Не всички държави от Персийския залив губят еднакво от войната

Затварянето на Ормузкия проток и последвалият рязък скок на глобалните цени на петрола донесоха финансови печалби за Иран, Оман и Саудитска Арабия, докато други държави, които нямат алтернативни маршрути за износ, загубиха милиарди долари, показва анализ на Reuters.

Иран на практика затвори протока – маршрут, през който преминават около една пета от световните потоци на петрол и втечнен природен газ – след като въздушните удари на САЩ и Израел срещу Иран в края на февруари доведоха до разрастване на конфликта.

По-късно Техеран заяви, че ще допуска преминаване на кораби, които нямат връзки със САЩ или Израел. В резултат част от танкерите успяха да преминат през тесния воден път, но енергийните пазари все пак преживяха безпрецедентни сътресения. Международният сорт „Брент“ поскъпна с 60% през март – рекордно месечно увеличение.

Доналд Тръмп заплаши да „изсипе ад“ върху Техеран, ако до края на деня във вторник не бъде постигнато споразумение, което да позволи възобновяване на трафика през Ормузкия проток.

Географията определя петролните приходи

Докато голяма част от света е изправена пред ръст на инфлацията и икономически щети заради скъпата енергия, за близкоизточните производители на петрол ефектът зависи от географското им положение.

Макар Иран да контролира протока, Оман, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства могат да го заобикалят чрез тръбопроводи и пристанища.

За разлика от тях, петролът от Ирак, Кувейт и Катар се оказа блокиран, тъй като тези страни нямат алтернативни маршрути към международните пазари.

След последната заплаха на Тръмп ирански представител заяви пред Reuters, че Иран няма да отвори протока като част от временно примирие. Техеран отхвърли и предишни ултиматуми на Тръмп, като подчерта, че няма да бъде унижаван.

Някои анализатори смятат, че войната на САЩ и Израел срещу Иран в известен смисъл е укрепила позициите на Техеран.

Сега, след като Ормуз е затворен, той може да бъде затварян отново и отново, което представлява сериозна заплаха за световната икономика“, заяви Нийл Куилиъм, асоцииран сътрудник в мозъчния тръст Chatham House. „Джинът вече е изпуснат от бутилката.“

Международната агенция по енергетика определи конфликта като най-големия шок за енергийните доставки в света досега, като посочи над 12 милиона барела дневно спрени доставки в региона и щети по около 40 енергийни обекта.

Анализът на Reuters върху данните за износа през март показва, че очакваните приходи от петролен износ на Ирак и Кувейт са спаднали с около три четвърти на годишна база. За разлика от тях, приходите на Иран са се увеличили с 37%, а на Оман – с 26%. Приходите на Саудитска Арабия от петрол са нараснали с 4.3%, докато тези на ОАЕ са намалели с 2.6%, тъй като по-високите цени са компенсирали по-ниските обеми.

Оценките използват обемите на износа от компанията за проследяване на кораби Kpler и данни от JODI, когато са налични, умножени по средните цени на „Брент“ и сравнени с предходната година. „Брент“ е използван за опростяване, въпреки че много от тези сортове петрол се търгуват спрямо други бенчмаркове, които в момента са на значителна премия спрямо него.

Саудитска Арабия печели от по-високи такси и данъци

За Саудитска Арабия по-високите цени означават увеличени данъчни приходи от държавния петролен гигант Aramco, който е почти изцяло собственост на правителството и суверенния му фонд.

Това увеличение е особено положително за кралството след значителните разходи по проекти, насочени към диверсифициране на приходите извън петрола, които допринесоха за бюджетния дефицит.

Aramco отказа коментар по изчисленията на Reuters. Представители на останалите държави или техните петролни компании не отговориха незабавно на запитванията за коментар.

Тръбопровод от времето на войната между Иран и Ирак

Най-големият тръбопровод на Саудитска Арабия е 1200-километровата връзка Изток – Запад, изградена през 80-те години, по време на войната между Иран и Ирак, за да заобикаля Ормуз.

Тя свързва източните петролни находища с червеноморското пристанище Янбу и работи с разширения си капацитет от 7 милиона барела дневно.

Aramco използва около 2 милиона барела дневно за вътрешния пазар, което оставя приблизително 5 милиона барела дневно за износ. Натоварванията в Янбу са достигнали средно почти максималните 4.6 милиона барела дневно през седмицата, започваща на 23 март, показват данни за корабоплаването, въпреки атаките срещу хъба на 19 март.

Като цяло износът на суров петрол от Саудитска Арабия е спаднал с 26% на годишна база през март до 4.39 милиона барела дневно, сочат данни на Kpler и JODI. Въпреки това по-високите цени са увеличили стойността на този износ с приблизително 558 милиона долара спрямо година по-рано. Рияд предварително увеличи износа през февруари до най-високото му ниво от април 2023 г., в очакване на евентуална американска атака срещу Иран.

Въпреки предимството на връзката Изток – Запад, Куилиъм отбеляза, че Саудитска Арабия остава уязвима от нови удари на Иран или негови съюзници в Йемен – хутите – срещу енергийната ѝ инфраструктура на запад и срещу кораби, преминаващи през протока Баб ел-Мандеб към Червено море.

Ирак понася най-големия удар

ОАЕ са били до известна степен защитени от тръбопровода Хабшан – Фуджейра с капацитет 1.5 – 1.8 милиона барела дневно, който заобикаля протока. Въпреки това оценената стойност на износа им на петрол е спаднала с над 174 милиона долара на годишна база през март. Фуджейра беше обект на серия от атаки, довели до спиране на товаренето.

Сред производителите от Персийския залив приходите на Ирак са спаднали най-много – със 76% до 1.73 милиарда долара. Следва Кувейт със спад от 73% до 864 милиона долара.

Държавната иракска компания за търговия с петрол SOMO съобщи на 2 април, че приходите от петрол през март са около 2 милиарда долара – близо до оценката на Reuters.

И двете страни вероятно ще отчетат още по-големи спадове през април, тъй като мартенските им приходи бяха частично подпомогнати от товари, които успяха да отплават в първите дни на конфликта. Миналата седмица танкер с иракски петрол премина през протока, след като Иран обяви, че Ирак ще бъде освободен от ограниченията.

Адриана Алварадо, вицепрезидент по суверенните рейтинги в Morningstar DBRS, заяви, че правителствата в Залива разполагат с възможности да стабилизират финансите си и могат да използват бюджетни резерви или да излязат на финансовите пазари за емитиране на дълг.

С изключение на Бахрейн, държавите от Залива разполагат с достатъчно фискално пространство, за да се справят с шока, като държавният дълг е на умерени нива – под 45% от БВП“, добави тя.

В дългосрочен план обаче ефектът остава неясен.

Някои петролни компании и политици на Запад настояват за увеличени инвестиции във фосилни горива като защита срещу подобни шокове в доставките, но според други анализатори възобновяемата енергия предлага най-добрата защита.

Като ранен знак за това как кризата може да ускори отдалечаването от зависимостта от петрола, миналата седмица френската TotalEnergies и подкрепената от държавата на ОАЕ компания за възобновяема енергия Masdar обявиха съвместно предприятие на стойност 2.2 милиарда долара за бързо внедряване на възобновяема енергия в девет азиатски държави.