Новият закон за горивата целеше да изчисти конкуренцията
Това беше изцяло лобистки закон, смята председателят на Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива
~ 4 мин.
Новият закон за горивата, който трябваше да влезе в сила на 28 януари, за дни успя да разедини най-големите в бизнеса. Той беше отложен с шест месеца като сега, както предложи министъра на икономиката Емил Караниколов, трябва всички да седнат на една маса и да разговарят върху поправките. Според някои той трябваше да пребори сивия сектор в бранша, според други пък цели да убие конкуренцията. За спорния закон разговаряхме с Иван Кашилски, председател на Националното сдружение на търговците и превозвачите на горива. Сдружението беше сред онези, които поискаха отлагането му с мотива, че в него има много нередности.
- Национално сдружение на търговците и превозвачи на горива подкрепи отлагането на новия т.нар. Закон за горивата. Кои са най-големите слабости в него и защо поискахте това отлагане?
- Слабостите са много и няма как да изброя всички. В закона няма реципрочност и равнопоставеност. Една от нередностите в него са непосилните финансови гаранции, които трябва да се преведат към държавата. Защо се изискват те, след като преди да се натоварят на горивата им е платен ДДС и акциз? Този закон има за цел да изчисти конкуренцията, той няма да доведе до повече постъпления в държавата, а по-скоро до по-малко. Защото малките и средни търговци са основните данъкоплатци.
Друга фирма от нашия бранш, която е 15 години в България и е с най-голям оборот от фирмите, опериращи с горива, за тези години не е платила една стотинка корпоративен данък на страната.
- Кои са най-важните точки в закона, за които от Сдружението ще настоявате да бъдат променени?
- Ние подкрепяме закона, но не в този му вид. Смятаме, че при промените трябва да се наблегне върху вносителите и производителите, или т.нар. акцизни складове. Ние взимаме горивото от акцизен склад, те предварително ни начислят ДДС и акциза, ние сме чисти към държавата. В малкия и среден бизнес няма производители и вносители.
По този закон се поставят в невъзможност тежки машини да се зареждат. Например, един кораб вече няма да може да се зарежда както досега - да се натовари една цистерна и да отиде да го зареди, а вече трябва самият кораб да отиде до бензиностанция, което е немислимо. От минната индустрия изтъкнаха факта, че по новия закон трябва да разглобят една машина под земята, да я изкарат на части отвън, тоест резервоара, да отидат да я заредят, да я върнат, да я сглобят и да работят на следващия ден отново. Има и строителна техника, която работи на обект, например асфалтополагаща машина на магистралата - за да я заредят, трябва да я качат на тежковоз, да я закарат до бензиностанцията, да я заредят, да я върнат и тя да продължи да работи. Това просто не е възможно технически.
Високите банкови гаранции в закона също са проблем. Заради тях тече наказателна процедура в Европейската комисия и тя може да наложи глоба на страната ни, след като се произнесе, че не трябва да ги има. В момента имаме банкова гаранция според оборота, но тя не пада под 50 хил. лв. на всяка фирма независимо от оборота ѝ. В новия закон банковата гаранция може да достигне 500 хил. лв.
- Лобистки ли беше този закон?
- Изцяло. Това беше потвърдено и от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, който спомена кой най-много е лобирал за него.
- При обсъждането на закона миналата година вие изказахте ли позицията си и ако е така, защо тя не бе чута още тогава, а сега изведнъж се вдигна такъв шум само седмици преди приемането на закона?
- Миналата седмица имахме среща при министъра на икономиката Емил Караниколов и се оказа, че до момента в цялата страна само ние бяхме чели закона. Лятото, когато ходихме в парламента да разговаряме с народни представители, се оказа, че те не са чели закона. Казват – утре ще гласуваме един закон за горивата, който щял да доведе до повече постъпления с хазната и те не бяха подготвени. За нас това беше шокиращо, тъй като си мислехме, че народните представители трябва преди гласуването на някакъв закон да го прочетат и да се запознаят с него.
- Казвате, че с този закон няма да се увеличат, а дори ще се намалят приходите в държавната хазна?
- Да, ще се намалят приходите от корпоративен данък. Не мога да кажа с точност, защото и от НАП често ни отказват информация, която искаме.
- Достатъчни ли са тези шест месеца, за да бъдат направени необходимите поправки?
- Напълно достатъчни са тези шест месеца, стига да има воля и държавническо мислене. Нека, както обеща министър Караниколов, да седнем на една маса и да обосновем нещата.
- Защо не го направихте досега?
- Вратите ни бяха затворени отвсякъде. От отговорните политици и държавни мъже само единствено бившият вицепремиер Валери Симеонов ни викна на среща и застана зад това, което му обяснихме. Госпожа Корнелия Нинова ни избягваше, а ние чакахме за среща с нея. Но няма и как да има среща с нея, след като е публична тайна къде работи съпругът ѝ.
- Какви фирми членуват в Национално сдружение на търговците и превозвачи на горива?
- Фирми, които търгуват на едро, което означава, че над 1000 литра се карат на един обект, фирми на дребно – бензиностанциите, фирми за транспорт на гориво и опасни товари. Става въпрос за малки и средни фирми. От данни на НАП над 400 фирми имат банкова гаранция, което означава, че това са фирми, които търгуват на едро с гориво.
- Преди дни подадохте заявление за членство в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Защо точно сега решихте да се присъедините и свързано ли е решението ви с напускането на Българска петролна и газова асоциация (БПГА)?
- Разбира се. Нямаше как ние да членуваме в КРИБ, докато и Петролната асоциация е там. На нас проблемите ни дойдоха от Петролната асоциация.
- В настоящата ситуация, стоейки КРИБ зад вас, чувствате ли се по-сигурни, че ще бъдете чути при обсъждането на промените в Закона за горивата?
- Разбира се, че се чувстваме по-сигурни. Това е една голяма организация и ние ще сме част от нея. На Народното събрание нали пише, че „Съединението прави силата”? И това е така, когато сме обединени и сме на едно място.
- Национално сдружение на търговците и превозвачи на горива подкрепи отлагането на новия т.нар. Закон за горивата. Кои са най-големите слабости в него и защо поискахте това отлагане?
- Слабостите са много и няма как да изброя всички. В закона няма реципрочност и равнопоставеност. Една от нередностите в него са непосилните финансови гаранции, които трябва да се преведат към държавата. Защо се изискват те, след като преди да се натоварят на горивата им е платен ДДС и акциз? Този закон има за цел да изчисти конкуренцията, той няма да доведе до повече постъпления в държавата, а по-скоро до по-малко. Защото малките и средни търговци са основните данъкоплатци.
Друга фирма от нашия бранш, която е 15 години в България и е с най-голям оборот от фирмите, опериращи с горива, за тези години не е платила една стотинка корпоративен данък на страната.
- Кои са най-важните точки в закона, за които от Сдружението ще настоявате да бъдат променени?
- Ние подкрепяме закона, но не в този му вид. Смятаме, че при промените трябва да се наблегне върху вносителите и производителите, или т.нар. акцизни складове. Ние взимаме горивото от акцизен склад, те предварително ни начислят ДДС и акциза, ние сме чисти към държавата. В малкия и среден бизнес няма производители и вносители.
По този закон се поставят в невъзможност тежки машини да се зареждат. Например, един кораб вече няма да може да се зарежда както досега - да се натовари една цистерна и да отиде да го зареди, а вече трябва самият кораб да отиде до бензиностанция, което е немислимо. От минната индустрия изтъкнаха факта, че по новия закон трябва да разглобят една машина под земята, да я изкарат на части отвън, тоест резервоара, да отидат да я заредят, да я върнат, да я сглобят и да работят на следващия ден отново. Има и строителна техника, която работи на обект, например асфалтополагаща машина на магистралата - за да я заредят, трябва да я качат на тежковоз, да я закарат до бензиностанцията, да я заредят, да я върнат и тя да продължи да работи. Това просто не е възможно технически.
Високите банкови гаранции в закона също са проблем. Заради тях тече наказателна процедура в Европейската комисия и тя може да наложи глоба на страната ни, след като се произнесе, че не трябва да ги има. В момента имаме банкова гаранция според оборота, но тя не пада под 50 хил. лв. на всяка фирма независимо от оборота ѝ. В новия закон банковата гаранция може да достигне 500 хил. лв.
- Лобистки ли беше този закон?
- Изцяло. Това беше потвърдено и от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, който спомена кой най-много е лобирал за него.
- При обсъждането на закона миналата година вие изказахте ли позицията си и ако е така, защо тя не бе чута още тогава, а сега изведнъж се вдигна такъв шум само седмици преди приемането на закона?
- Миналата седмица имахме среща при министъра на икономиката Емил Караниколов и се оказа, че до момента в цялата страна само ние бяхме чели закона. Лятото, когато ходихме в парламента да разговаряме с народни представители, се оказа, че те не са чели закона. Казват – утре ще гласуваме един закон за горивата, който щял да доведе до повече постъпления с хазната и те не бяха подготвени. За нас това беше шокиращо, тъй като си мислехме, че народните представители трябва преди гласуването на някакъв закон да го прочетат и да се запознаят с него.
- Казвате, че с този закон няма да се увеличат, а дори ще се намалят приходите в държавната хазна?
- Да, ще се намалят приходите от корпоративен данък. Не мога да кажа с точност, защото и от НАП често ни отказват информация, която искаме.
- Достатъчни ли са тези шест месеца, за да бъдат направени необходимите поправки?
- Напълно достатъчни са тези шест месеца, стига да има воля и държавническо мислене. Нека, както обеща министър Караниколов, да седнем на една маса и да обосновем нещата.
- Защо не го направихте досега?
- Вратите ни бяха затворени отвсякъде. От отговорните политици и държавни мъже само единствено бившият вицепремиер Валери Симеонов ни викна на среща и застана зад това, което му обяснихме. Госпожа Корнелия Нинова ни избягваше, а ние чакахме за среща с нея. Но няма и как да има среща с нея, след като е публична тайна къде работи съпругът ѝ.
- Какви фирми членуват в Национално сдружение на търговците и превозвачи на горива?
- Фирми, които търгуват на едро, което означава, че над 1000 литра се карат на един обект, фирми на дребно – бензиностанциите, фирми за транспорт на гориво и опасни товари. Става въпрос за малки и средни фирми. От данни на НАП над 400 фирми имат банкова гаранция, което означава, че това са фирми, които търгуват на едро с гориво.
- Преди дни подадохте заявление за членство в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Защо точно сега решихте да се присъедините и свързано ли е решението ви с напускането на Българска петролна и газова асоциация (БПГА)?
- Разбира се. Нямаше как ние да членуваме в КРИБ, докато и Петролната асоциация е там. На нас проблемите ни дойдоха от Петролната асоциация.
- В настоящата ситуация, стоейки КРИБ зад вас, чувствате ли се по-сигурни, че ще бъдете чути при обсъждането на промените в Закона за горивата?
- Разбира се, че се чувстваме по-сигурни. Това е една голяма организация и ние ще сме част от нея. На Народното събрание нали пише, че „Съединението прави силата”? И това е така, когато сме обединени и сме на едно място.