Бюджет 2026 влиза в парламента независимо от мнението на бизнеса
Според премиера Росен Желязков само Народното събрание може да блокира бюджетната процедура
© ECONOMIC.BG / БТА
Диалогът с бизнеса и синдикатите около държавния бюджет за 2026 г., който ще е и първия в евро, е важен, но той не може да блокира цялата процедура. Това заяви министър-председателят Росен Желязков пред медии в понеделник, след като работодателските организации веднъж блокираха процедурата в знак на протест срещу повишаването на данъчно-осигурителната тежест през следващата година.
Изказването на Желязков е поредното от страна на властта в посока на това, че план-сметката ще влезе в Народното събрание в този си вид. Бойко Борисов проведе спешна среща с работодателите, но напрежението покрай увеличението на осигуровките и данък „Дивидент“ не спадна, тъй като лидерът на ГЕРБ не се съгласи на отстъпки. Депутатът от „ДПС-Ново начало“ Йордан Цонев заяви преди дни, че бюджетът е техен и няма да се променя по никакъв начин. И двамата политици напомниха на бизнеса за предоставената подкрепа заради високата цена на тока и намекнаха, че е време за връщане на тази „услуга“.
Към момента проектобюджетът все още не е внесен в Народното събрание (НС), въпреки че изискванията на Закона за публичните финанси (ЗПФ) гласят, че това трябваше да стане до 31 октомври.
Бюджетната процедура не може да бъде блокирана, тъй като това е автономно право на правителството и на Народното събрание. Тристранният диалог е важен за координация и за постигане на социален баланс, но не може да ограничава правителството“, посочи Желязков.
Той сподели, че има насрочена нова среща на НСТС и че се надява тази седмица проектобюджетът да бъде внесен в следващите дни.
При обсъжданията има обмяна на мнения, но социалният диалог изисква баланс между интересите на различните страни. Този бюджет е първият в евро и трябва да отговори на страховете на обществото – да няма висока инфлация и намаляване на доходите, като същевременно държавата продължи да инвестира в инфраструктура“, каза премиерът.
Той подчерта, че ако се наложи отпадане на някои приходоизточници, трябва да бъдат намерени техни алтернативи.
Без риск от дългова спирала
Премиерът определи бюджета за 2026 г., който залага 20 млрд. лв. нов дълг и по-високи осигуровки, като консервативен и направен така, че да позволи реформите да се провеждат постепенно и еволюционно, без социално напрежение.
Няма риск от навлизане в дългова спирала. Докато дългът се движи около 30% от БВП, няма опасност. Референтната стойност е 60%, но няма да си позволим да стигнем дотам“, добави той.
Промяна във формулата за минималната заплата
В своето изказване Желязков засегна и темата за формулата за изчисление на минималната работна заплата (МРЗ), която понастоящем се определя като 50% от средното брутно възнаграждение за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година. Този механизъм обаче икономисти определят като процикличен и криещ множество рискове за българската икономика.
Вижданията на правителството за „отвързване“ на минималната заплата от средната и на възнагражденията в публичния сектор ще намерят своите законодателни решения през следващата година", увери лаконично Желязков.