Петрол и инфлация – май не е толкова просто

В центъра усилията на правителството през последната седмица е въвеждането на мерки за облекчаване на потенциалния бъдещ ефект от високите цени на горивата върху домакинските бюджети. Въздействието на динамиката на петрола върху икономиката е безспорен – по-скъпите горива, транспорт, пластмаси се калкулират в цените на почти всички стоки и услуги в различна пропорция.

Размерът на ефекта, в това число в различните категории стоки и услуги обаче има значение, особено що се отнася до дизайна на политики за компенсация – няма логика да се прицелват там, където въздействието е малко. За да направим поне груба оценка, сравняваме дългосрочната динамика на цените на петрола и потребителската инфлация, общо и в няколко основни групи. За да са директно сравними, цената на петрола е индексирана с база средногодишната стойност за 2015 г.

Сравнението на динамиката на петрола и потребителските цени през последните три десетилетия води до няколко ключови извода:

• В по-общ план, периодите на по-скъп петрол се асоциират с епизоди на по-бързо повишаване на общия индекс на потребителски цени – това е видимо както през 2005-2007 г., така и през 2011-2015 г., но и в контекста на руската инвазия в Украйна. С други думи, допускането че скъпият петрол означава по-общо повишаване на ценовите равнища в българската икономика е оправдано;
• Острите, краткотрайни пикове в цената на петрола имат умерен ефект върху индекса на потребителски цени, дори когато приложим тримесечен лаг, който отчита времето, необходимо на производителите и търговците да коригират цените си. Това означава, че във веригите на доставки има „луфтове“, които защитават потребителите от волатилността на борсовите стоки. По тази причина и днес въпросът за продължителността на войната е особено ключов;
• Въздействието върху храните е видимо по-слабо и забавено. Най-видима корелация между динамиката на индекса на цената на петрола и повишения на цените на храните има през 2022 г.. Точно в този момент обаче директното обвързване на инфлационния натиск при хранителните стоки с петрола е трудно, тъй като от една страна съвпада с рекордно високи цени на природния газ (и оттам – на електроенергията и торовете) и големи сътресения при зърното и други суровини за преработени храни заради военните действия между два от най-големите глобални производители и износители;
• Обратно, последиците върху цените на транспорта са много ясно видими, въпреки че и тук няма пълно пренасяне на цената на суровината върху потребителския индекс. За разлика от другите категории стоки и услуги, при транспорта има и въздействие надолу – потискане на потребителската цена при по-дългосрочно запазване на евтин петрол, най-видимо във втората половина на 2010-те години, както и в хода на ковид пандемията (в съвпадение и с резкия спад на търсенето на транспорт);
• Ако съсредоточим внимание върху горивата, взаимодействието е най-очевидно. Прилагайки само едномесечно забавяне, динамиката на потребителските цени на бензина и дизела следва точно тази на суровия петрол на международните пазари. Волатилността на суровината обаче както при големи спадове (началото на 2016 и началото на 2020 г.), така и при шокови увеличения не се предава изяло на потребителската цена. В целия период след 2020 г. индексът на цената на петрола изпреварва промяна в цените на двете основни горива.

На фона на изложените тук наблюдения, фокусът на правителството върху мерки (ако се абстрахираме от дискусията за точния обхват и размера на помощта), насочени пряко към облекчаване на домакинствата заради поскъпването на горивата изглежда логичен. Цените „на колонка“ вече отчитат осезаем ръст спрямо нивата отпреди войната. По-сложна е ситуацията с природния газ, заради въздействията върху храните и цената на електроенергията, а там ударът от настоящата криза потенциално е далеч по-голям. Без никакво съмнение обаче, най-добрият сценарий е свързан с разрешаване на конфликта, рестарт на веригата на доставки на петрол и газ от производителите в Персийския залив и връщане на ценовото равнище от предходните месеци.

Източник: Институт за пазарна икономика