Плащат на студенти за практики в чужбина

Да пътуваш по "Еразъм" вече не е екзотика, нито пък е нужно специално да обясняваш на околните какво имаш предвид, когато го казваш. Особено откакто миналата година стартира програмата "Еразъм плюс", която обедини в едно няколко обучителни програми и превърна мобилността дори за ученици в нещо обичайно. При това светът на пътуващите студенти вече не е само Европа. Освен страните от ЕС, които са част от програмата, "Еразъм плюс" вече включва и държави от Азия, Африка, останалите балкански страни, Русия. Все повече страни извън Стария континент проявяват интерес към българските университети. Търсени са както техническите науки, така и медицина, и филологии, пише в днешния си брой в. „Стандарт”.

Студентите вече могат да пътуват по "Еразъм плюс" няколко пъти в рамките на следването си. Докато досега "Еразъм" позволяваше това да става само веднъж, новата програма дава възможност да пътуваш еднократно през всяка от степените на обучението си - бакалавър, магистър и доктор. Освен това младите хора могат да изкарат практиката си там и да включат в CV-то си стаж в чужбина, още преди да са се дипломирали.

От следващата година вече ще бъде възможно магистрите да теглят и кредит от наши или чужди банки, за да финансират пътуванията си по програмата в чужди университети. Гарант за тези кредити става не българското правителство, както при обикновените студентски заеми, а Еврокомисията. Именно тя подбира и банките, които ще имат възможност да отпускат такива заеми, и след това сключва договори с тях. В момента тече процедурата по кандидатстването на банковите институции, които ще отпускат заеми на студентите. Едва след приключването й ще стане ясно дали българите, желаещи да пътуват по "Еразъм плюс", ще трябва да теглят заеми у нас или в банките на страната, в която отиват да се обучават, разказва Маргарита Стоева от Националния център за развитие на човешките ресурси. В договорите ще бъде описано и кога започва връщането на парите.

Важно условие е, че трябва да кандидатствате за страна, различна от тази, в която сте получили бакалавърската си степен. Ако сте българин, станал бакалавър в Германия, за магистратурата трябва да изберете различна държава, ако искате да се възползвате от този вид заеми. Заемите не заменят грантовете по програма "Еразъм", които студентът получава, а са допълнение към тях, пише на сайта на програмата, допълва „Стандарт”.

Традиционно най-много наши студенти избират да пътуват по "Еразъм" в Германия, следвана от Франция, Испания, Италия. От тази година обаче новото е, че пътувания вече ще има не само към Европа. Техническият университет признава, че към него вече има доста запитвания от азиатски страни. Интерес към високите ни технологии и техническите науки проявява например Израел, който е готов не само да посрещне българи, а и да изпрати свои студенти у нас. Любопитното е, че една от сферите е медицината. Запитвания има от Виетнам, който преди време е имал доста проекти, свързани не само с техническите науки, но и със спорта. От България се интересуват и страни като Египет, Палестина, много запитвания идват и от Русия, която вероятно ще бъде една от много търсените дестинации. Включително и от наши преподаватели, завършили там и боравещи свободно с езика. Парите, които се отпускат на студентите, пътуващи по "Еразъм", са в размер на 450-500 евро на месец, като точната сума зависи от страната, в която пътуват.

За студентите, които изберат да карат стаж навън, се добавят още около 200 евро върху тази сума, защото за тях работодателите най-често не осигуряват общежития и разноските им са по-големи. Много филолози избират да карат практика например в страната, чийто език изучават, включително и в местни музеи. Медиците ни пък най-често предпочитат да изкарат задължителната си специализация по "Еразъм", защото това означава, че ще добият опит по бъдещата си специалност в чужда страна с високо развита медицина. Излишно е да казваме, че и при стажовете предпочитанията падат върху Германия и Франция. Студентите могат да карат практика до 1 г. Можеш да стажуваш и във фирма, лаборатория, неправителствена организация, но не и в институциите на Европейския парламент например. На сайта на Националния център за развитие на човешките ресурси се намира пълна информация за начина на кандидатстване. Мястото, където ще караш практиката си обаче, зависи от това какви договори има твоето висше училище. Има възможности и за "асистентски" стаж - на млади бъдещи преподаватели. В последните години зачестяват и пътуванията за професионално обучение, от които се възползват най-вече техникумите. Наши ученици от паралелки по туризъм и двигатели с вътрешно горена например карат стажове в Германия.