Приемането на еврото ще доведе нови инвеститори в България

Brexit ще се отрази негативно на британската икономика

Лъчезар Богданов:

Приемането на еврото ще доведе нови инвеститори в България
Автор: Илия Лазаров

Лъчезар Богданов е сред най-популярните лица в българската икономическа мисъл. Възпитаник на Софийската математическа гимназия и УНСС, той дълги години изследва бизнес средата в България. Проучва и анализира икономическите и данъчни реформи, приватизацията и въздействието на законодателството възху условията за правене на бизнес у нас.   

Работи няколко години в Инстутита за пазарна икономика. Впоследствие става управляващ съдружник и икономически анализатор в изследователската и консултантска група Industry Watch. Автор е на множество статии, съавтор на няколко книги.

Economic.bg разговаря с него за влиянието на Brexit, чуждестранните инвестиции в България, качеството на кадрите на българския трудов пазар и влизането на страната ни в еврозоната.


Г-н Богданов, каква е цената на Brexit за Великобритания и Европа?

Незабавната реакция на пазарите беше рязък спад на стойността на британския паунд. Той загуби стойност както спрямо долара, така и спрямо еврото. Акциите на британските компании също спаднаха, което доведе до загуба на всички притежатели на британски активи.

По-важното е какво предстои. Европейският съюз не е основен пазар за британските продукти. По-малко от 50% от износа на Великобритания е предназначен за ЕС. Обединеното кралство внася повече европейски стоки, отколкото изнася свои за ЕС. Основен търговски партньор на Великобритания е Германия.

Връзките между Острова и ЕС са относително силни, но не са ексклузивни. Всяко бъдещо договаряне, евентуално споразумение или липса на такова, ще повлияе на бизнеса.

Великобритания е доста привлекателно място и за инвестиции извън ЕС именно заради членството си в него. Голяма част от инвеститорите позиционират бизнеса си във Великобритания, за да обслужват целия европейски пазар. Средата на Острова може да стане доста по-несигурна при очертаващия се Brexit.      

Как ще се отрази Brexit на пазара на труда във Великобритания? А на българите, работещи там?

Великобритания е държавата с най-гъвкав пазар на труда. В годините след кризата трудовият й пазар е в постоянен растеж – създадоха се 1,6 млн. нови работни места, което е половината от всички създадени такива в ЕС. Интересното е, че 50% от тези 1,6 млн. нови работни места бяха заети от мигранти от ЕС.

Възстановяването на Обединеното кралство след кризата и икономическия растеж, който беше постигнат, са пряко свързани с възможността за наемане на работници от други страни от ЕС. Мигрантите са много важен за английския бизнес трудов ресурс. 

Налагането на ограничения в тази насока ще доведе до загуба на конкурентоспособност и по-трудно реализиране на разширявания на британския бизнес. Очаквам натиск от бизнес организациите към правителството на Тереза Мей в посока запазване свободата на движение на хора.

Ако все пак се наложат подобни ограничения, кое ще е по-голяма загуба за британския бизнес – квалифицираната работна ръка или неквалифицираната работна ръка, идваща от Европа?

И двете са много важни за британската икономика. Великобритания има добри университети и привлича млади хора от цял свят. Много от тях намират реализация на британския трудов пазар още докато са студенти. Това е един от механизмите на бизнеса във Великобритания за привличане на хора с амбиции и добро образование.

Същевременно британската икономика е по-гъвкава в традиционни отрасли като индустрията и селското стопанство. Там бизнесът се възползва от възможността да наеме по-евтина неквалифицирана работна ръка и да си спести доста разходи за труд.

Трудно е да се каже кое от двете е по-важно. Великобритания е уникална в това отношение – тя привлича и квалифицирани, и неквалифицирани работници. Няма специфичен профил на мигранта, който да доминира.

Как ще се отрази Brexit на българската икономика? Ще има ли спад на преките чуждестранни инвестиции у нас?

Преките ефекти за българската икономика едва ли ще са толкова големи и значими. Великобритания заема 8-о място като търговски партньор и не е сред топ пазарите за България. Износът ни за Обединеното кралство е 5 пъти по-малък от този за Германия.

Потенциално забавяне на растежа в еврозоната, предизвикано от Brexit, би се отразило на България. Евентуални проблеми в Италия, Германия и Холандия биха имали негативен ефект върху нашата икономика. 

Част от икономиката ни участва в големи и сложни вериги на добавена стойност, които минават през България, и стигат до пазарите на големите развити западноевропейски държави. Проблеми в тези вериги неминуемо биха се отразили и на нас.     

Доколко страната ни е привлекателна за чуждестранните инвеститори? Има ли достатъчно квалифицирани кадри у нас?

Като цяло България има относително малък свободен трудов ресурс. Отварянето на трудовия пазар в ЕС и свободата на движение стимулираха доста българи да заминат да работят в чужбина. Това е известна бариера пред всеки инвеститор, който би дошъл у нас и би желал да наеме повече служители.

Инвестиращият в България трябва да изготви добър план как да мотивира българите, които са тук, да започнат да работят и същевременно трябва да се конкурира с възможността те да емигрират в други страни членки на ЕС. Това е голямото предизвикателство за всеки чуждестранен инвеститор у нас.

Забелязва се, че производствени предприятия, които стартират в България, разширяват дейността си. Съчетанието между ниски данъци, добра инфраструктура, добра цена на труда и прилична квалификация за тази цена явно е привлекателно за експортно ориентираните предприятия и техните собственици. Инвестициите там се увеличават през последните години.

Всичко това ще стигне до някакъв предел и тогава растежът ще зависи от трудните реформи за България. Става дума за общата демографска картина, цялостното състояние на образованието – основно, средно и висше. Там проблемите са в дългосрочен план, а не толкова в текущ.

Какво е решението за преодоляване на дисбалансите на пазара на труда в България?

Образованието е ключово, но не единствено като специфично професионално образование. Професиите се променят, нуждите на бизнеса – също. Не можем да очакваме, че ако сега подговим хора, отговарящи на моментните изисквания, след 5 или 10 години те ще отговарят на променените изисквания.

Първо трябва да имаме добро базово образование – основното и средното училище трябва да подготвят грамотни ученици, които излизат на пазара на труда с умението да учат и да придобиват нови умения и компетенции.

Най-важната и непосредствена задача е да се намали делът на неграмотните младежи, отпаднали рано от училище или изобщо неучили нищо сериозно в училище. Лицата с начално и основно образование на практика са изключени от пазара на труда. Те не могат да намерят място нито в производството, нито в сектора на услугите, нито дори в селското стопанство.    

Напоследък отново се заговори за влизането на България в еврозоната. Готови ли сме за тази крачка и трябва ли да бързаме да приемаме еврото?

България изпълнява техническите критерии, което беше признато от европейските институции. Въпросът е по-скоро политически – доколко нас ни искат в еврозоната, доколко Валутният съюз иска да се разшири и да приема държави членки като България, Румъния, Унгария.

Чия е решаващата дума в случая – на Еврогрупата или на Европейската централна банка?

По-скоро на Европейската централна банка. България е във валутен борд – избрали сме съзнателно да се обвържем към еврото. Единственото бъдеще на паричната ни система е да бъде свързана с еврозоната. България е задължена да приеме еврото, въпросът е кога.

Какъв ще е ефектът за България от приемането на еврото? Говори се за сериозно покачване на цените.

Покачването на цените при приемане на еврото е абсолютна спекулация, непочиваща на никакви факти. Това е лесно проверимо – има детайлни данни за динамиката на цените във всички държави членки по месеци.

България вече е във валутен борд, не можем да очакваме по-различна стабилност на валутния курс, това вече отдавна го постигнахме. Българският бизнес от години работи в ситуация, в която левът е вързан към еврото и няма валутен риск.

Положителната промяна е свързана с факта, че рейтинговите агенции повишават кредитния рейтинг на страните, когато влязат в еврозоната. Пример за това са балтийските републики и другите страни от Източна Европа, присъединили се към паричния съюз. Това е знак за повишено доверие в страната и намаляване на оценката за суверенния риск, което влияе положително и на частните инвеститори и те се ориентират към съответната държава.

Все пак влизането на България в еврозоната за момента не изглежда като топ приоритет на европейските институции, които са ангажирани в този процес.     

Коментари: 0