НАП ще изисква още данни от работодателите за изплатените доходи

Работодателите ще бъдат задължени да дават на Националната агенция за приходите (НАП) информация за почти всички финансови добавки, които дават към заплатите на всеки един от служителите си. Това стана възможно с промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, приети окончателно от депутатите.

Идеята е на финансовия министър Асен Василев, а това е вторият му опит да я прокара. Миналата година тя предизвика силен отпор от бизнеса и отпадна при гласуването с аргументите, че е „огромна административна тежест“ за работодателите.

Според финансовото ведомство обаче в практиката често се констатират случаи на плащане на заплати под формата на командировъчни, което е необлагаем доход. Събирането на новите данни се прави и с цел приходната агенция да създаде подоходен регистър, с който по-прецизно да се използва системата за социално подпомагане, включително и при определянето на енергийно бедните домакинства.

Така в крайна сметка парламентът прие разширяване на информацията, която фирмите трябва да дават пред НАП за необлагаемите доходи на своите служители.

Работодателите трябва да подават данни за изплатени командировъчни, когато те надхвърлят 1000 лв. годишно на служител. Освен това ще трябва да се дават данни за предоставена храна при специфичен режим на работа, данни за раздадено работно облекло и предпазни средства или пари за такива.

МО, МВР и агенциите от сектор „Сигурност“ също ще трябва да декларират храната, снаряжението и допълнителни компенсации, които раздават на военните, полицаите и други служители.

От работодателите вече се иска да декларират за всеки един служител какви допълнителни осигуровки или застраховки са правели през годината за своя сметка, както и дали са давали помощи за лечение, за транспорт до местоработата или доходи в натура.

Всички тези необлагаеми доходи ще трябва да се описват в справките, които фирмите подават в НАП всяка година до 28 февруари, наред с изплатените облагаеми доходи през предходната година.

Припомняме, че миналата година в последния момент бе въведено изискване да се докладват раздадените ваучери за храна, което също предизвика напрежение. Счетоводителите имаха по-малко от два месеца да съберат и подготвят тази информация за всеки един работник.

С промените в ЗДДФЛ се въвеждат и нормативно признати разходи в размер на 10% при определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на финансови активи и чуждестранна валута.

Освен това виртуалните валути вече са изрично посочени като финансов актив и като такъв те могат да бъдат отделно посочени и в декларацията за доходите на физическите лица, съответно и сделките от разпореждането с тях могат да бъдат по-ефективно наблюдавани и анализирани. 

Към настоящия момент при определянето на облагаемия доход се взема предвид единствено цената на придобиване на съответния финансов инструмент. При извършването на такъв тип сделки физическите лица заплащат и допълнителни разходи за регистрация, такси, комисионни и т.н., които в момента не се приспадат.

Предложението цели постигане на по-голяма справедливост за данъчно задължените лица при определяне на облагаемия доход и дължимия данък от продажба или замяна на финансови активи.

Очакваните резултати от предложената промяна са стимулиране на физическите лица да декларират доходите, придобити от продажба или замяна на финансови активи, в това число виртуални валути.

С промените в Закона бе прието и доходите на физическите лица, които не са търговци, от събиране на диворастящи гъби и плодове да се облагат еднократно с алтернативен данък от 30 лв. за всеки месец, за който се извършва дейността. Таксата се взима преди издаването на разрешително за извършване на дейността по събиране на диворастящи гъби и плодове.

Изненадващо бе прието и земеделците, регистрирани като физически лица, ползващи европейски субсидии, да ползват облекчение, намалявайки данъчната си основа с размера на субсидията. Вносител на предложението е ГЕРБ, а мярката ще влезе в сила, ако Европейската комисия се произнесе, че това не е държавна помощ.

Прието бе и със задна дата отпреди година – от 1 януари 2023 г. да бъде въведен праг за деклариране на доходи от рента от 3000 лв. по идея на ГЕРБ.

Иначе някои от идеите на финансовия министър така и не успяха да минат в зала, а именно касовите бележки да се ползват за данъчни облекчения. Според бизнеса и депутатите при така предложените критерии данъчната основа би се свила пренебрежимо малко и затова и не бе прието.

Отхвърлена бе и идеята НАП да може да определя по свое усмотрение дали един договор е трудов, или граждански и да може да налага санкции върху граждански договори, които тя приема за трудови.