Исландски етюди

Наричат Исландия Земята на огъня и леда – и най-вероятно ще изпитате и двете й състояния, може би и едновременно, независимо от сезона в който сте там. Все пак логично е да отидете през лятото, или още по-добре - през май или септември. Тези два месеца са препоръчвани, защото, от една страна, все още обхващат частично сезона, когато самите исландци все още предпочитат да идат някъде на юг, което ще рече че тогава туристическите услуги като нощувки, коли под наем и турове са една идея по-достъпни, отколкото през летния сезон. А от друга страна - може да имате късмет да хванете и някои слънчеви дни, макар че в Северния Атлантически океан това никога не е гарантирано. Пък и в края на краищата, искате малко огън и малко лед, нали?

Случи се така, че аз попаднах там през май само за три дни, но първите два от тях бяха краят на цяла десетдневка от слънчеви дни, сини небеса и температури в ниските 20. Дадоха ми да разбера, че такова време е пълно изключение за страната, затова не мога да препоръчам да се отиде непременно през май. Да уцелите хубав климат в Исландия си е чиста лотария, затова най-добре е да сте подготвени за всеки вид атмосферни условия.

Предимството на май месец е, че слънцето залязва чак към полунощ и после изгрява към 4.30 сутринта. Така че ако сте от онези Carpe Diem хора, определено ще имате двоен размер дни. Ако обаче обичате да спите, удряте на камък, защото дори и през „нощта“ не става супер тъмно, а птичките продължават да пеят. И за капак, през май сезонът на полярното сияние е вече отминал, така че в „белите нощи“ и на него няма да може да се порадвате.

Но има вариант да запълните три дни в в тази магическа земя, без да останете с усещането, че нещо сте пропуснали.

В ден първи може да разгледате Рейкявик (много е вероятно да отседнете именно там, а и това е единственото място, което носи усещането за град). Най-северната столица в света е достатъчно голяма, за да намерите всичко, което може да ви потрябва, и да се чувствате свободен да дишате свежия исландски въздух, но и достатъчно малка, за да видите само за няколко часа всичко от типичните местни неща и бързо да ги отметнете от списъка си. В центъра има и стар квартал с дървени къщи на по 300 години, макар че не си личи.

Недалеч е и известната къща Хьофди, където през 1986 г. целият свят е вперил очи в срещата между президентите Роналд Рейгън и Михаил Горбачов, с която двамата слагат края на Студената война.

Лутеранската църква Халгримскиркя е един от символите на най-северната столица – Снимка Авторът

Любопитен факт, който малцина знаят за Исландия, е че там бирата е била нелегална до 1989 г.!?! Което е малко странно, понеже виното и спиртните напитки са си били законни, но и много скъпи. Обяснението е, че законодателите от по-консервативните райони във вътрешността на страната се страхували от това, че бирата като по-евтин и лек алкохол би привлякла младежта към порока на пиенето много по-лесно, и съответно това я прави по-опасна. Има логика.

Алкохолът, както във всички скандинавски държави, е очаквано скъп и в Исландия, но ако все пак искате да пробвате нещо типично, докато откривате нощния живот в най-северната столица на света, може да ударите един шот с бреннивин (исландската водка) придружен от парче хакарл за мезе. Не казвам, че ще ви хареса - даже най-вероятно няма да ви се понрави никак, но пък после ще имате възможността да се похвалите, че сте хапвали ферментирала полярна акула. С уникален вкусов профил, който комбинира амоняк и урина, този деликатес заслужено е заел престижно място в класациите за най-гадно национално ястие. Но май споделих прекалено много и развалих изненадата...

Както и да е, никой, така или иначе, не отива в Исландия на кулинарен туризъм. Повечето хора са там, за да се насладят на извънземните пейзажи. За най-щурите от тях истината е, че ще ви трябва поне седмица, кола под наем и палатки, за да можете на спокойствие да стигнете до по-отдалечените точки. Но и за три дни има какво да се види недалеч от Рейкявик.

Най-популярен с организираните турове е т.нар. Златен кръг, където за един ден ще ви заведат до кратерното езеро Керид (не съм сигурен дали е разрешено да се танцуват хора в него – навярно не), гейзери, водопада Гулфос и Националния парк Тингвелир. Всяко едно от тези места е уникално с нещо, а дори ще видите и един от ледниците, макар и отдалеч.

Зоната на гейзерите реално има един впечатляващ гейзер (Големият), който изригва на около 15-20 минути за радост на туристите, които чакат застинали с телефоните си. Малките гейзери са по-скоро като джакузита.

Големият гейзер – Снимка Авторът

Водопадът Гулфос е нещо като исландската Ниагара и е запазен непокътнат благодарение на усилията на местна жена – Сигридур Томасдотир, която заплашвала да се хвърли в него, ако чуждестранни инвеститори построят ВЕЦ там.

Тингвелир е онова рядко-срещано място, което е интересно и за геолози, и за историци и за любители на природата. Там можете да видите къде две тектонски плочи се разделят – а като резултат всяка година Исландия расте с по-някой и друг сантиметър. Още едно напомняне как под земята все още всичко е в процес на развитие. Също така там се е събирал и най-стария парламент в света – Алтинг (между 930 и 1798 г.). През първите векове там са се събирали кланови вождове от цялата страна за няколко дни, за да обсъждат важни въпроси, дори и да раздават правосъдие (и до ден днешен можете да видите малко езеро, където са били удавяни жени, осъдени на смърт, обезглавяването е било „запазено“ за мъжете). Всъщност, цялото нещо се е превръщало в панаир, с фермерски сергии и т.н.

За финал, не може да напуснете Исландия, без да сте се потопили поне веднъж в някой от термални курорти. Балнеокултурата е толкова на почит сред местните, колкото и сред българите, ако не и повече. Най-известна е Синята Лагуна, но там е и най-скъпо, и въпреки интересния му цвят и лечебна бяла кал, езерото е всъщност изкуствено създадено и подхранвано с вода от близка геотермална електростанция.

Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.