МС спря сградата на Държавната консолидационна компания

Комплексът по план трябва да бъде издигнат на територията на „София Тех Парк“, но сега може да се окаже, че от него изобщо няма нужда

МС спря сградата на Държавната консолидационна компания

Снимка: София Тех Парк

1280 ~ 2 мин. четене
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

Служебното правителство временно спря всички действия и процедури по изграждането на новия правителствен комплекс на Държавната консолидационна компания, който по план трябва да се разположи на територията на определения като място за наука и иновации „София Тех Парк“. На извънредно заседание днес кабинетът взе решение първо да се анализира необходимостта от въпросния проект. За да се проучи дали изобщо има нужда от него, ще бъде създадена Междуведомствена работна група към министъра на икономиката, който е принципал на мегахолдинга.

„Работната група ще разгледа конкретните изисквания за работни и поддържащи дейността помещения, тяхното разпределение и други специфични особености, необходими за изработване на функционален идеен проект и да представи доклад от дейността си пред Министерския съвет с цел окончателно взимане на решение“, се казва в съобщение на Министерския съвет.

ДКК бе създадена преди десетилетие от финансовия министър в първия кабинет на Бойко Борисов – Симеон Дянков. Според критиците, за да се заобиколи законът, така че парите от приватизация да не влизат в Сребърния фонд. През годините досега под шапката на мегахолдинга се озоваха различни държавни структури, включително дружеството „Монтажи“, занимаващо се с язовирите страната. Дейността на консолидационната компания обаче остана мъглява и непрозрачна, като до съвсем скоро тя дори нямаше сайт.

Това не ѝ попречи да се превърне в най-големия заемополучател от Българската банка за развитие (бел.р. – иначе създадена да подкрепя малкия и среден бизнес), както и да се нареди на едно от челните места по разпределяне на държавни средства. Преди седмици финансовият министър Асен Василев изнесе данни, според които през последните две години ДКК е възложила чрез инхаус договори за 740 млн. лв. на дъщерната си „Монтажи“, която пък ги е преразпределила на няколко фирми без тръжна процедура.

След сагата с ББР, във фокуса на внимание на служебния икономически министър Кирил Петков попадна именно дейността на ДКК. Той, в ролята си на неин принципал, я определи като „чадъров холдинг, под който не се знае какво се случва“. В началото на юли Петков внесе промени в устава на компанията, с които се цели да се подобри нейното управление. Стартира се и процедура по избор на нови директори.

Подкрепи Economic.bg