От неразбиране държавата може да заличи полезни за хората услуги

Недостатъчното разбиране на дигиталната икономика от страна на държавните и административни органи може да доведе до заличаването на полезни за потребителите услуги. „Регулацията не е нещо лошо, но зависи как се прави“, коментира Камен Янкулов, изпълнителен директор на OLX по време на представянето на годишното проучване на компанията за потребителските навици. Думите му идват по повод задаващата се нова директива за електронната търговия в Европейския съюз, която тепърва предстои да види бял свят.

ЕС е известен с по-строгите си регулации – заради по-консервативните си разбирания и фокуса върху крайния потребител. Актуални примери са Общият регламент за защита на личните данни (GDPR) и Директивата за авторското право например. Сега на хоризонта се очертава и нов документ в областта на електронната търговия.

Сега действащата директива за електронната търговия датира от началото на века, затова и модернизирането на правната рамка е неизбежно. Едно от притесненията на бранша е, че върху платформите за е-търговия ще се прехвърли отговорността за следенето на каченото от потребителите съдържание.

„Всеки трябва да поеме своята отговорност. Ако говорим за много очевидни неща, като оръжия и акцизни стоки, които са наистина забранени, за тях си има филтри и технология за следене. В много от случаите обаче не сме запознати с детайлите и без сигнал от компетентни органи, ние няма как да разберем“, каза той пред Economic.bg и даде пример със стоки с културно-историческа стойност.

„Ако тази директива – по начина, по който изглежда в момента – остане и отговорността се прехвърли тотално върху платформите, особено за потребителско генерираното съдържание, ние ще бъдем принудени да инвестираме много повече и цялото съдържание да се проверява от човек и тогава да бъде публикувано“, коментира още той. Според Янкулов самите потребители също доста ще пострадат, тъй като тяхното съдържание няма да се публикува веднага, както се случва сега, а ще чакат вероятно часове или дори ден.

Икономика, решаваща конкретни потребителски проблеми

Така накратко може да бъде описана споделена икономика. Ярки примери за играчи, опериращи в тази сфера у нас, са Uber и Airbnb. Първата обаче бе компрометирана скоро след стъпването си в България и сравнително бързо забранена със закон под натиска на таксиметровия бранш. Втората пък, след като успя да си спечели множество потребители, попадна във фокуса на властта през миналата година и вече няколко месеца се нищят въпросите около регулирането на услугата.

„Притеснително е, че държавата с много лека ръка отхвърлят един модел, който е успешен в цял свят, именно защото решава някакви потребителски проблеми. Тук големият въпрос е – ако една услуга е толкова използвана от потребителите и толкова печеливша, не трябва ли по-скоро да се запитаме как можем да направим така, че всички да са щастливи по веригата, вместо просто да я забраняваме“, коментира пред Economic.bg Камен Янкулов.

Според него администрациите по света все още не са чак толкова запознати как точно работи онлайн средата и именно неразбирането на една услуга може да доведе до зачеркването ѝ. А прехвърлянето на отговорността към компаниите може да бъде една пречка пред създаването услуги в областта на споделената икономика, смята още Янкулов.

Самият той определя OLX не толкова като платформа за електронна търговия, колкото като пример за бизнес в сферата на споделената икономика. Прост пример за думите му е един от резултатите в проучването, според което се наблюдава голямо търсене на бебешките артикули – това са стоки, които бързо излизат от употреба заради бързата промяна в нуждите на новородените, затова и майките са намерили как да разменят вече ненужните неща и да се сдобиват с нови, обяснява Нора Кальонска.

Secondhand екобум

Потреблението на „secondhand” стоки (или „втора ръка“) става все по-атрактивно сред обществото и на практика привлича хора от всички възрасти. Впечатление прави, че към тях посягат все повече млади хора, а един от основните им мотиви е мисълта за околната среда.

Възрастовата разбивка на пазаруващите дрехи втора употреба например показва, че най-голям е делът на милениълите (25-37 години) – 33% от всички, следвани от групата на 55-65-годишните (31%), поколението на 38-55-годишните, известно още като „Х“ (20%) и 18-24-годишни, поколението „Z” (16%).

Показателно за задълбочаването на тенденцията и за това, че не става дума просто за финансов мотив е това, че и 26% от потребителите на луксозни стоки, като Gucci, Chanel и Prada, също купуват „втора ръка“, става ясно още от доклада Thred UP Report 2019.

Като цяло пазарът на облеклото втора употреба през 2018 г. се оценява на 24 млрд. долара. Очакванията са, че само за пет години – през 2023 г., той ще се е удвоил до 51 млрд. долара, сочи още същият доклад, цитиран от Камен Янкулов.

В тази връзка от OLX са изчислили колко и какви ресурси на планетата се спестяват чрез пазаруването само през тяхната платформа. През 2019 г. например са продадени 118 325 модни стоки. От това са спестени над 44 тона материали и близо 24 кубични метра вода. А от продажбата на електронни продукти, близо 150 000, е спестена толкова електрическа енергия, колкото над 2 500 домакинства в САЩ потребяват за година.

OLX потребителите

Над 500 лева е бил средният месечен бюджет за онлайн покупки през 2019 г. за 40% от пазаруващите по електронен път. Същият дял от анкетираните обаче посочват, че през 2018 г. са харчели повече пари на месечна база. Това става ясно от вътрешно проучване сред потребителите на OLX у нас, изнесено днес. Причината за спада на разходите за онлайн пазаруване не е ясна и тепърва явлението ще трябва да се анализира, отбеляза Нора Кальонска, PR мениджър на компанията.

Средно по 7 хиляди продажби на ден се правят през платформата за онлайн обяви в България. С 500 хиляди са нараснали потребителите на платформата за онлайн обяви в България и днес уникалните регистрации на нея са вече близо 2.8 млн. Любопитно е, че активните интернет потребители у нас се равняват на 60% от населението – 60% от тях използват OLX.

Най-активни в пазаруването онлайн, без изненада, са жените на възраст 25-35 години. За 2019 г. в OLX най-много са търсени обяви за наеми (ръст с 12%), както и спортни обувки (ръст 103%), телефони (iphone, ръст от 36%) и екскурзии (ръст 18%). Все повече хора (53%) търсят да закупят автомобил втора употреба, като средната цена сред OLX обявите за 7-годишна кола е 4 000 лв. Най-голямото предлагане е на дрехи (13% ръст), игри и конзоли (8% ръст) и автомобили (2% ръст). „Очакванията за следващите 5 години са световният пазар на стоки втора употреби да достигне 51 билиона долара, което би било двукратно увеличение“, коментира още Камен Янкулов и допълни, че пазаруването на употребявани стоки спестява тонове ресурси на планетата. Връщането отново в употреба на артикули от категория Мода и Електроника в OLX за 2019 г., са спестили 466 тона C02 емисии в България.

Водещата платформа за обяви у нас все по-често се използва от локални производители или търговци като основен канал за онлайн търговия. Така например, онлайн магазин за спортни стоки и обувки от София, започва да използва OLX през октомври 2016 г. като публикува първоначално 100 обяви. Година по-късно започват да се възползват и от рекламните възможности, които предлагат OLX. За период от 3 години увеличават броя на публикуваните обяви 5 пъти, а инвестицията в реклама на платформата 4 пъти. Ефективността на продажбите идва и от големия ръст при потенциалните купувачи, средно около 200% за последните 4 години в различните категории.