Райфайзенбанк очаква 3.3% икономически ръст за 2016 г.

Анализаторите на банката отдават това на вътрешното търсене и индустриалното производство

Райфайзенбанк очаква 3.3% икономически ръст за 2016 г.
За цялата 2016 г. се очертава растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) от около 3.3%, т.е малко под резултата от 2015 г. Това е прогнозата на експертите от аналитичния отдел на Райфайзенбанк. Очакваният резултат е следствие от относително по-силното вътрешно търсене, задвижването на индустрията, спадът на безработицата и добрите фискални показатели на държавата.

В анализа се посочва, че нарастването на вътрешното търсене се подкрепя от слабото евро, по-ниските цени на петрола и благоприятната външна среда, която подпомага износа на български стоки и услуги. Вътрешното търсене е стимулирано и от ниските лихви по депозитите, ръстът на заплатите. Спирачка за повече растеж са ниските нива на инвестициите.

Икономическият растеж бе подкрепен от ръста на индустриалното производство, който през 2016 г. достигна 2.7%. Нарастването се дължеше основно на преработващата промишленост, която покачи производството си с 5% спрямо предходната година, а добивната промишленост с 2.6%.

Коефициентът на безработица намаля с 1.2 пр. п. до 6.7% в края на 2016 г. На този фон средната месечна работна заплата се повиши с 68 лв. до 950 лв.

Приходите на по консолидирания бюджет достигнаха близо 40 млрд. лв., или с 1.77 млрд. лв. повече от нивото им през 2015 г. От друга страна, разходите паднаха до 32.5 млрд. лв., или с 2.2 млрд. лв. по-малко спрямо нивото им година назад. Тук огромна роля имат неизпълнението капиталови разходи на държавата  - големите инвестиционни проекти, които бяха забавени след появили се съмнения в нагласени поръчки. Така се очерта излишък в бюджета от 1.5 млрд. лв. през 2016 г., при дефицит от 2.5 млрд. лв. в края на предходната година.

В края на 2016 г. публичният дълг възлезе на 26.9 млрд. лв., което е с 2.1 млрд. лв. повече от нивото му година назад, като въпреки това той остава на едно от най-ниските нива в ЕС. Причината за нарастването бе емитираният външен дълг за 2 млрд. евро на международните пазари през март. Това бе втората транзакция след емисията за 3.1 млрд. евро през 2015 г.
Коментари: 0