Работодателите искат правителството да не определя допълнителни възнаграждения

Четирите национално представени работодателски организации изпратиха писмо до президента Румен Радев, за да го информират, че са предприели стъпки Министерски съвет да не определя допълнителни трудови възнаграждения.

Своите действия от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ обясняват с факта, че така привеждат чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда в съответствие с чл. 48, ал. 5 на Конституцията.

Чл. 244, т. 2 от Кодекса на труда гласи, че „Министерският съвет определя видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс”.

Същевременно в чл. 48, ал. 5 на Конституцията е записано: „Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон”.

Копие на писмото, адресирано до народните представители в 44-тото Народно събрание и до Министерския съвет, работодателите са изпратили до Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, до омбудсмана Мая Манолова и до вицепремиера и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Валери Симеонов.

„През изминалите месеци индустриалните отношения и социалният диалог в Република България бяха поставени пред нови предизвикателства след подновяване на дебата за осъвременяване на трудовото законодателство в отговор на фундаменталните промени в пазара на труда след 1989 г,. и изискванията на действащата Конституция на Република България”, коментират в писмото си работодателските организации.

В него те обясняват и мотивите, с които искат да бъде отнето правото на Министерски съвет да определя допълнителни възнаграждения:

„Видовете възнаграждения касаят трайни обществени отношения в трудовите правоотношения и следва да бъдат нормирани на законово ниво, съгласно изискванията на:

• чл. 48, ал. 5 от Конституцията, съгласно която работниците и служителите имат „право на заплащане, съответстващо на извършената работа, ...при условия и ред, определени със закон“;
  
• чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който „Законът е нормативен акт, който урежда … въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба“.
  

На посочените основания, допълнителните трудови възнаграждения са изчерпателно определени по вид в Глава Дванадесета, раздел III на Кодекса на труда (КТ) и тези разпоредби не регламентират допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

Това допълнително възнаграждение е нормирано в чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г.) по силата на законовата делегация на чл. 244, т. 2 от КТ. Посоченият чл. 12 от Наредбата противоречи на:

• нормите от Глава Дванадесета, раздел III от КТ;
  
• чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
  

Чл. 244, т. 2 от КТ противоречи на:

• конституционния принцип на правовата държава, тъй като създава вътрешно противоречие с разпоредбите на Глава Дванадесета, раздел III от КТ;
  
• чл. 48, ал. 5 от Конституцията, цитиран по-горе.
  

Следва да се отчете, че правото на Министерския съвет да определя видовете и размера на допълнителните трудови възнаграждения е регламентирано още в първоначалната редакция на чл. 244, ал. 1, т. 4 на Кодекса на труда (обн. ДВ. бр.26 от 01.04.1986 г., в сила от 01.01.1987 г.). Към датата на приемането му, текстът не е бил в колизия с действащата Конституция от 1971 г., съгласно която „Трудът се възнаграждава в зависимост от неговото количество и качество“ (чл. 40), без да посочва изрично видът на нормативния акт (законов или подзаконов), с който се регулира тази материя.

Съгласно § 3 на Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията от 1991 г., разпоредбите на заварените закони се прилагат, само ако не й противоречат. Народното събрание е следвало да отмени тези разпоредби на заварени закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията в едногодишен срок от влизането й в сила. Текстът, регламентиращ правото на Министерски съвет да определя видовете и размера на допълнителните трудови възнаграждения, е следвало да бъде отменен като противоречащ на Конституцията, още с редакцията на чл. 244, т. 1 на КТ от 1992 г., с която се премахва възможността Министерският съвет и централното ръководство на професионалните съюзи да „регулират размерите, нарастването и съотношението между трудовите възнаграждения на различните категории работници в национален мащаб“.”