Паниката около Украйна застигна банките в Европа

Европейската централна банка предупреди банките за възможна спонсорирана от Русия кибератака на фона на нарастващото напрежение с Украйна, предава Reuters, цитирайки двама души, запознати с въпроса. Тревогата намира почва в дългогодишните хипотези, че Москва стои зад редица нападения, включително мащабния случай с вируса „NotPetya“ през 2017 г., който тръгна от Украйна и извади от строя хиляди компютри по целия свят.

Противопоставянето между Русия и Украйна разтърси политическите и бизнес лидерите на Европа. Военна инвазия би нанесла щети на целия регион. По-рано тази седмица френският президент Еманюел Макрон пътува от Москва до Киев в опит да посредничи между двете страни, след като Путин струпа множество войски по границата със съседната държава.

Сега Европейската централна банка, ръководена от бившия френски финансов министър Кристин Лагард, която извършва надзор над най-големите европейски кредитори, дава знак, че е в готовност за заплахата от кибератаки срещу финансови институции.

Досега регулаторът бе фокусиран върху обикновените измами, които разцъфтяха по време на пандемията. Кризата около Украйна обаче насочва вниманието към кибератаките, извършени от Русия. Според източник на Reuters ЕЦБ е разпитвала за защитата банките, като са провеждани и кибервоенни тестове за способността им да отблъснат нападение.

ЕЦБ вече посочи справянето с уязвимостите в сферата на киберсигурността като един от своите основни приоритети. Институцията обаче отказа да коментира последната информация.

Въпросът намира отражение глобално. Министерството на финансовите услуги в Ню Йорк издаде сигнал до финансовите институции в края на януари, като предупреди за ответни кибератаки, ако Русия нахлуе в Украйна.

Съединените щати, Европейският съюз и Великобритания многократно предупреждаваха Путин да не атакува Украйна, след като Русия разположи около 100 000 войници близо до границата с бившата съветска република.

По-рано тази година множество украински уебсайтове бяха засегнати от своеобразна киберастачка. На много от тях излезе съобщението „да се страхуваме и да очакваме най-лошото“. Службата за държавна сигурност на Украйна откри признаци, че атаката идва от хакерски групи, свързани с руските разузнавателни служби.

Руските служители казват, че Западът е обхванат от русофобия и няма право да чете лекции на Москва как да действа, след като разшири военния алианс на НАТО на изток след падането на Съветския съюз през 1991 г.

Кремъл многократно отрече руската държава да има нещо общо с хакерството по света и заяви, че е готова да си сътрудничи със Съединените щати и други за борба с киберпрестъпността.

Въпреки това регулаторите в Европа са в повишена готовност.

Британският национален център за киберсигурност предупреди големите организации да засилят своята киберзащита на фона на задълбочаващото се напрежение около Украйна.

Във вторник Марк Брансън, ръководител на германския надзорен орган BaFin, каза на онлайн конференция, че кибервойната е взаимосвързана с геополитиката и сигурността.

Белият дом обвинява Русия за опустошителната кибератака „NotPetya“ през 2017 г., когато вирус осакати части от инфраструктурата на Украйна, изкарвайки от строя хиляди компютри в десетки страни.

Уязвимостта беше използвана отново миналата година, когато една от най-големите към момента хакерски кампании в света използва американска технологична компания като трамплин за компрометиране на множество правителствени агенции на САЩ. Атаката отново бе приписана на чуждестранните разузнавателни служби на Русия.

Атаката наруши софтуера на SolarWinds Corp, давайки на хакерите достъп до хиляди компании, използващи продуктите му. Ефектът от това се разпростря в Европа – централната банка на Дания например заяви, че „финансовата инфраструктура“ на страната е била ударена.

Някои обаче смятат, че кризата в Украйна е преекспонирана. Украинският президент Владимир Зеленски обвини Вашингтон и медиите, че всяват паника.