Къде и как са харчени милиардите от бюджета в последните години

Финансовият министър посочи най-големите и фрапантни харчове в държавата за последните две години

Къде и как са харчени милиардите от бюджета в последните години

Снимка: БТА

12062 ~ 3 мин. четене
Антония Симова Автор: Антония Симова

Агенция „Пътна инфраструктура“ е най-големият получател на средства за издръжка и капиталови разходи в държавата за периода януари 2019 – април 2021 г. Пътната агенция е сключвала договори с държавната компания „Автомагистрали“ за 3.1 млрд. лв. без обществени поръчки и за 2.4 млрд. лв. с 55 частни компании чрез търгове, при някои от които обаче има само един участник. Така общо тя е възложила чрез сключени договори 5.5 млрд. лв.

От тези договори 4.4 млрд. лв. са предназначени за строеж и основен ремонт, 800 млн. лв. – за текущ ремонт и поддръжка, а останалите около 300 млн. лв. – за тол системата и други по-малки задачи.

Впоследствие АПИ обаче надскача бюджета си и от 800 млн. лв. става 3.3 млрд. лв., или приблизително четири пъти над бюджетираната сума. Агенцията прави това чрез един и същ механизъм – дирекция в АПИ посочва, че определен участък се нуждае от спешен ремонт, като в рамките на няколко дни. В някои случаи дори за един ден Управителният съвет на АПИ одобрява ремонта, като в решението си посочва, че необходимите средства трябва да бъдат осигурени чрез постановление на правителството.

Така АПИ нарежда на Министерския съвет какво да направи, без оглед на това дали има пари в бюджета, дали Законът за бюджета би позволил такъв харч. Така УС на АПИ задължава правителството да плати стотици милиони по доклади, често входирани предишния ден“, изтъква Василев.

Според него това не е просто липса на контрол, а „престъпление". Той посочи, че вече е проведен разговор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството тзи практика да бъде дадена на прокуратурата. Пред министъра представители на АПИ посочиха, че тя вече е преустановена.

Това е толкова дълбоко неморално и към изпълнителите на поръчките, и към всички други, които чакат за държавен ресурс. Не мога да си представя защо тези хора са взимали тези решения“, коментира Василев.

Само за първите четири месеца на 2021 г. има 1.3 млрд. лв. надвишение над годишния бюджет за текущ ремонт на АПИ - от 382 млн. лв. на 1.6 млрд. лв., което е над четири пъти бюджетираната сума.

Единственото обяснение, дадено на служебния финансов министър Асен Василев от старото ръководство на АПИ, е, че приходите за тези ремонти ще дойдат от тол таксите. За периода от 2018 г. до края на май 2021 г. обаче от тол такси са влезли в държавната хазна едва 122 млн. лв. Към момента тя е на загуба, тъй като със събраните средства не може да издържа дори себе си, камо ли да остават пари за пътища.

Тази картина обяснява състоянието на пътищата и невъзможността ни да завършим повече от една магистрала в страната за последните 10 години. Сектор, който е управляван така, няма как да създаде качествено устойчиво нещо и да произведе продукта, от който ние имаме нужда – а именно читави пътища – въпреки огромните финанси, които са заделени за този сектор“, посочи Василев.

По-голямата картина

Иначе най-много пари от АПИ и впоследствие от „Автомагистрали“ е получила частната компания „Автомагистрали Хемус“ АД – 960 млн. лв. чрез 30 сключени договора.

Общо за издръжка и капиталови разходи от началото на 2019 г. до април 2021 г. са похарчени 31 млрд. лв. От тях около 19 млрд. лв. са похарчени с обществени поръчки, около 8.5 млрд. лв. без обществени поръчки и около 4 млрд. лв. са похарчени с обществени поръчки със само един участник.

Най-много харчат АПИ чрез държавното предприятие „Автомагистрали“ ЕАД с договори за около 5.5 млрд. лв., следва НКЖИ - около 4 млрд. лв. за този период, „Булгартрансгаз“ - 3.4 млрд. лв., министерство на здравеопазването - 1.8 млрд. лв., АЕЦ Козлодуй - 1.3 млрд. лв., ДКК - 740 млн. лв., Столична община - 700 млн. лв., БДЖ и ЕСО - с по около 680 млн. лв.

Финансовото министерство представи и най-големите изпълнители на поръчките на въпросните дружества и ведомства.

Подкрепи Economic.bg