На здравния бюджетен фронт – нищо ново

Проектът на бюджет на НЗОК за 2026 г. няма с какво особено да ни изненада – очаквано разходите растат с темпа на нарастване на приходите (8%), няма промени в структурата на приходите и разходите, няма спестявания. Реформи, разбира се, няма, но по-лошото е, че няма и голяма конкретика за промени, които да очакваме в редовния бюджет за следващата година и които да са ясно описани поне в актуализираната тригодишна бюджетна прогноза.

Все пак какво показват числата?

Проектът на бюджет на НЗОК е балансиран, което би бил позитив сам по себе си, ако общият бюджетен баланс на консолидирания държавен бюджет не беше толкова влошен (с дефицит от 5,7% от БВП на касова основа). С други думи здравеопазването не прави нищо, за да облекчи държавните финанси.

Голямата промяна в приходите на касата е свързана с очаквания старт на инициативата държавните служители да плащат сами своите осигуровки от началото на август в съотношение 80:20. Тази мярка има ограничен ефект в посока намаляване на трансферите за здравно осигуряване за сметка на леко повишаване на дела на здравноосигурителните приходи (в размер на около 1,7 п.п.).

При разходите е видна идентична структура между бюджетите за тази и предходната година. Болничната помощ продължава да доминира и дори леко увеличава своя дял до 44,6% от разходите за медицински дейности на касата. Съвсем леко нарастване с 0,5 п.п. има и при лекарствата за домашно лечение. Извънболничната помощ запазва относителния си дял.

Реалното действие на закона за бюджет на НЗОК за 2026 година се очаква да бъде около 5 месеца. Ако приемем, че срокът е кратък и няма време за структурни промени, то през по-голямата част от времето до края на годината МЗ съвместно с НЗОК, ако изобщо възнамерява да реформира, следва да изработи някаква стратегия за промени в здравния сектор, чийто резултати да се видят в закона за бюджета на НЗОК за 2027 г. Заявките на министъра на здравеопазването и очаквания нов управител на НЗОК са, че ще се засилва контролът на касата, ще се обвързват резултатите с качеството и ще се приоритизират профилактиката и превенцията за сметка на болничната. Ако това е вярно, то в следващия проект на бюджет ще търсим:

• По-нисък дял на разходите за болниците за сметка на разходите в първичната и специализираната помощ;
• По-малък брой клинични пътеки и съответно по-голям обем дейности в извънболничната помощ;
• Корекции в мрежата лечебни заведения (консолидация, трансформация или закриване на болници), които да се отразят в спестяване на по-голям резерв;
• Ръст на средствата за скринигови програми и други превантивни дейности;
• Увеличен приход от глоби и санкции от контролната дейност на НЗОК.

Източник: Институт за пазарна икономика