Може ли Европейският съюз да си позволи разширяване?

Една от над 200-те блокади в Полша имаше за цел да предпази страната от украински продукти. Фермерите са против разширяването на Европейския съюз. Членството предлага икономически възможности за милиони. Все повече и повече хора в страните от ЕС подкрепят възможността нови държави да се присъединят към клуба и лидерите на ЕС обещават това да се случи, разказва DW в своята поредица Business Beyond.

Но страните на опашката за влизане са по-бедни от тези, които вече са в ЕС, и някои европейци се притесняват, че разширяването ще застраши поминъка им.

Повече от десетилетие ЕС изглеждаше като затворен клуб с опашка от членове, чакащи да влязат. Турция стана кандидат за членство в ЕС през 1999 г. През 2018 г. този процес на приемство беше спрян, но това е историята за друг епизод. През 2005 г. Северна Македония се присъедини към опашката. Черна гора последва през 2010 г., Сърбия през 2012 г. и Албания през 2014 г.

За да се присъедини една страна към ЕС, тя трябва да изпълни определени критерии като това да бъде демократична държава, да зачита върховенството на закона и човешките права и да има функционираща пазарна икономика. Но през последните 20 години реформите на кандидатите са  бавни и мантрата на ЕС бе против разширяването.

През този мандат няма да има нови членове, тъй като не могат да бъдат изпълнени условията за присъединяване“, казва бившият председател на Европейската комисия Жан-Клон Юнкер през юли 2013 г.

Но Русия нахлу в Украйна през 2022 г. и всичко това се промени. Войната катапултира разширяването на ЕС до върха на дневния ред. Година по-късно представители на ЕС започнаха преговори за присъединяване с Украйна и Молдова, предоставиха статут на кандидат на Грузия и за първи път си поставиха ясна цел.

Аз вярвам, че трябва да сме готови до 2030 г. за разширяване“, казва Шарл Мишел, президент на Европейския съвет.

По-бедни от България

В момента общо девет държави са кандидати за присъединяване. Приемането им ще бъде предизвикателство за бюджета на Блока. Има няколко причини за това. Люксембург е най-богатата страна в ЕС по БВП на глава от населението, а България е най-бедната. Всяка една страна, включена в списъка за присъединяване към ЕС, има по-нисък БВП на глава от населението от България. Но какъв е икономическият ефект от приемането на тези страни?

Натали Точи е бивш съветник по европейската външна политика. Според нея единственото разширяване с ясна икономическа полза е било това на север. Всички останали – на юг, на изток – не са имали положителен ефект върху икономиката на Блока.

Председателят на Европейската комисия вижда нещата по друг начин.

Разширяването на нашия единен пазар води до икономии от мащаба за нашите предприятия, повишава нашата конкурентоспособност и следователно силата на нашия единен пазар“, казва Урсула фон дер Лайен.

Преди да се потопим по-дълбоко в това дали ЕС може да си позволи да расте, нека хвърлим един бърз поглед какво изобщо представлява ЕС. Роден е от развалините на следвоенна Европа така наречената Европейска икономическа общност имаше за цел да донесе мир чрез икономическо сътрудничество. Това, което започна само с няколко държави се превръща в Европейския съюз с общо 27 държави-членки.

Как точно функционира е абсурдно сложно. Важно е само да знаете някои основи. Първо, ЕС е единен пазар. Целта на единния пазар е да направи търговията между страните от ЕС възможно най-проста. По същество това означава, че хора, стоки, пари и услуги могат да се движат свободно между страните от ЕС. И като бонус, повечето членове на ЕС също използват еврото, което прави транзакциите още по-лесни.

Друг важен детайл. Страните от ЕС плащат членски внос. Сумата, която всяка страна плаща, зависи от нейното богатство. В същото време страните членки също получават пари от ЕС. Блокът харчи най-големите части от бюджета си за регионално развитие и земеделие. Страните членки, които са по-малко заможни в сравнение с останалите, получават повече пари от ЕС, отколкото внасят. Поради начина, по който работи бюджетът на ЕС, мнозина се тревожат за присъединяването на една страна конкретно.

Украйна

Сега Украйна очевидно е различна игра поради размера си, заради селскостопанския си сектор, заради нещо като средно богатство, което очевидно е по-ниско от това на ЕС, и преди всичко, защото това е страна във война, на която до момента са нужни 500 милиарда евро за възстановяване“, казва Натали Точи.

Украйна ще стане най-големият селскостопански производител в ЕС и една от най-населените държави. В същото време ще бъде най-бедната. Това би означавало драстично пренареждане на финансите на ЕС и голяма промяна за една държава по-специално, Полша.

Средствата от ЕС се разпределят главно чрез относително богатство, така че приемането на Украйна в ЕС може да превърне Полша от най-големия получател на средства в нетен платец. Правителството на Полша във Варшава е един от най-твърдите поддръжници на Украйна от избухването на войната.  

Но когато става въпрос за по-чувствителните икономически сектори, картината изглежда различна. През последните месеци полските фермери излязоха на протести. Запитан дали според него е добре Украйна да бъде приета в ЕС, фермер отговаря:

Никога, никога, забравете, те трябва да забравят за това, това е луда идея.“

В знак на солидарност с Украйна след инвазията на Русия, ЕС се съгласи да позволи на стоки от Украйна да влизат в Блока с малки или никакви ограничения. Земеделските производители в граничния регион отбелязаха рязък спад в цените на продукцията си. Те се опасяват, че това е само първи вкус на това, което предстои. ЕС настоява да отвори границите си за Украйна. Полски фермери блокират пътищата, водещи към страната. Те се притесняват, че разширяването на ЕС ще застраши прехраната им.

През 2004 г. полските фермери се присъединиха към редиците на най-големите производители на храни в ЕС и ако Украйна влезе в ЕС, тази роля е застрашена, тъй като промишлените ферми в Украйна карат европейските да изглеждат като джуджета.

Лукаш Чех е зърнопроизводител и свиневъд. Попитах го какво ще се случи, ако Украйна скоро се присъедини към ЕС.

Мисля, че най-вероятно отиваме към фалит, защото лесно ще бъдем наводнени от много по-евтините продукти от Украйна.“

С помощта на фондовете на ЕС за иновации Лукас инвестира в нови технологии за своята ферма.

В Европейският съюз, ние имаме невероятно високи стандарти за производство на храни. Имаме много проверки на документация, ветеринарни услуги. Имаме ИТ система за измерване на всяко движение на всяка домашна птица“, разказва той.

Ако Украйна се присъедини към Европейския съюз, тя вероятно ще получи най-голямата част от бюджета за земеделие. В същото време ферми като тази в Полша биха загубили от субсидиите. Но Лукас не се тревожи само за субсидиите. Той смята, че отварянето на границите на ЕС към Украйна, преди тя да отговаря на европейските стандарти за производство на храни, е лоша крачка.

Във Варшава Павел Сливовски от Полския икономически институт е по-оптимистично настроен. Според него полските фермери биха могли да се опитат да произвеждат по-иновативни продукти, така че да се опитат да се издигнат по стълбата на производствената верига със стойността, а след това трябва да се опитат да потърсят възможности, например, в закупуването на някои сурови основни стоки от Украйна, да ги преработват и да ги продават на печалба.

Западните Балкани?

Повечето държави в този регион са кандидати за членство в ЕС от повече от десетилетие. Северна Македония дори две, но пълзящите реформи в региона, двустранните спорове между страните и бавните реакции от Брюксел, спряха процеса на разширяване. Но тук икономическата история е друга. Цената за приемане на Западните Балкани би била значително по-малка.

Ако вземете основно шестте страни от Западните Балкани, Грузия и Молдова, съберете ги всички заедно, от демографска гледна точка говорим за повече или почти същия размер на Обединеното кралство. Говорим за фъстъци, честно казано“, казва Натали Точи.

Фъстъци за ЕС, но нека да видим какво означава за тези страни да се присъединят към една от най-големите икономики в света. Черна гора е страната, която е най-напред в опашката за присъединяване към ЕС, а този пазар в Подгорица изглежда, че вече е член.

От 2002 г.  население от 630 хил. души в района се плаща с евро. Европейската валута е гаранция за стабилност. Но членството в ЕС не обещава само абстрактни макроикономически ползи. Би се усетило и значително. Ясна Пейович е основател на  стартираща компания за онлайн обучение в столицата на Черна гора. За нея да бъде гражданин на ЕС би било трансформиращо. Да бъдеш част от ЕС би било знак на одобрение от международните инвеститори.

Ясна Пейович казва, че се среща с чужди предприемачи, които обаче не знаят как да правят бизнес в Черна Гора, защото не знаят какви са възможностите на страната, законовите разпоредби и други детайли.

Попитах ги дали, ако сме част от Европейския съюз щеше да е различно и много от тях потвърдиха“, разказва Пейович.

Тя далеч не е единствената черногорка, която има големи надежди за членство в ЕС. 80% от населението иска да бъде част от Съюза. Гражданите на Западните Балкани печелят средно само 14% спрямо това, което взимат европейските им съседи.

Пътят към членството в ЕС е дълъг за Черна гора и има още много какво да се направи. По-висок жизнен стандарт, по-голям клиентски пазар и по-голяма международна привлекателност, много хора в Черна гора се надяват, че членството в ЕС ще доведе до икономически тласък. Правителството на Черна гора има за цел да се присъедини към Блока до 2028 г. Експерти предупреждават, че тази цел е нереалистична. Досега ЕС е одобрил само малка част от реформите в Черна гора.

Понякога лидерите на ЕС не знаят какво точно искат. Ние знаем точно какво искаме. Искаме да сме част от ЕС. Това е възможно най-скоро“, казва Дритан Абазович, бивш министър-председател на Черна гора.

Поглед към Черна гора разкрива един парадокс. От икономическа гледна точка Западните Балкани могат да бъдат обхванати от единния пазар и да повишат жизнения стандарт на милиони. Приемането на страните е много по-евтино от приемането на Украйна. Но процесът на присъединяване на региона се проточи, докато Украйна има инерция зад себе си. Това е така, защото въпросът дали ЕС може да си позволи разширяване е свързан с много повече от пари.

Не е въпрос само на пари

Да бъдеш част от ЕС идва с гаранция за взаимна отбрана, така че нападението над страна членка е по-скъпо. Това е част от обосновката, движеща натиска на Украйна към Европа“, казва Ту Нгуен, която изследва разширяването на ЕС.

Според нея по очевидни причини сега ЕС гледа на разширяването като на инструмент за сигурност, а бюджетът е само част от дискусиите, но може да не е непременно решаващият фактор в него. С въоръжен конфликт, който бушува, може би по-добрият въпрос вече не е дали ЕС може да си позволи да се разшири, а дали може да си позволи да не го направи.

Така че ще има икономически разходи, но аргументът е, че тези икономически разходи си струва да бъдат предприети, като се има предвид, че стратегическият плюс от това да го направиш или по-скоро стратегическият недостатък от това да не го направиш е отчасти голям“, казва Нгуен.

Заграбването на земя от Владимир Путин накара лидерите на ЕС да преоценят значението на разширяването. Според експерти именно тази ситуация подтиква Блока към разширяване. Остава също така да се види дали войната в Украйна създава достатъчно импулс за членовете на ЕС да влагат парите си не просто на думи.

„Откъде идват тези допълнителни пари? Всъщност това също е отворен въпрос. Възможно е да идват от настоящите държави-членки. Възможно е също така ЕС да набира собствени средства чрез нови собствени ресурси. В момента има дискусии, например чрез данък върху пластмасата или чрез новите механизми за коригиране на въглеродните емисии“, казва Нгуен.

Въпросът дали ЕС може да си позволи разширяване или не е въпрос на гледна точка и много от разходите засега не могат да бъдат оценени. Но един поглед към миналите кръгове на разширяване може да предложи някои уроци за ползите от допускането на нови държави да се присъединят.

В Полша първоначалните разходи за ЕС се превърнаха в икономически бум за страната. И този бум помага и на държавите-членки.

Когато Полша се присъедини към Европейския съюз и Европейския общ пазар преди няколко години, започнахме много динамична и дълбока трансформация на полската икономика“, казва Павел Сливовски.

Според Нгуен разширяването нови ползи за вътрешния пазар, който ще стане по-голям, но и ще има повече работна сила. Но има още един урок, който трябва да се научи от миналото. Всяко преразпределение на бюджета към нови членове не става за една нощ. След кръга на разширяване, новите държави-членки първоначално получават само малка част от финансирането си за селско стопанство. След това финансирането се увеличава поетапно.

ЕС всъщност разполага с механизми за адаптиране, за да гарантира, че колебанията в това, което държавите-членки получават и плащат, не са твърде големи, но и за да гарантира, че допълнителните разходи няма да бъдат веднага много, много големи“, отбелязва Нгуен.

Тя е на мнение, че една вълна от разширяване би означавала драстично икономическо преустройство за някои в европейското общество. Тази промяна ще се усети, но в същото време навлизането в нови държави предоставя икономически възможности на милиони хора.

Експертите подчертават, че когато става дума за разширяване, достъпността е въпрос и на политическа воля. Всички признават, че има икономически разходи, но аргументът е, че тези икономически разходи си струва да бъдат предприети, като се има предвид, че стратегическата полза от това да се направи или по-скоро стратегическият недостатък от това да не го направиш е част от цената. Въпросът, който остава е има ли достатъчно инерция в плановете за разширяване на Европа, за да убеди страните-членки да платят сметката?