Работодателите отказаха да участват в обсъждането на минималната заплата

От синдиката КТ „Подкрепа“ алармираха, че ръстът на средната заплата изостава от този на минималната

12:50 12.12.2019 ~ 2 мин.

Четирите национално представителни работодателски организации – КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ – отказаха да присъстват на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), посветен на минималната работна заплата (МРЗ) за 2020 г.

От страната на бизнеса бе представена само организацията Съюз за стопанска инициатива (ССИ), която обаче не членува в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и беше регистрирана от правителството, въпреки че останалите работодателски организации не я припознаха и дори се противопоставяха на регистрацията ѝ.

ССИ се противопостави на административното повишение на МРЗ от 560 лв. на 610 лв. и така социалните партньори, доколкото присъстваха те, не постигнаха консенсус за повишението на минималната заплата. Въпреки това формално се изпълнява законът, тъй като е имало представител на работодателите и поради това Тристранката се счита за легитимна и вдигането на минималната заплата вече е законно.

Икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова обяви, че подкрепя повишаването на МРЗ и че синдикатът води диалог с бизнеса за създаването на формула за изчисляването на минималната заплата. „Работодателите обаче искат чрез един такъв механизъм на практика да се замрази растежът на минималната заплата. Именно затова засега отказваме да се срещаме с тях“, добави Григорова.

Тя също така обясни, че макар правителството да полага усилия да повишава минималния праг, сред компаниите се наблюдава лоша тенденция – все повече служители да бъдат назначавани на минималната заплата, като по този начин покупателната им способност се влошава, а разликата между минималната и средната заплата се стопява.

Главният икономист на КНСБ Любен Томев също приветства ръста на МРЗ, тъй като според него това ще има стимулиращ ефект върху работната сила. „Намираме за безпочвени опасенията на някои експерти, че ръстът на МРЗ ще доведе до спад на заетостта сред нискоквалифицираните кадри. По нашите наблюдения коефициентът на заетост не се влияе по такъв начин от минималната заплата, това е някаква обратна пропорционалност. Заетостта по-скоро зависи от динамиката на брутния вътрешен продукт и икономическата активност“, обясни той.

Томев добави, че за 3-та година с работодателските организации не може да се постигне съгласие за механизъм за определянето на МРЗ, но съгласие по основните положения има, остава да се изчистят дребни детайли.