Петкова прехвърли отговорността за раздутите данъчни приходи на НАП и митниците

Разписаните приходни мерки в Бюджет 2025 са предложени от приходните агенции. Това заяви финансовият министър Теменужка Петкова по време на разглеждането на финансовата сметка за текущата година на първо четене в комисия.

На днешното обединено заседание трите парламентарни комисии – бюджетна, социална и здравна – го одобриха на първо четене.

Комисията по бюджет и финанси го одобри с 14 гласа "за", шест гласа "против" и без "въздържали се". Социалната комисия и здравната комисия го одобриха със същите гласове.

Това, което сме предложили като подход и мерки за приходите, не е на база гадания, а на база предложения от НАП и митниците, това са техни мерки. Ние сме застанали зад тях, защото им вярваме“, каза Петкова по време на разискванията.

Припомняме, че приходната част в проектобюджета на кабинета „Желязков“ не се различава особено от финансовия план на служебното правителство. А след представянето на бюджета миналата седмица редица икономисти изтъкнаха, че заложените постъпления са меко оптимистични.

Петкова обаче се защити, като даде кратка разбивка на изчислените приходи.

От ДДС за 2025 г. се очакват 24.8 млрд. лв. За сравнение, през миналата година те бяха 18.5 млрд. лв., което беше рекордна сума. Тоест за една година правителството залага да събере с над 33% повече от ДДС.

Приходите от ДДС за 2025 г. са изчислени на база прогнозите в есенната макрорамка на финансовото министерство. От макрорамката има 2.3 млрд. лв., от мерките – 3.9 млрд. лв.“, каза Петкова.

От връщането на ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното на 20% се очакват допълнителни 464 млн. лв., а други 200 млн. лв. от борбата със сивата икономика в областта на горивата. Става въпрос за предложението на касовите бележки да се записват регистрационните номера на всички автомобили, след като данъчните установили, че някои фирми ползват неправомерно данъчен кредит с чужди бележки.

1.1 млрд. лв. ще дойдат от разширяването на обхвата на стоките, които подлежат на фискален контрол, а 600 млн. лв. ще постъпят от пълноправното членство на България в Шенген. Други 500 млн. лв. ще дойдат от възстановено ДДС за доставените самолети и оборудване за тях. Смъкването на прага за регистрация по ДДС от 166 000 на 100 000 за фирмите ще донесе още 139 млн. лв.

Не сме си измисляли някакви мерки, за да напълним дупката в бюджета. Всички разбрахме, че има такава. Ще се мобилизираме, знаем, че ще е трудно и амбициозно“, обобщи Петкова.

Тя изтъкна, че ще е необходимо време, за да се върнат публичните финанси на България към устойчиво състояние, за което ще е нужна консервативна фискална политика. Тя за пореден път напомни, че не се предвиждат промени в данъчно-осигурителната система на страната, нито се предвиждат нови данъци.

Бюджетът е направен в съответствие с действащото законодателство, затова казвам, че това е възможният бюджет“, коментира Петкова.

Припомняме, че от 2027 г. се предвижда увеличение с 1 пр. пункт на осигурителната вноска, а от следващата година – с още 2 пр. пункта.

Залагаме много на борбата със сивата икономика – залагаме да водим решителна битка в тази посока, защото смятаме, че там има сериозен резерв“, каза финансист №1.

Въпреки това в началото на заседанието Бюджет 2025 бе обект на критики както заради приходите си, така и заради разходите си.

Смятаме, че 2025 г. е една преходна година и посоката на бюджета трябва да бъде сменена – горещо препоръчваме да се върнем на едно балансирано ниво на разходите от 38% от БВП“, каза Любомир Дацов от Фискалния съвет.

По думите му обаче към момента отиваме към 43%, което означава, че има структурен проблем. „Автоматичните формули, с които се прави политиката и предизвикват проблеми, трябва да бъдат отменени поради една основна причина – те са проциклични“, каза Дацов.

Трябва да се промени смисълът и структурата на дискусията – това с колко са нараснали доходите, процентите, това е една макроикономическа дискусия, а не бюджетна“, допълни финансистът.

Подуправителят на Българска народна банка (БНБ) Петър Чобанов коментира, че ведомството многократно е предупреждавало за възстановяването на фискалната дисциплина на България и че "3% дефицит не е непременно фискална дисциплина“

Бившият финансов министър Асен Василев от ПП-ДБ смята, че има „много сериозно раздуване на разходите в Бюджет 2025“.

Той обясни, че за последните три години разходите по консолидираната фискална програма нарастват със средно 8 млрд. лв. на година и ако през 2021 г. те са били общо 54 млрд. лв., през 2024 г. те са вече 78 млрд. лв.

Това, което се предлага в този бюджет, е разходите да нараснат с 18 млрд. лв. Над два пъти по-бързо, отколкото в последните години“, каза Василев.

Според него причините за скока не са икономически, а политически.

Колкото до приходите, Василев отново отправи критики, повдигайки нашумелия въпрос за предвидените 33% ръст на данъчните приходи за година. Според него има сектори, като строителство и недвижимите имоти, които не са изсветлени, но в същото време не се предлагат мерки в тази посока.

Финансовият министър обаче отвърна, че през споменатия период Василев е бил финансов министър.

Ако има нещо раздуто, то при вас се е раздуло“, каза Петкова.