Нов подход: Кабинетът пита парламента как да харчи допълнителните приходи
Години наред Министерският съвет раздаваше непрозрачно с постановления излишъците и надвишените постъпления в бюджета
Снимка: БТА
6162
~ 3 мин. четене
Антония Симова 
За първи път от близо 15 години изпълнителната власт в лицето на новото правителство пита парламента за одобрение как да изхарчи допълнителните данъчни постъпления в бюджета. Справка в правителствената информационна система показва, че за последно такова искане е входирано през 2007 г. След това – в последните години на Тройната коалиция, кабинетът "Орешарски" и трите правителства на Бойко Борисов не считаха за нужно да се отчитат през законодателите.
Практиката винаги е в последния месец от годината да се извършат най-големите разходи, а ако има излишък или преизпълнение на приходите, парите се раздават непрозрачно с правителствени постановления, без контрол от страна на законодателите.
Според разчетите на правителството към края на декември ще има 1.2 млрд. лв. преизпълнение на приходите и финансовият министър Асен Василев е решил да пита депутатите какво да прави с тях – да ги преразпредели под формата на енергийни помощи и допълнителни добавки към пенсиите, или да намали дефицита с тази сума.
Именно връщането на парламента като ключова роля за изпълнението на държавните разходи и край на едноличното харчене на милиарди с постановления бе и сред целите на новата коалиция, заложено и в коалиционното споразумение между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Даваме на Народното събрание да разпредели допълнителните приходи вместо както в миналото бе традиция Министерски съвет да го решава. Този път даваме възможността Народното събрание да го определи по най-добрия начин“, заяви Петков по време на днешното редовно заседание на кабинета.
Според мотивите в проекта на правителството причините за преизпълнението на приходите са „подобрението при голяма част от макроикономическите индикатори в актуалната макроикономическа прогноза на МФ спрямо прогнозите при изготвяне на актуализацията на държавния бюджет“ и „усилията на приходните администрации за повишаване на събираемостта на приходите и борба с данъчните престъпления, контрабандата, недекларираните доходи и други.
За какво да се ползват екстра приходите?
Според внесените в парламента документи, Министерският съвет предлага 750 млн. лв. от извънредните приходи да се използват за месечни добавки от по 60 лв. към пенсиите, което се определя от правителството като COVID мярка. Периодът на действие е от януари до юни 2022 г.
Тези суми имат социален характер, като целта е да се осигури подкрепа за пенсионерите, които са част от най-уязвимите от разпространението на COVID-19 групи“, пише в документа от МС.
Освен това правителството предлага още 450 млн. лв. да бъдат одобрени по линия на енергийното министерство за компенсация на бизнеса заради по-високите цени на енергията и природния газ за първото тримесечие догодина. Това ще бъде само част от финансирането на енергийните компенсации, като други източници ще бъдат Фондът за сигурност на електроенергийната система, по линия на свръхпечалби в енергийните дружества, и други. Общата сума на компенсациите за бизнеса и домакинствата по отношение на цената на тока и природния газ е планирано да бъде около 1.5 млрд. лв. за четири месеца – до края на месец март.
Бюджетен дефицит
С въпросните разходи правителството прави уточнение, че е възможно да бъде надвишен максималният размер на разходите по консолидираната фискална програма, т.е. разходите да надвишат 40% от брутния вътрешен продукт. Премиерът Кирил Петков обаче посочва, че няма да бъде нарушено салдото по държавния бюджет, като това означава, че правителството планира да изпълни заложения в Закона за държавния бюджет дефицит в размер на 5.5 млрд. лв.
Припомняме, че към края на ноември бюджетът все още бе на излишък от 560 млн. лв., а служебният финансов министър Валери Белчев коментира миналия месец, че бюджетът може да завърши годината и с по-малък дефицит, а дори и с излишък.
