През 2025 г. хората няма да усещат държавната администрация

Държавата би могла да дава пазарни заплати на IT специалисти, които да работят за нея

През 2025 г. хората няма да усещат държавната администрация

Снимка: БТА

12805 ~ 7 мин. четене
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

Божидар Божанов е софтуерен инженер по професия, ангажиран от години с електронното управление. Бил е съветник по тези въпроси в кабинета на вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Избран е за депутат от „Демократична България“, след което оглави новосъздаденото Министерство на електронното управление.

Г-н Божанов, по време на преговорите с коалиционните партньори изразихте известни резерви относно създаването на Министерство на електронното управление, а днес го оглавявате. Какво се промени в разбирането Ви и как се стигна до този развой?

– Това, което изразих там, беше по-скоро в духа на „адвокат на дявола“. Казах, че има плюсове и минуси при работата през министерство и през агенция. Риск е да загубим време в началото в преструктуриране, но приемам и всички позитивни аргументи, които колегите казаха. Така че не съм бил стриктно "срещу", просто изразих някои потенциални минуси. Но има и потенциални минуси при работата през държавна агенция. Така че приех предизвикателствата и в момента изготвяме устройствен правилник.

Докъде стигна създаването му?

– Да кажем, че сме на 80% с изменението на Закона за електронно управление, което трябва да прехвърли функциите от председателя на ДАЕУ към министъра. С 80% на устройствения правилник, който пък да разпише под тези функции структура на министерството. Така че за седмица и половина сме свършили голямата част. Текстът може да е готов и по Нова година, но ще отнеме време за обществено обсъждане, след това в парламента. Би трябвало да влезем в рамките на първоначалния срок от 2 месеца и половина, който си дадохме и в края на февруари да е готово всичко.

Ще разкривате ли щатни бройки? И какъв очаквате да е бюджетът на новото министерство?

– Не, то и законът забранява разширяването на общата численост на администрацията. Нямаме намерение да добавяме бройки отвъд тези в ДАЕУ и дирекцията от Министерството на транспорта. Бюджетът по-скоро няма да надхвърли досегашния на агенцията, нямаме и база за това. Ще следваме нейния бюджет и ръста му през последните години. Принципното решение е да няма излизане извън тези рамки.

Обещахте „лесен и безплатен достъп до електронни услуги“ – кои са конкретните стъпки за постигането на тази цел?

– Стъпките са основно три. Първата е електронната идентификация. Едно от нещата, които правим паралелно със създаването на министерството, е да подготвим един пилотен проект, който да даде възможност за е-идентификация през мобилен телефон – безплатно за всички граждани. Това ще бъде последвано от поетия ангажимент за личните карти. Така гражданите ще могат да се идентифицират, за да заявяват услуга, без да трябва да имат квалифициран електронен подпис (КЕП) и следващите от него технически предизвикателства и неудобства.

Втората стъпка е наличието на възможност да заявят тези услуги. Това предполага централизиран портал (eGov.bg). Към момента той предоставя услуги под някаква форма, но в частта с е-идентификацията е в процес на надграждане, за да може всички тези системи и подсистеми да бъдат закачени към новия начин на заявяване. Предстои до няколко месеца да бъдат пуснати е-услуги, които да бъдат заявявани и с новото средство.

Третият компонент е по-нормативен. Част от администрацията в момента не приема електронни заявления, защото никой не ѝ е казал да го прави и тя го кара по инерция. Целта ще е да бъдат информирани, че имат такова задължение и че има начини да го правят. Става дума по-скоро за образователно-нормативно действие – на някои места трябва да се променят закони или наредби, за да са спокойни, че правят законосъобразно предоставяне на услуги. Пример е събирането на документи по вътрешноведомствен електронен път от първични регистри, като ненужното прикачване на копие от лична карта.

Споменахте е-идентификацията. По време на преговорите бе заложен срок от 6 месеца за нея. Какво се очаква да се случи за тази половин година?

– Със сигурност ще имаме електронна идентификация през мобилния телефон. Ще сме направили и всичко необходимо за личните карти, като там във връзка с независещи от никой обстоятелства, свързани с недостига на компоненти, може да се забавят някои типове хардуер, като машини или чипове. Но ще опитаме да заложим буфери за това нещо. След 6 месеца ще има е-идентификация през телефон, а дали МВР ще е започнало да издава лични карти с чип, или подготовката ще е на финална фаза – не мога да кажа в момента, но такива срокове целим.

И преди са се правели опити за лични карти и е-идентификация. Как ще се подходи сега към обществената поръчка?

– Забавянето досега беше заради сливането на двете поръчки – за електронната идентификация и за личните карти. Няма никаква причина за това. Те имат много малко интеграция помежду си и съвсем спокойно можеха да са поотделно и едното да е станало, дори другото да е стопирано от обжалвания.

Каква очаквате да е индикативната финансова стойност?

– В момента правим оценка. Не мога да се ангажирам в момента с конкретна стойност. Но очакваме старт през първото тримесечие.

Ако е-идентификацията е образно казано ключът към електронното управление, колко широко може да се отвори вратата към администрацията по този цифров начин, т.е. каква част от публичните услуги са достъпни?

– В момента не голяма, но точно затова е предвидено това надграждане. Има средства по оперативна програма, така че администрациите да не трябва да дават много пари. Пак казвам, тези надграждания са малки, чисто технически е добавяне на няколко парчета код тук и там, за да се интегрират със системата за е-идентификация. Така че сравнително бързо, при експедитивна работа и контрол, ще могат да се предоставят всички налични е-услуги.

А какви потенциални рискове виждате пред е-управлението като цяло и е-идентификацията в частност?

– Има максима, че един софтуерен проект може да стане навреме, с добро качество и с добър бюджет, но може да си изберете само две от тези три неща. Дали ще станем жертва на тази мъдрост, надявам се не. Иначе в парламента не вярвам да има проблеми с прокарването на законодателни промени – и от коалицията, а и дори от опозицията. Има известен риск от забавяне, свързан с преструктурирането, преназначаванията и прехвърлянията на договори.

Какво се случва с държавния хибриден облак – на какъв етап е проектът, работи ли?

– Да, той функционира. Миналата седмица бяха на среща в ДАЕУ и бях приятно изненадан, че има всички характеристики на облак. Въпросът от тук нататък е да прехвърляме системи на него и също така да направим адекватна процедура по заявяване на капацитет там, т.е. когато на някой му потрябва ресурс (хардуер), да може да го получи в максимално кратки срокове.

Колко администрации са мигрирани към него и кога очаквате всички да са там?

– Ами там е работата, че някои може да са частично мигрирани. Може да е мигрирана една или две системи. Със сигурност обаче сме много повече в началото на този път, отколкото в края му.

Случаи като теча на данни от НАП, срива на Търговския регистър, проблемите с е-преброяването са само най-ярките примери за недобрата информационна сигурност на държавните звена. Какво може и трябва да направи властта, за да гарантира общата сигурност?

– Първо, министерството ще има роля да влезе в тази функция по-добре, отколкото го правеше ДАЕУ до момента и всъщност да координира процесите, а не просто да реагира постфактум. В случая с е-преброяването от ДАЕУ казаха: „Ами ние не сме сертифицирали формално тази система и не е минала на проверка за киберсигурността, защото е процедура по закупуване на лиценз, а не изграждане на система“. Което не е вярно, те така си бяха спестили тази работа с фиктивно нормативно основание. Аз ще направя така, че това да не се случва, а да има реален контрол върху внедряването на нови системи.

В този контекст, ще можете ли и как да привлечете висококвалифицирани IT и киберексперти, които да работят за държавата и да гарантират нейната информационна сигурност?

– Има два подхода. Единият е при класификатора на длъжностите в администрацията да сложим конкретните IT длъжности и да запишем едни високи граници на заплащане. Това звучи лесно, но има особености, защото държавни служители на толкова високи заплати, със защита от съкращения и гарантирани компенсации, може би е малко прекалено привлекателно. Другият вариант е през системния интегратор – „Информационно обслужвано“, което е търговско дружество, макар и 99% собственост на държавата. Там пазарни заплати могат да бъдат давани, като е много важно да прецизираме как държавата възлага, по какъв ред, колко прозрачно, така че да не отваряме врата за злоупотреби.

А как виждате ролята на „Информационно обслужване“ занапред? Ще участва ли в изграждането на е-управлението и трябва ли да продължи да е единен системен интегратор?

– На коалиционните преговори се разбрахме да направим бърз, но сериозен анализ на вариантите за ролята на „Информационно обслужване“ – дали да съществуват, дали да правят само интеграционни проекти, дали само да управляват проекти, дали да разработват софтуер в конкретни приоритетни сфери или да са свободни да го правят навсякъде. Започнали сме да анализираме практиките в други държави, тъй като навсякъде в Европа, с някои изключения, има такъв доверен системен интегратор. Ще видим какви правомощия са им дадени там и какви проблеми има, за да формулираме добре обоснован модел и при нас.

Какво е личното Ви мнение?

– Аз лично смятам, че „Информационно обслужване“ има роля в е-управлението, но по никакъв начин то не може да монополизира тази дейност, няма и капацитета да го направи. То трябва да изгражда определени системи, в тесен кръг. Винаги давам пример с информационната здравна система, която беше изградена много бързо и, смятам, качествено от „Информационно обслужване“. Има и лоши примери, разбира се. Но можем да ограничим обхвата на дейностите, където може да прави от край до край проекти, а останалите му дейности да бъдат ясно дефинирани и да подпомагат администрацията в технически задания, в текущ контрол, интеграция и т.н.

Многократно досега сте изтъквали, че е-управлението не работи не за друго, а заради липсата на политическа воля. Сега такава очевидно е налице – ако правителството издържи 4 години, как ще изглежда държавната администрация в края на 2025 г.?

– По-скоро гражданите през 2025 г. няма да знаят как е изглеждала държавната администрация сега, защото целта на електронното управление е държавата да не занимава хората и бизнеса със себе си. Те ще имат минимално взаимодействие с нея, основно по електронен път. Администрацията, разбира се, ще си върши работата и ще провежда своите политики, но контактът ѝ с хората ще е минимизиран.

Всичко това от какви инвестиции има нужда?

– Ако се действа умно, няма нужда от големи инвестиции вече. Те са направени, някои напразно, защото са били в грешна посока, но други – с малко пренастройване – биха могли да се използват. Трябва да се има предвид, че когато говорим за разходи за е-управление, е важно какво включваме, например дали влиза подновяване на инфраструктура, изграждане и поддръжка на системи, заплатите на IT-та. Затова няма да кажа число, за да не се окаже, че се включват неща, които не съм имал предвид.

Подкрепи Economic.bg