Никой не иска да прави реформи и да реже разходи

Когато бюджетът не се изпълнява, никой не иска да прави реформи и да съкращава разходи. Това мнение изразиха икономистите Владимир Каролев и Петър Ганев в ефира на bTV.

„Всички политици имат постоянен стимул да харчат повече, за да бъдат избирани“, заяви Ганев, подчертавайки, че принципът да се увеличава дефицита, за сметка на оптимизиране на разходите се прилага от 2009 г. насам.

Владимир Каролев посочи, че заложеният дефицит в бюджет 2015 г. от 1,5 млрд. лв. реално е 500 млн. поради предвидени в него буфери. Според него, обаче, липсва воля тези буфери да се използват. Той обясни, че има мерки, с които дори тази сума може да бъде съкратена наполовина – гласуваният допълнителен ресурс за МВР с новия закон може да бъде променен от новото Народно събрание, например. Каролев подчерта, че възнагражденията в публичния сектор трябва да нарастват само тогава, когато има ръст в икономиката.

Каролев напомни, че по-голяма част от неизпълнението на приходите се дължи на това при косвените данъци – ДДС и акцизи, което от своя страна до голяма степен е следствие от трайната дефлация в страната и административно понижените цени на електроенергията. Според него дефлацията може да представлява опасност за икономиката единствено, ако продължи в дългосрочен план, тъй като това би довело до отлагане на потребление.

Двамата се обединиха и в очакванията си казусът с Корпоративна търговска банка да намери решение, чрез съчетаване на публичен и частен ресурс. Владимир Каролев изрази несъгласие, при евентуален фалит, депозитите над 100 хил. евро и тези договорени преференциално да бъдат покрити с публични средства.