Преобръщане на нагласите? Само 25% от българите биха емигрирали
Световно проучване на Асоциация „Галъп интернешънъл“ отчита, че 67% биха останали в България

Снимка: Unsplash
Една четвърт от българите биха напуснали България, за да живеят в друга държава, ако разполагат с всички необходими документи за това. Мнозинството, или 67%, казват, че биха останали да живеят тук. Едва 8% не могат да преценят. Това сочат резултатите от проучване* на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, проведено в 57 държави.
Припомняме, че преброяване на населението, проведено през 2021 г. от Националния статистически институт, показа, че през последните 10 години около 344 хил. българи са напуснали пределите на страната.
Световната агенция, провела проучването, обаче отчита, че през последните години се наблюдава известна промяна на миграционните нагласи в страната. България се нарежда по-скоро на задните позиции в желанието на гражданите за живот в чужбина. Нагласите за миграция сред съседите от Гърция (40%), Румъния (38%) и Северна Македония (42%), например, са значително по-силни. Близки до нас в своите нагласи пък са държави като Испания (27%), Нидерландия (29%), Швеция (23%) и Австрия (23%).
Обяснение за тенденцията има. Явлението може да се дължи отчасти на продължителната десетилетна миграция към държавите от Западна Европа и Северна Америка от 90-те години насам, т.е. който е пожелал живот в чужбина, вече е заминал. Роля играят и фактори като възможност за дистанционна работа, повишаване на жизнения стандарт и достъп до услуги, начин на живот и стоки.
Повечето българи биха избрали да живеят в друга държава за конкретно време с цел образование и квалификация, както и по-високи доходи, но не биха останали за постоянно.
Нагласите в страната ни са в съответствие със средните за ЕС. Там средно всеки трети би предпочел при възможност да живее в друга държава. 59% от европейците пък предпочитат да останат в държавата, в която са и сега.
Нагласите в световен мащаб
Около 36% от респондентите казват, че биха живели в друга държавата, ако имат нужните документи. 59% отговарят, че биха предпочели да останат, където са, а останалите не могат да преценят.
Сред различните региони по света желанието за мигриране в друга държава е най-силно в Субсахарска Африка (където 56% от респондентите биха искали да живеят в друга държава при възможност). Следва Латинска Америка (54%). Най-слабо е изразеното желание за живот в чужбина в Южна Азия.
Страните, в които желанието да се мигрира е най-голямо, са Сиера Леоне (84%), Гана (81%) и Нигерия (71%). Най-малко биха искали да живеят в друга страна жителите на Индия (4%), Виетнам (8%), Япония (14%) и др.
Най-голямо е желанието за емиграция у младите (до 34 г.). При тях желанието за напускане е с 21 пункта повече от това при най-възрастните респонденти (над 55 г.), от които пък само 23% казват, че биха искали да живеят другаде.
Съвсем естествено и доходите са важен мотив за миграция. 62% от респондентите в държави с по-ниски доходи (тези, които са класифицирани от Световната банка като печелещи по-малко от 1085 щатски долара на глава от населението годишно или по-малко) изразяват мотивация да живеят в друга страна. Мотивацията спада, ако държавата, в която човек живее, просперира. Сред държавите с високи доходи желанието да се емигрира е около 32%, т.е. половината на отчетената в най-бедните държави.
*Общо 54 329 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице", по телефона или онлайн. Участвалите в изследването държави са 57. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.