Политическият миш-маш ще свърши, когато обществото огладнее

Г-н Матеев, как гледате на случващото се в българската политика, тъй като политиката и икономиката все пак са нещо като скачени съдове?

– Какво разбирате под „скачени съдове“?

Ще кажа само, че всяко политическо решение, прието от Министерския съвет, или гласувано в Народното събрание, под някаква форма влияе на бизнеса. Няма да коментираме прякото „скачване“ между политиката и икономиката, а само ситуациите, в които те са в по-нормална взаимовръзка.

– Моето виждане е малко по-архаично. Политиката е квинтесенция на икономика, тя е нейна надстройка. Това, което виждаме като политика в България, е надстройка на съществуващата икономика. Каквато ни е политиката, такава е икономиката ни. Ако това ни е икономиката, няма как да имаме по-добра политическа надстройка. Когато отеснее политическата база, тогава стават революции – това съм учил аз.

Не е ясно това, което имаме в момента, кого и как защитава. В изминалите 30 години гледам как десни политици правят лява политика и леви политици – провеждат дясна политика. В момента сме свидетели на нещо, което може да определим като миш-маш. Някъде той е с повече сирене, другаде е без яйца. Сега е с повече зеленчук, като не е ясно дали доматите са точно червени и дали сините домати са патладжан. Щом го има, значи обществото не е огладняло достатъчно.

Не мога да сравня това, което сега ми изтъкват, с трудовете на Карл Маркс. И особено с третия том на „Капитала“ – него почти никой не го е чел. Там са предречени всички големи днешни кризи, които ни причиняват неудобства. В един момент подарих на депутатите пакет с 6 диска с всички трудове на Карл Маркс. В шестия диск се разглеждат отношенията между обществото и банково-финансовия капитал. Той обяснява какво се случва, когато обществото изтърве контрола над него. В момента този контрол на практика вече е изтърван.

Кога подарихте дисковете?

– По време на тройната коалиция.

На този парламента какво бихте подарили?

– На тях им трябва само някакво ръководство по драматургия или учебник за писане на сценарии. Трябва да подаря нещо и на университетите, които поизпуснаха да обяснят някои неща на студентите си. Тук никой не казва кога се вдигат такси, каква е политиката на банките. Такъв орган няма. Българската банка за развитие (ББР) например не може да раздава сама пари, тя ги дава през търговски банки. Чухте ли някой да съобщи имената на търговските банки, през които са отпуснати големите кредити? Какви условия са им поставили тази банки? Нека това да се провери. Вижте какви „пропуски“ са направени и в Закона за хазарта, запознайте се и със законодателството за ВЕЦ-овете. Това са все „политически коректните начини“ за печелене на пари.

Политиката не се ли превърна също в много добро средство за печелене на пари?

– Да, защото икономиката ни е такава.

Какво ѝ е на българската икономика?

– Политическите действия трябва да поправят конкретни икономически процеси. Ако икономиката ни е здрава, тя има правото да удря по масата. Но нашата икономика не го може това.

Нали 30 години тя се развива в посока на свободна пазарна икономика?

– Сравнете процента от бизнеса, който зависи от държавата, с този, който не зависи от нея. Така ще разбере доколко икономиката е свободна.

Нали вие сте в IT сектора, който не зависи в такава степен от българската държава. Информационните технологии имат достъп до световните пазари…

– Този сектор е оставен на самотек. Това е друга болка. Законодателството трябва да е такова, че да няма значение дали се занимавате с IT, или с шивачество.

Пак стигаме до хората, които коват законите.

– Не, до изискванията на бизнеса към тези хора.

Да разбираме ли, че шоуто в сегашната политическа ситуация е продиктувано от хората, които държат лостовете в икономиката?

– Според мен това е така. Виновни са организациите на бизнеса и бизнес мениджърите, които се договарят с профсъюзите и с бизнеса. Те са създадени на базата на приватизирани предприятия и задачата им бе да формират определен поглед за икономиката. Всъщност се получи прекратяване дейността на Агенцията за следприватизационен контрол. Повтори се в минивариант закриването на Комитета за държавен контрол, като единодушен акт на ВНС. Има много примери, но на известна част от приватизираните фирми собствениците вече не са между живите.

В какво е спецификата на българската реалност?

– Тя се съдържа добре в българската поговорка „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря“. Министърът на правосъдието на служебното правителство съобщи, че имаме задължения, които трябва да погасим, тъй като България е осъдена по конкретни дела от Европейския съд по правата на човека. Финансовите санкции по такива дела се плащат от държавния бюджет, а не от бюджета на правосъдната система. Чистата стопанска логика е, който е причинил щетата, да я плати. Правосъдната система има планиран бюджет, ако той не им стигне, ще си намалят заплатите и ще търсят отговорност от тези, които са допринесли за тези вреди.

Как според Вас да се реши въпросът с манипулацията, която става с цената на тока за бизнеса?

– Блокира се дейността на БЕХ и НЕК, изземат се всички документи, прави се комисия от международни експерти, които да разследват случая.  Двете институции ще им платят от своя бюджет. Някой трябва да понесе отговорността и за протакането на проекта АЕЦ „Белене“, за която се похарчиха много пари, без да имаме нищо насреща, при това с големи шансове да станем „любими“ клиенти на румънската и турската атомна енергетика.

Какъв изход виждате от този „миш-маш“ в политиката и икономиката?

– Още преди 30 години казах, че се върви не към свобода и демокрация, а към слободия и самоуправство. След като някой 12 години е управлявал, заявява, че търси ред в хаоса, който умишлено е създаван вече 30 години.

Имате ли оптимизъм, че скоро „шоуто“ ще спре и ще се върнем към нормалния политически, икономически и обществен живот?

– На хората им трябва отрезвяване. С водевила, който продължава да се играе в сградата с надпис „Съединението прави силата“, провеждането на нови и нови предсрочни избори ще води до отрезвяване на хората, на гласоподавателите. За да спрем да плащаме сметката за поредните предсрочни избори, трябва да узреем. Тогава не само ще престанем да плащаме такава сметка, но и ще поискаме сметка от тези, заради които са изхарчени толкова пари.