Победата на Виктор Орбан - предупреждение към Брюксел
Евробюрократите са убедени, че няма как да избегнат нови конфликти с неговото правителство
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 4 мин.
Администрацията в Брюксел се надяваше коалицията на Виктор Орбан ФИДЕС – „Унгарски граждански съюз“, да спечели парламентарните избори с не толкова разбиваща преднина (малцина се съмняваха в победата ѝ). Надеждите ѝ не се сбъднаха. При невиждана активност от 70% унгарците подкрепиха коалицията с 48.5% от гласовете, което ѝ позволява да получи 134 места от общо 199 в парламента и да формира квалифицирано мнозинство. Сиреч, дава ѝ право да осъществи конституционна реформа.
Така бе засилен бойният дух на Орбан. Унгарският премиер се сдоби с мандат да продължи своята политика. „Спечелихме и това ни дава възможност да браним Унгария“, заяви Орбан в деня, когато бе обявена победата. „Европейският съюз не е Брюксел. Европейският съюз - това са Берлин, Будапеща, Варшава, Прага, Букурещ. Това е ансамбълът от национални столици“, добави той.
Виктор Орбан поема министър-председателския пост за четвърти път и Брюксел е убеден, че няма как да избегне нови конфликти с неговото правителство. Орбан се конфронтира с евробюрокрацията още от първото си идване на власт през 2010 г. Същината на конфликта е в наложените от Будапеща ограничения за приемане на бежанци, ограниченията върху свободата на медиите, правосъдието и правозащитните неправителствени организации, гоненията срещу организациите на Сорос в Унгария, засяга и подозренията за злоупотреби с финансовата помощ от ЕС.
Победата на ФИДЕС бе добра новина за френския Национален фронт, Алтернатива за Германия и Партията на свободата в Холандия, чийто лидер Герт Вилдерс поздрави Орбан за „отличния резултат“ и „заслужената победа“. В германското федерално правителство също има сили, симпатизиращи на ФИДЕС. Вътрешният министър Хорст Зеехофер, лидер на консервативния Християнсоциален съюз, заяви, че го радва победата на ФИДЕС. И увери, че партията му ще поддържа и занапред партньорството с Орбан.
Но има и друга Европа. По думите на люксембургския външен министър Жан Аселборн ЕС не е бил създаден с цел „да прокара път за етнически идеолози в правителствата“. Представители на ОССЕ готвят доклад за изборите в Унгария, в който се очаква да разкритикуват информационната политика на унгарската държава в предизборната кампания. Същевременно опозицията, изгубила вота, обвинява Орбан, че е нарушил демократичните норми.
Виктор Орбан обаче си осигури нещо критично важно за него - подкрепата на населението. Той заяви, че в дъното на цялата имиграционна криза от 2015 г. стои заговор на Джордж Сорос. Подразнен, британският "Гардиън" пише: "Виктор Орбан разсъждава с термини, присъщи само на крайнодесните маргинали. С думите, че "десетки милиони мигранти от Африка и Близкия изток чакат шанс да насилят вратата на Унгария и да нахлуят вътре, сеейки терор, престъпност и насилие, а вече няма да има връщане назад", той се представя като водач на антиимиграционно движение, основно предизвикателство срещу единството на ЕС, а унгарската война с демокрацията от тази гледна точка е война с демокрацията в цял свят. Унгария трови политическата атмосфера".
Германската телевизия n-tv.de използва по-умерени изрази, но също отбелязва, че Орбан ще се помъчи да лиши от глас последните независими медии, да обяви за незаконни неудобните за него НПО и окончателно да постави съдилищата под свой контрол. А на европейско равнище все така ще се обявява против солидарната политика на Евросъюза към имигрантите и бежанците. Германският канал цитира "Ню Йорк таймс": "Тези избори навярно ще са последните, след които тежко осакатената демокрация ще се превърне в изборна автокрация. А за ЕС като общност от демократични държави изниква въпросът може ли да води обща политика с Орбан".
Еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер заплашва да използва срещу Унгария финансови лостове - но Брюксел не разполага с критерии, за да води подобна политика срещу страна членка на ЕС, тъй че заплахата остава куха. По-реално изглежда да бъдат наложени санкции за нарушени принципи на правовата държава, както предвижда член 7 от устава на ЕС, използван вече към Полша. Тя може да изгуби правото на глас в Съвета на министрите на ЕС.
На 12 април Европейският парламент предстои да обсъди доклад за състоянието на демокрацията в Унгария, подготвен от комисия начело с Юдит Саргентини (Зелените, Холандия). Но Филип Ламбертс, съпредседател на Зелените в Европарламента, се съмнява дали ще има мнозинство, достатъчно за прилагане на член 7 към Унгария. Самият Ламбертс говори категорично за политиката на Орбан: "В Унгария доминира националистическият популизъм. Не намирам други думи за това, което става - тормоза на имигрантите, кръстоносния поход срещу Джордж Сорос, едва прикрития антисемитизъм".
При всяко положение предстои ЕС да вземе сериозни решения. Дългосрочното финансово планиране и очакваното през юни окончателно съгласуване на реформата в законодателството за бежанците изискват единодушие в ЕС, а ФИДЕС - Унгарски граждански съюз се кани през май да ограничи със закон дейността на НПО, подпомагащи бежанци. По думите на Янош Халас от групата на ФИДЕС в парламента "това е въпрос на суверенитет, става дума за сигурността на страната". И Брюксел не се очертава да постигне с Орбан европейски консенсус по този въпрос. Както заявява Манфред Вебер, оглавяващ християндемократите от Европейската народна партия в Европарламента, "Виктор Орбан трябва да избере дали Унгария ще остане в ЕС или ще изхвърчи оттам".
Така бе засилен бойният дух на Орбан. Унгарският премиер се сдоби с мандат да продължи своята политика. „Спечелихме и това ни дава възможност да браним Унгария“, заяви Орбан в деня, когато бе обявена победата. „Европейският съюз не е Брюксел. Европейският съюз - това са Берлин, Будапеща, Варшава, Прага, Букурещ. Това е ансамбълът от национални столици“, добави той.
Виктор Орбан поема министър-председателския пост за четвърти път и Брюксел е убеден, че няма как да избегне нови конфликти с неговото правителство. Орбан се конфронтира с евробюрокрацията още от първото си идване на власт през 2010 г. Същината на конфликта е в наложените от Будапеща ограничения за приемане на бежанци, ограниченията върху свободата на медиите, правосъдието и правозащитните неправителствени организации, гоненията срещу организациите на Сорос в Унгария, засяга и подозренията за злоупотреби с финансовата помощ от ЕС.
Победата на ФИДЕС бе добра новина за френския Национален фронт, Алтернатива за Германия и Партията на свободата в Холандия, чийто лидер Герт Вилдерс поздрави Орбан за „отличния резултат“ и „заслужената победа“. В германското федерално правителство също има сили, симпатизиращи на ФИДЕС. Вътрешният министър Хорст Зеехофер, лидер на консервативния Християнсоциален съюз, заяви, че го радва победата на ФИДЕС. И увери, че партията му ще поддържа и занапред партньорството с Орбан.
Но има и друга Европа. По думите на люксембургския външен министър Жан Аселборн ЕС не е бил създаден с цел „да прокара път за етнически идеолози в правителствата“. Представители на ОССЕ готвят доклад за изборите в Унгария, в който се очаква да разкритикуват информационната политика на унгарската държава в предизборната кампания. Същевременно опозицията, изгубила вота, обвинява Орбан, че е нарушил демократичните норми.
Виктор Орбан обаче си осигури нещо критично важно за него - подкрепата на населението. Той заяви, че в дъното на цялата имиграционна криза от 2015 г. стои заговор на Джордж Сорос. Подразнен, британският "Гардиън" пише: "Виктор Орбан разсъждава с термини, присъщи само на крайнодесните маргинали. С думите, че "десетки милиони мигранти от Африка и Близкия изток чакат шанс да насилят вратата на Унгария и да нахлуят вътре, сеейки терор, престъпност и насилие, а вече няма да има връщане назад", той се представя като водач на антиимиграционно движение, основно предизвикателство срещу единството на ЕС, а унгарската война с демокрацията от тази гледна точка е война с демокрацията в цял свят. Унгария трови политическата атмосфера".
Германската телевизия n-tv.de използва по-умерени изрази, но също отбелязва, че Орбан ще се помъчи да лиши от глас последните независими медии, да обяви за незаконни неудобните за него НПО и окончателно да постави съдилищата под свой контрол. А на европейско равнище все така ще се обявява против солидарната политика на Евросъюза към имигрантите и бежанците. Германският канал цитира "Ню Йорк таймс": "Тези избори навярно ще са последните, след които тежко осакатената демокрация ще се превърне в изборна автокрация. А за ЕС като общност от демократични държави изниква въпросът може ли да води обща политика с Орбан".
Еврокомисарят за бюджета Гюнтер Йотингер заплашва да използва срещу Унгария финансови лостове - но Брюксел не разполага с критерии, за да води подобна политика срещу страна членка на ЕС, тъй че заплахата остава куха. По-реално изглежда да бъдат наложени санкции за нарушени принципи на правовата държава, както предвижда член 7 от устава на ЕС, използван вече към Полша. Тя може да изгуби правото на глас в Съвета на министрите на ЕС.
На 12 април Европейският парламент предстои да обсъди доклад за състоянието на демокрацията в Унгария, подготвен от комисия начело с Юдит Саргентини (Зелените, Холандия). Но Филип Ламбертс, съпредседател на Зелените в Европарламента, се съмнява дали ще има мнозинство, достатъчно за прилагане на член 7 към Унгария. Самият Ламбертс говори категорично за политиката на Орбан: "В Унгария доминира националистическият популизъм. Не намирам други думи за това, което става - тормоза на имигрантите, кръстоносния поход срещу Джордж Сорос, едва прикрития антисемитизъм".
При всяко положение предстои ЕС да вземе сериозни решения. Дългосрочното финансово планиране и очакваното през юни окончателно съгласуване на реформата в законодателството за бежанците изискват единодушие в ЕС, а ФИДЕС - Унгарски граждански съюз се кани през май да ограничи със закон дейността на НПО, подпомагащи бежанци. По думите на Янош Халас от групата на ФИДЕС в парламента "това е въпрос на суверенитет, става дума за сигурността на страната". И Брюксел не се очертава да постигне с Орбан европейски консенсус по този въпрос. Както заявява Манфред Вебер, оглавяващ християндемократите от Европейската народна партия в Европарламента, "Виктор Орбан трябва да избере дали Унгария ще остане в ЕС или ще изхвърчи оттам".
