Най-ниската заплата в аутсорсинга е 1000 лв., най-високата – няколко хиляди евро
Аутсорсинг индустрията с 20% ръст през 2015 г.

Стефан Бумов е председател на Българската аутсорсинг асоциация, генерален директор на „Софика” за България и Македония и вицепрезидент „Операции за Централна и Източна Европа” на TeleTech Holdings Inc. Той ръководи „Софика Груп” и нейния растеж от 30 до над 800 служители от 2007 година насам. Преди да се присъедини към „Софика”, той е заемал ръководни позиции в HP, в това число търговски директор за България и мениджър „Търговски стратегии и развитие за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка”. Има магистърска степен по „Компютърни науки” от Техническия университет в София.
Г-н Бумов, през последните четири години приходите в аутсорсинг индустрията са се увеличили с 60%, като годишно секторът генерира приходи за около половин милиард евро. Може ли да кажем какви са приходите от сектора през изминалата година и какъв ръст очаквате през тази?
На този етап все още нямаме точни данни, но очакванията ни за 2015 година са за около 20% ръст на аутсорсинг индустрията. Това беше една от най-успешните години за нас, тъй като страната ни получи и редица международни признания. България беше разпозната като най-добрата аутсорсинг дестинация от Европейската аутсорсинг асоциация, което е изключително престижно отличие.
През 2016 година положителната тенденция на ръст на приходите и заетите в сектора следва да се задържи при запазване на непроменена макроикономическа рамка. Със сигурност по-точни данни ще можем да оповестим в средата на годината.
Преди година България заемаше първо място в Централна и Източна Европа като дестинация за предоставяне на аутсорсинг услуги и девета в света, според индекса Global Services Location на консултантската компания „Ей Ти Киърни”. Къде се намираме на световната карта в момента?
Според проучването на „Ей Ти Киърни” за 2016 година България се нарежда на 12-то място сред най-предпочитаните аутсорсинг дестинации. През последните няколко години страната ни се изкачваше бързо в класацията. Спрямо миналата година обаче загубихме няколко позиции. Една от причините според анализаторите е промяната в нивата на социалните осигурови, което от своя страна показва колко чувствителни са инвеститорите към подобни промени.
Какви са предимствата на България пред останалите страни? Вярно ли е, че една от основните причини е евтината работна ръка у нас и по-ниските данъци?
Предимствата, които се посочват от международните анализатори, както и от компаниите, които оперират в страната, са най-вече богатото разнообразие от владеене на чужди езици, културната близост със западните държави, гъвкавостта и натрупаната експертиза в аутсорсинг услугите през годините. Разбира се безспорен е фактът, че страната предлага конкуретни нива на оперативните разходи, но и много високо качество на предоставяните услуги. Икономическата рамка и данъчната политика определено играят важна роля в разпознаването на България като предпочитаната аутсорсинг дестинация.
Има ли някакви пречки – законови или други, които да затрудняват разрастването на този тип индустрия?
Няма сериозни пречки пред развитието на сектора в страната. Това, което може да подпомогне обаче разрастването с по-бързи темпове, е облекчаването на трудово- правните условия за труд. През последните месеци се работи за улеснена процедура по издаването на така наречените „сини карти“ за работници извън ЕС. Съкращаването на сроковете за издаването им ще улесни привличането на таланти от чужбина, което ще ускори растежа на индустрията. До сега процедурата беше твърде тромава и не отговаряше на нуждите на компаниите.
Колко са заетите в аутсорсинг сектора в момента и какви са очакванията Ви през следващите години? Бихте ли казали каква е средната заплата в сектора и за какви специалисти има най-голям глад в момента?
Палитрата от профили на специалистите в индустрията е много богата, така че е трудно да се зададат еднозначно нивата на заплата.
Заплащането зависи до голяма степен от това какъв език владее кандидатът, но най-ниската заплата за човек с един език е най-малко 1000 лева. От друга страна има и ИТ инженери, чието заплащане се доближава до нивата в Западна Европа от няколко хиляди евро.
Темповете на разрастване на ИТ и аутсорсинг индустрията в България изпреварват в пъти възможностите на образователната система да произведе качествени кадри за нея. Проблемът е, че младите специалисти, които излизат от българските университети, не успяват да покрият нуждите и изискванията на бизнеса. На какво според Вас се дължи този факт и какво може да се направи в тази посока?
Необходимо е да навлизат по-модерни учебни програми в университетите. Те обаче следва и да се адаптират по-често, защото наблюдаваме изключително бързо развитие на технологиите, което се отразява силно на бизнеса и необходимостта от специфични професионални профили.
Едно по-рационално планиране на отворените бройки по специалности на база на търсенето на пазара би било промяна в правилната посока. В някои университети започват да се отвърждават като добри практики частни инициативи в сътрудничество с частни компании. Свободата на университетите да разработват допълнителни програми със съответни компании би подпомогнала подготовката на бъдещите кадри според нуждите на бизнеса.
През октомври правителството одобри опростяването на процедурата за издаване на „синя карта” за привличане на висококвалифицирана работна ръка от чужбина. Какво се промени от тогава?
Въведените промени са в правилната посока, но все още не са достатъчни за нуждите на аутсорсинг индустрията. Необходимо е да се работи по обхвата на програмата, както и върху създаването на добър имидж за България като страна, в която специалистите могат да получат успешна професионална реализация.
По какъв начин откриването на първия у нас научно-технологичен парк „София тех парк” спомогна за развитието на аутсорсинг индустрията у нас?
На този етап откриването на София Тех Парк не се е отразило на развитието на сектора, тъй като той се обуславя главно като център за научноизследователска и развойна дейност. Надяваме се в бъдеще да се отворят възможности за по-близка работа с аутсорсинг индустрията.
Доказателство за интереса към българския пазар е стъпването у нас на американския технологичен холдинг TeleTech, който придоби най-голямата българска аутсорсинг компания „Софика груп”. Бихте ли разкрили какво предстои ли подобна голяма сделка в бранша или такава, която все още не сте обявили?
През последните години към страната ни има постоянен инвеститорски интерес. За да се осъществи нова подобна сделка, е необходимо да има компании, които са достигнали съответен мащаб и зрялост. Очакванията ни са за засилване на процеса на консолидация на пазара.
Какво предстои да се случи в аутсорсинг индустрията през тази година?
Очакваме 2016-та да се превърне в поредната успешна година за индустрията. Факт е, че страната достигна определна зрялост за предоставянето на широка гама от аутсорсинг услуги. Вече има и критична маса от компании, които оперират в страната и могат да се похвалят с различни успешни проекти. В тази връзка за първи път Българска аутсорсинг асоциация ще отличи усилията на компаниите от аутсорсинг индустрията в страната, инвеститорите и местната власт за най-добри професионални практики и създаването на благоприятна бизнес среда.