена на въглеродните емисии няма да бъде определена на климатичната срещата на върха COP28, която се провежда в Дубай, концепцията има много приложения в бизнеса, като например позволява на ръководителите да таксуват допълнително собствените си подразделения, когато използват енергия от изкопаеми горива, като по този начин правят възобновяемите енергийни източници по-привлекателни.

Въпреки че има други стратегии за това, неизползването на този инструмент може да означава, че компаниите не успяват да планират адекватно средносрочните и дългосрочните реалности по отношение на цената на въглерода“, каза Амир Соколовски, глобален директор по изменението на климата в CDP.

Анализ на организацията с нестопанска цел, изготвен за Reuters, установява, че 20% от 5345 глобални компании, които разкриват информация, свързана с климата, са казали, че са използвали вътрешна цена на въглеродните емисии миналата година, спрямо 17% предходната. Други 22% планират да направят това през следващите две години, въпреки че исторически само малка част от фирмите, които са планирали да внедрят такъв, са го направили наистина.

Анализът на CDP разкрива, че компаниите са прегърнали новия инструмент за планиране, но също така, че предстоят много дебати за това какви цени ще стимулират съществени действия от страна на компаниите за намаляване на емисиите.

На фона на тенденциите няколко анализатори казаха пред Reuters, че ръководителите се подготвят за някакъв вид ново регулиране на емисиите, дори да им липсва ясна представа за това, което предстои.

Компаниите се подготвят за реалността, че това ще се наложи“, каза икономистът от Колумбийския университет Джоузеф Стиглиц. „Но средните цени все още са твърде ниски, за да окажат голямо влияние върху вземането на корпоративни решения, което прави усилията смесени“.

Компаниите нямат ясно обозначен път, който да следват, тъй като използването на висока цена на въглеродните емисии може драстично да промени инвестиционните планове, докато ниската може да доведе до обвинения в „зелено промиване“.

Няколко ръководители, които разговаряха с Reuters, казаха, че плановете за вътрешно ценообразуване им помагат да намалят емисиите и да изяснят последиците от капиталовите разходи и други бизнес дейности за планетата.

Пазарните цени за компенсации на въглеродни емисии могат да варират от 5 до 1500 долара за метричен тон, каза Джо Спайчър, главен директор по устойчивост в софтуерния производител Autodesk.

Autodesk стабилно повиши вътрешната си въглеродна цена до 20 долара. В идеалния случай регулаторите биха изяснили как компаниите трябва да третират разходите за емисии“, каза Спайчър. „Не би ли било хубаво да имаме публичен орган, който да помогне за създаването на по-последователен пазар?“

Компанията използва цената, за да идентифицира стойността на своите инвестиции в проекти за премахване на въглерод.

Обвързване с пазарите

Различни въглеродни пазари работят в световен мащаб, включително Европейската търговска система, където в момента въглеродът се търгува около 70 долара за метричен тон.

Много компании са изградили свои собствени вътрешни механизми. Когато производителят на автомобили Volvo въведе вътрешно ценообразуване на въглеродните емисии, той не можа да намери добър модел, който да следва, тъй като „много, много малко компании“ използваха такива цени в целия си бизнес, каза в интервю Йонас Оттерхайм, ръководител на отдела за климатични действия на Volvo.

Volvo е включила „цена в сянка“ от 1000 крони (около 92 долара) за метричен тон в решения, вариращи от това кой модел превозно средство да се произвежда до това какви материали да се използват във фабриките. Добавянето на цената на въглеродното замърсяване към алуминия, например, прави използването на метала, създаден с възобновяема енергия, „супер висок приоритет“, тъй като отделя по-малко от една четвърт от въглеродните емисии спрямо обикновено произведения материал.

По същия начин Volvo преразгледа реалната цена на своите по-големи автомобили, тъй като по-строгите правила на ЕС влизат в сила.

Дискусията всъщност ни накара да променим цялото планиране на обема на компанията, за да кажем, че не трябва да даваме приоритет на едни автомобили спрямо други, въпреки че изглеждат по-печеливши, защото те всъщност ще ни донесат наказание, което другите автомобили няма да направят“, каза Оттерхайм.

Производителят на лекарства Amgen определя „вътрешна такса“ от 1000 долара на метричен тон за проекти с по-високи емисии. След това приходите се използват за финансиране на проекти за намаляване на емисиите. Например, проект за разширяване на комуналните услуги в Ирландия добави 700 000 долара към своя бюджет за устойчивост, каза говорител на фирмата.

В своя климатичен доклад за 2023 г. Amgen казва, че използва „инвестиционен оценител“, за да прецени дали да закупи ново оборудване за намаляване на емисиите, използвайки още по-висока цена за въглерода.

„Проекти за устойчивост, които струват повече от традиционните, но разходът им е по-малко от 1600 долара на метричен тон, се считат за разумни за проектиране“, се посочва в доклада. Amgen като научно базирана компания има за цел да бъде въглеродно неутрална в собствените си операции до 2027 г., каза говорителят.

Цена, която хапе

Няколко анализатори, които разговаряха с Reuters, изказаха различни мнения за това каква цена трябва да използват компаниите.

Гюнтер Талингер, член на Борда на директорите на германския застраховател Allianz и член на Консултативния съвет по въпросите на климата на ООН, каза, че всеобхватният глобален пазар на въглеродни емисии ще бъде „огромен тласък“ в усилията за намаляване на емисиите. Но текущата вариация в цените е проблем, особено при някои цени под 5 долара за метричен тон.

Страхувам се, че това върви в посока на зелено промиване“, каза той.

Въпреки това, Анита Макбейн, ръководител на EMEA ESG Research в Citi, каза, че практическата употреба е по-важна от високите цени.

Предпочитаме да видим въглеродна цена, която хапе. Предпочитаме да виждаме цена от 25 долара, която действително влияе върху решенията на дадена компания, вместо цена от 75 долара, която е просто число“, каза тя.