Общинарите в София одобриха 300 лв. увеличение на заплатите в градския транспорт

Столичният общински съвет (СОС) прие повторно икономическата рамка на обществения транспорт за 2025 г., с която се гарантира увеличение от 300 лв. в заплатите на шофьори, ватмани и други служители от столичните дружества „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“. Решението включва и предварително изпълнение, което позволява незабавно прилагане, без изчакване на обичайните процедурни срокове.

Гласуването премина бързо и се случи на фона на протест пред общината от служители в градския транспорт. Решението бе подкрепено с 35 гласа „за“, 19 – „против“ и 4-ма въздържали се.

Предложението за предварително изпълнение на решението дойде от Карлос Контрера (ВМРО), който изказа мотиви, че икономическата рамка е основният акт, въз основа на който се планират пробегът, приходите и разходите на транспортната система.

Без нейното влизане в сила операторите продължават да работят по остарели параметри от 2024 г., което води до загуби и създава риск за нормалното функциониране на градския транспорт, включително възможни нарушения в интервалите на движение и достъпа на гражданите до услугата, обобщи Контрера.

Кметът Васил Терзиев напомни накратко, че въпреки отпуснатите 15 млн. лв. от държавата за тази година, не е ясно дали общината ще може да разчита на такива средства и догодина. Поиска да знае кой ще поеме политическа отговорност, ако увеличенията не доведат до промяна в недостига на шофьорите и сервизните работници.

Кой ще поеме отговорност предвид големината на разходите и предвид нашите опасения? Бих се радвал да не се случи така, т.е. да няма недостиг на шофьори“, заяви Терзиев.

Вече независимата Ваня Григорова му отговори, че заплатите няма да решат кадровия проблем в транспорта. По думите ѝ трябва да се мисли и за условията на труд. Относно осигуряването на средствата за следващата година, Григорова заяви, че парите трябва да бъдат предвидени в държавния бюджет, така че правителството да съфинансира поне 50% от разходите за транспорта на София.

Климатизацията в старите трамваи липсва, шофьори карат при 40 – 50 градуса в кабините. Не е реалистично да очакваме, че само с пари ще решим проблема с кадрите.“

От своя страна Симеон Ставрев (ПП-ДБ) постави въпроса за финансирането на увеличението. Според него то ще бъде покрито от повишени приходи от „Синя“ и „Зелена зона“, което на практика значи, че вместо инвестиции в реформа, парите ще отидат директно за заплати.

Искаме повече паркоместа, но парите от зоните ще потънат в ЦГМ“, коментира той.

Иван Таков (БСП) възрази срещу тези твърдения, като заяви, че промени в наредбата за паркирането още не са одобрени и добави, че групата му ще търси решения, включително от държавата, за да няма риск за бюджета.

Как се стигна до повторното гласуване

През май месец служителите от „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“ проведоха безпрецедентна шестдневна стачка, в рамките на която изцяло беше спрян наземният градски транспорт в София. Протестът бе провокиран от дългогодишно проблеми с ниските заплати, като основното искане на работниците бе увеличение от 300 до 400 лв. на основните възнаграждения.

В резултат на общественото напрежение и необходимостта от спешно овладяване на ситуацията, правителството отпусна 15 млн. лв. субсидия, предназначена да подпомогне Столичната община при покриване на необходимите средства за заплати. Тази помощ обаче бе само частично решение на проблема, тъй като не гарантираше устойчиво финансиране на системата.

Столичният общински съвет прие икономическата рамка на обществения транспорт, която включваше поисканото увеличение на възнагражденията. Въпреки това решението бе прието без достатъчно политически консенсус и с неясни параметри относно дългосрочното обезпечаване на разходите, особено след изчерпване на правителствената субсидия.

Заради тези резерви, кметът Вaсил Терзиев върна рамката за ново обсъждане. В мотивите си той посочи, че документът не предлага реално решение на структурните проблеми в транспорта, включително кадровия недостиг, остарялата техника и липсата на дългосрочен финансов ресурс.