МВФ коригира прогнозата си за икономиката на България през 2021 г.

Фондът е малко по-отпимистичен за БВП на страната, за разлика от ръста на глобалния

МВФ коригира прогнозата си за икономиката на България през 2021 г.

Снимка: Twenty20

1496 ~ 2 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Международният валутен фонд ревизира леко нагоре прогнозата си за ръста на българската икономика през 2021 г. – с 0.1 процентен пункт нагоре до 4.5%. В пролетния доклад очакванията бяха за 4.4% увеличение. И тогава, и сега МВФ очертава скок от 4.4% през 2022 г.

Очакванията за инфлацията обаче са по-контрастни, като МВФ вече очаква тя да се повиши до 2.1% през тази година, след като предишната оценка бе за 1% поскъпване на потребителските цени. През 2022 г. процентът ще е с 1.9% нагоре.

МВФ очаква безработица в България да се стабилизира през 2021 г. на нивото от предходната година от 5.2%, след което да се понижи до 4.7%.

По отношение на глобалната икономика МВФ е загубил част от по-ранния си оптимизъм. В прогнозата си, публикувана днес, е заложено повишение на глобалния БВП с 5.9% през тази година, което е с 0.1 процентни пункта по-ниско от прогнозата от юли. За следващата година институцията запазва очакванията си за глобален растеж от 4.9%.

Ревизираната прогноза за тази година идва на фона на задълбочилите се проблеми с веригата на доставки в развитите икономики и продължаващата здравна криза, характеризираща с нова вълна на инфекции.

„Това скромно ревизия надолу маскира големи понижения в някои страни“, коментира Гита Гопинат, главен икономист от МВФ, в пост блога. Тя подчерта силно заразния Delta щам като един от двигателите на пандемията в момента, възпрепятстваща икономическото възстановяване. „Като цяло, рисковете за икономическите перспективи се увеличиха и компромисите в политиката станаха по-сложни“, отбеляза Гопинат.

От една страна, етапите на пандемията и климатичните смущения доведоха до недостиг на ключови ресурси и понижиха производствена дейност в няколко страни. От друга страна, този недостиг на доставки, наред с освобождаването на забавено търсене и възстановяването на цените на суровините, предизвикаха бързо нарастване на инфлацията. Цените на храните са се увеличили най-много в страни с ниски доходи, където продоволствената несигурност е най-остра. Това води до увеличаване на тежестта за по-бедните домакинства и повишава риска от социални вълнения.“

Подкрепи Economic.bg