Адриан Николов 
Компании
Забавянето на износа в промишлените райони на България продължава
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
~ 3 мин.
Задържането на износа продължава и през 2024 г., а в някои общини се наблюдава спад на годишна база над 50%. Общият размер на приходите от износ на предприятията достига 72,6 млрд. евро – лек ръст спрямо 2023 г., но все още далеч от рекордите от 2022 г., реализирани благодарение на увеличаването както на обемите, така и на цените на енергийните продукти и част от промишлените суровини и стоки в условия на висока глобална инфлация. През 2024 г. предприятията в много общини вече отчитат свиване на износа, а на фона на последните данни за външната търговия на национално ниво няма причина да видим обръщане на тенденцията в показателите за 2025 година.
В номинално изражение, общините с най-високи приходи от износ са големите областни центрове, като столицата е убедително пред всички останали общини. Приходите от износ в нея възлизат на 34,2 млрд. евро. (47% от общото за страната, на фона на 44% през 2023 г.), докато Бургас и Пловдив се нареждат на следващите позиции с едва 3,9 и 3,4 млрд. евро. След тях са общините Русе (2,2 млрд. евро), Русе (2,1 млрд. евро) и Шумен (909 млн. евро). От другата страна на разпределението стоят 155 общини с приходи под 100 млн. евро през 2024 г., както и 62 общини, за които данните са конфиденциални. В общо 19 общини приходите от износ надхвърлят 500 млн. евро, като продължава тенденцията броят им да намалява.
Индикатор за значението на износа за местните икономики е средната стойност на приходите на човек от населението. Най-високи са стойностите на този индикатор в общини, центрове на преработващата промишленост – за поредна година на първо място е Девня (средно 81 хил. евро/човек), Божурище (56 хил. евро/човек), Рила (41 хил. евро /човек) и Куклен (28 хил. евро/човек). Въпреки голямото си население точно след тях се нарежда столицата с приходи от износ от 26 хил. евро/човек. Общо за икономиката приходите на нефинансовите предприятия от износ са средно 11,3 хил. евро на човек, като само в 19 общини стойността на показателя е по-висока.
Алтернативен показател, който описва експортната насоченост на икономиката в дадена община е делът на приходите от износ спрямо общите приходи на нефинансовите предприятия. През 2024 г., както обикновено, челните места са заети от малки общини, специализирали в преработващата промишленост, в които няколко ключови предприятия работят за износ на външни пазари. Тази година на първо място излиза Рила с 89% дял на експорта в общите приходи, а на следващите места са Ботевград и Летница (по 68%), Петрич (62%) и Септември (58%). За цялата страна приходите от износ са средно 28% от общите проходи от продажби на нефинансовите предприятия, като в 67 общини този дял е по-висок.
В 106 общини приходите от износ намаляват, докато ръст се наблюдава в едва 77. Това продължава тенденцията от предишната година, като през 2023 г., броят на общините бележещи спад е 105, а тези с ръст – 82. Най-много растат приходите от износ в общини с относително малки регионални икономики, силно зависими от добрите резултати на няколко компании – Камено (552%), Правец (220%) и Девин (153%).
Докато през 2023 г. се наблюдава ясно разделение между Северна и Южна България, като северните земеделски общини отбелязват спад, а южните по-скоро запазват доброто си представяне в износа, през 2024 г. все по-големи части от страната светят в червено. В по-голямата си част големите градски общини, където износът на услуги играе по-голяма роля постигат добър резултат и регистрират ръст; обратно – промишлените райони (с някои изключения) срещат трудности на фона на свитото търсене в големите търговски партньори, все по-високите разходи за суровини и персонал и общата несигурност.
Източник: Институт за пазарна икономика
