През 2016 г. най-доброто ще е да не се влоши положението

Работещи в градския транспорт без средно образование взимат по-високи заплати от научните сътрудници в БАН, доходите да зависят от квалификацията, призовава Иван Нейков

През 2016 г. най-доброто ще е да не се влоши положението
272 ~ 3 мин. четене
Социалната сфера в много голяма степен зависи от бюджета, а той за 2016 г. сочи, че най-доброто, което може да стане, е да не се влоши положението. От гледна точка на доходи и на пенсии и на социални помощи, всъщност нивото на 2016 г. ще бъде като на 2015 г. Ще бъдем свидетели на това, че много хора няма да усетят положителна разлика. Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър. 

С две думи - 2016 г. вече сме я изживели от гледна точка на социалната сфера, отбеляза Нейков. 

Според него няколко неща трябва да бъдат променени. Трябва да има нови механизми за повишаване квалификацията на хората. Трябва да има връзка между заплатите на работниците и тяхната квалификация, нещо, което в момента липсва. Необходимо е и да имаме просветени работодатели, защото голяма част от българските работодатели са вероятно добри специалисти в своя бизнес, но не умеят да управляват човешките ресурси. Това един от дефицитите, които трябва час по-скоро да бъде преодолян. 

Това, че хора от градския транспорт без средно образование взимат по-високи заплати от научните сътрудници в БАН, например, е по-скоро резултат от натрупани деформации. По-тревожното е, че заплатите у нас по никакъв начин не растат и не са обвързани с квалификацията на хората. 

Това, че някой работник е повишил квалификацията си, не се отразява на заплатата му - това е много сериозен проблем и липсата на този механизъм демотивира хората да си повишават квалификацията, а работодателите вече не могат да намерят квалифицирана работна ръка. Това става вече фундаментален проблем на българската икономика. Тази липса ще продължи да съществува, докато не се създаде такава мотивация - хората да бъдат насърчавани през заплатата, да си повишават квалификацията. В цял свят има бедни и ние не сме изключение от света, посочи той и обясни “винаги ще има нужда от помощ и подкрепа онзи, който не може сам да се справи с трудностите, само че трябва винаги да се улучва мярата как с помощта да накараш един човек сам да поеме отговорността за себе си, а не да виси на врата на държавата и на врата на социалното подпомагане”. 

Големият проблем винаги е бил мярата в социалните помощи. От тази гледна точка едно непрекъснато увеличаване на помощите по скоро има негативен ефект, защото хората свикват по този начин да живеят, а идеята е да бъдат накарани сами да поемат отговорността за себе си. 

Ромите, които са една голяма част от тези, които разчитат на социалните помощи, не могат да бъдат обхванати от тази идея за повишаване на квалификацията. Нейков посочи, че точно това е едно от големите предизвикателства пред системите и на пазара на труда, и на образованието. Тези хора са загубени за образованието. Наивно е да мислим, че можем да ги върнем обратно в училище. За тези хора обаче има друг механизъм, който трябва да развием и да реализираме. Това е признаването на умения, придобити по неформален начин. 

Този механизъм у нас е познат и вече се работи по него, но още не е реализиран. Става дума за механизъм, чрез който хората, които в рамките на живота си, дори и в сивата икономика, са успели да създадат някакъв капацитет. Да придобият някакви умения. Някой, който може и да няма никакво образование, но да има придобити умния като строителен работник, автомонтьор, селскостопански работник. Тези хора, ако могат да покажат чрез документ пред една държавна институция, ще има работодатели, които биха ги взели на работа. 

На тези хора, ако им кажем да се върнат в професионалната гимназия никога няма да отидат, но те имат практически умения, които могат да им бъдат признати и по този начин да бъдат извадени хората от сивата икономика и от порочния кръг на социалните помощи, обясни Нейков.
Подкрепи Economic.bg