Приоритет за работодателите са човешкият ресурс и бизнес средата
Национално представените организации искат бързо влизане в „чакалнята“ на Еврозоната
3905
~ 3 мин. четене
Георги Желязков
Осигуряване на човешки ресурс за икономиката и подобряването на бизнес средата в България са двете основни цели, които си поставят четирите национално представени работодателски организации – АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, за тази година. Заедно с това бизнесът ще работи за развитието на капиталовия пазар и за успешно председателство на България на Съвета на ЕС. Тези четири приоритета са залегнали в стратегията на Асоциацията на организациите на българските работодатели АОБР), в която вече членува и КРИБ.
Според бизнеса образованието в България не произвежда кадри, които в последствие да се използват в икономиката. „И вече не става дума само за висококвалифицирани кадри. Недостиг вече има при абсолютно всички икономически дейности“, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него моделът „парите следват ученика“ се е доказал като неработещ. „Защото след това ученикът не следва обществения интерес“, добавя той.
Бизнесът настоява да се направи реформа както във висшето образование, така и при средното. Те настояват да се „върнат към живот“ професионалните гимназии. През последните години те или се затварят поради липса на интерес, или се превръщат в езикови гимназии. При висшето образование работодателите настояват държавата да приоритезира финансово техническите специалности за сметка на хуманитарните. „В момента много от получилите хуманитарно образование работят неща, които не само не изискват висше образование, но и средно“, казва Велев.
Относно бизнес средата, бизнесът на първо място настоява да не се пипа данъчният модел в страната, да се работи усилено за влизане в ERM II (чакалнята на Еврозоната), както и да не се върви към осъществяването на големи и скъпи енергийни проекти, които в последствие натоварват финансово фирмите и хората.
„Ние сме категорично против промяната на сегашния данъчен модел. Той е добър и е важен за поддържането на конкурентоспособността на икономиката ни“, каза Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). „Добре е, че с изключение на БСП, останалите политически формации не говорят за промяна на модела“, добави той. Според него искането на социалистите доходите над 10 хил. лв. месечно да се облагат с 20% ставка ще удари средната класа, а най-богатите винаги ще намерят начин да намалят данъчната си тежест – дали през разпределяне на дивидент, дали чрез минаването през офшорни компании.
Работодателските организации ще настояват правителството да се задейства и да направи всичко възможно да се влезе в чакалнята на Еврозоната още преди започването на българското председателство в средата на 2018 г.
Като лост за подобряване на бизнес средата бизнесът определя запазването на предвидимостта и стабилността в сектор енергетика. „Цената на енергията е важен компонент в нашата себестойност. Повишаването на цените ни прави неконкурентоспособни на другите държави в региона“, каза Домусчиев. Според него през последните две години и правителството, и Народното събрание са осъзнали важността на сектора за бизнеса.
Кирил Домусчиев е на мнение, че трябва да бъдат забравени всякакви големи шлемове и енергийни проекти, които в крайна сметка се плащат както от бизнеса, така и от хората. „Ако се появят инвеститори, които са готови да изграждат проекти в енергетиката, да го правят. Но без държавни гаранции, без гарантирани цени или кръстосано субсидиране“, каза председателят на КРИБ.
Сред важните елементи на добрата бизнес среда е по-малката административна тежест. Бизнесът подкрепя въвеждането на „мълчаливо съгласие“ при работата на администрацията с фирмите и гражданите. Т.е. при подаване на всички необходими документи, да се счита, че отговорът е „Да“, освен ако няма изричен отказ.
Според бизнеса образованието в България не произвежда кадри, които в последствие да се използват в икономиката. „И вече не става дума само за висококвалифицирани кадри. Недостиг вече има при абсолютно всички икономически дейности“, каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него моделът „парите следват ученика“ се е доказал като неработещ. „Защото след това ученикът не следва обществения интерес“, добавя той.
Бизнесът настоява да се направи реформа както във висшето образование, така и при средното. Те настояват да се „върнат към живот“ професионалните гимназии. През последните години те или се затварят поради липса на интерес, или се превръщат в езикови гимназии. При висшето образование работодателите настояват държавата да приоритезира финансово техническите специалности за сметка на хуманитарните. „В момента много от получилите хуманитарно образование работят неща, които не само не изискват висше образование, но и средно“, казва Велев.
Относно бизнес средата, бизнесът на първо място настоява да не се пипа данъчният модел в страната, да се работи усилено за влизане в ERM II (чакалнята на Еврозоната), както и да не се върви към осъществяването на големи и скъпи енергийни проекти, които в последствие натоварват финансово фирмите и хората.
„Ние сме категорично против промяната на сегашния данъчен модел. Той е добър и е важен за поддържането на конкурентоспособността на икономиката ни“, каза Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). „Добре е, че с изключение на БСП, останалите политически формации не говорят за промяна на модела“, добави той. Според него искането на социалистите доходите над 10 хил. лв. месечно да се облагат с 20% ставка ще удари средната класа, а най-богатите винаги ще намерят начин да намалят данъчната си тежест – дали през разпределяне на дивидент, дали чрез минаването през офшорни компании.
Работодателските организации ще настояват правителството да се задейства и да направи всичко възможно да се влезе в чакалнята на Еврозоната още преди започването на българското председателство в средата на 2018 г.
Като лост за подобряване на бизнес средата бизнесът определя запазването на предвидимостта и стабилността в сектор енергетика. „Цената на енергията е важен компонент в нашата себестойност. Повишаването на цените ни прави неконкурентоспособни на другите държави в региона“, каза Домусчиев. Според него през последните две години и правителството, и Народното събрание са осъзнали важността на сектора за бизнеса.
Кирил Домусчиев е на мнение, че трябва да бъдат забравени всякакви големи шлемове и енергийни проекти, които в крайна сметка се плащат както от бизнеса, така и от хората. „Ако се появят инвеститори, които са готови да изграждат проекти в енергетиката, да го правят. Но без държавни гаранции, без гарантирани цени или кръстосано субсидиране“, каза председателят на КРИБ.
Сред важните елементи на добрата бизнес среда е по-малката административна тежест. Бизнесът подкрепя въвеждането на „мълчаливо съгласие“ при работата на администрацията с фирмите и гражданите. Т.е. при подаване на всички необходими документи, да се счита, че отговорът е „Да“, освен ако няма изричен отказ.
