Жп линията Елин Пелин – Костенец поскъпна с над 122 млн. лв.

Мащабната модернизация на жп линията Елин Пелин – Костенец, която е част от направлението София – Бургас, поскъпва драматично. В периода от 2022 г. до края на 2024 г. проектът е оскъпен с над 122 млн. лв. без ДДС. В тази сума влизат индексации, авторски договори и решения за допълнително тунелно укрепване. Само новият тип укрепване струва над 71 млн. лв.

За проблемите с тунела се е знаело още преди 2 години, но бяха съобщени официално едва тази година.

Проектът обаче ще поскъпва и още, тъй като тунелът край Вакарел има нужда от ново подсилване. В момента тече независимо геоложко-конструктивно обследване. Целта е да се определи най-подходящата технология за продължаване на строителството на съоръжението.

Припомняме, че жп линията е разделена на три лота. Първият е между Елин Пелин и Вакарел, вторият – между Вакарел и Ихтиман, а третият – между Ихтиман и Костенец. За всеки от тях са сключени отделни договори за строителство след проведена обществена поръчка през 2017 г. Контрактите са подписани две години по-късно. Проектът е финансиран от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014 – 2020 г.

Най-висока е стойността на договора за първия лот, в който влизат и тунелните преминавания. Това е и договорът, който е завишен с най-голяма сума. Най-малко е поскъпнал вторият лот.

Само преди 2 седмици транспортният министър Гроздан Караджов обяви, че кабинетът отпуска 238 млн. лв. за доплащане по жп проекти. По думите на министъра парите се осигуряват за изплащане на стари индексации, поискани още през юни 2021 г., по договори за големите жп проекти. В тях фигурираше и линията Елин Пелин – Костенец.

Кой проект колко пари получава обаче така и не стана ясно. Въпреки че постановлението на Министерския съвет е качено в правно-информационната система, в него не фигурира точна разбивка. Заради това не е ясно всяка поискана индексация кога във времето е била изплащана.

В подписаните допълнителни споразумения за жп линията Елин Пелин – Костенец е записано, че индексациите се плащат до 30 дни от подписването им. Не е ясно дали е имало забавяния по тези плащания. А исканията за индексации са били доста, както става ясно от Профила на купувача на страницата на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Че проектът ще се оскъпи стана ясно още през август миналата година, по време на инспекция на бившия транспортен министър Георги Гвоздейков. Тогава той съобщи, че изпълнителите са поискали допълнителни средства, но не обяви точни суми.

Лот 1: Елин Пелин – Вакарел, над 100 млн. лв. поскъпване

Участъкът Елин Пелин-Вакарел (лот 1), включващ и изграждането на тунели, е най-значимо оскъпеният – с над 100 млн. лв. без ДДС. Причината – поискани индексации на стойност над 28.6 млн. лв., както и допълнителни над 71 млн. лв. за модифицираните крепежи на тунелите. Още в началото на изпълнението на проекта е сключено допълнително споразумение за авторски надзор за малко над 1 млн. лв. без ДДС.

В резултат първоначалният договор от ноември 2019 г. на стойност 498.8 млн. лв. без ДДС вече достига над 599.5 млн. лв. без ДДС. Това представлява близо 20.2 % увеличение спрямо първоначалната стойност. За целта са сключени общо 9 допълнителни споразумения в периода от края на 2022 г. до края на 2023 г.

Изпълнител е турският консорциум „Джен-Дуй ЖП Елин Пелин“, с участници турските компании „Дженгиз“ и „Дуйгу“.

Укрепването на тунелите

Това безспорно е най-сложният участък от линията, като включва изграждането на най-дългия жп тунел в България и на Балканите – този край Вакарел. Именно при него обаче строителите срещат проблеми, за които пръв загатна бившият министър Георги Гвоздейков през август миналата година, като спомена, че при изпълнението на тунела „има сериозни предизвикателства заради геоложките характеристики на обекта“.

Открито за проблема съобщи транспортният министър Гроздан Караджов през март тази година. По думите му методът, използван до момента за укрепване на съоръжението, не е ефективен. Обясни още, че тунелът е на вълни заради първоначалното проектиране, при което е заложено леко укрепване. Почвата обаче, която е предимно от глина и пясъци, създава проблеми. Така преди 2 години и половина е предприето допълнително укрепване, но и то не дава нужния ефект. По думите на Караджов заради това сега се налага „трето проектиране“ с нов вид подсилване. В участък от 50 метра са положени нови анкери и по-тежки крепежи, които до момента не са се деформирали. Този метод трябва да се приложи по протежението на целия тунел.

Става дума за много сериозно преработване, което да се извършва, без да се спира работата“, заяви министърът.

Той допълни, че лимитите за непредвидени работи са достигнати съвместно и с европейската програма, по която се финансира проектът. Караджов спомена и за специален анекс, сключен преди година, но не съобщи оскъпяването до момента.

То обаче е ясно от сключените допълнителни споразумения. На 30 май 2023 г. в документацията фигурира сключено такова споразумение за модифицирани крепежи за изпълнение на първична облицовка на двата тунела в участъка (бел. р. – големият от почти 7 км и малкият с дължина от около 1 км, който вече е прокопан).

В документацията е посочено, че допълнителни проучвания през април–май установяват, че скалният масив е по-мек и влажните подпочвени води превишават изискванията на първоначалния проект. Обичайните анкери не осигуряват достатъчна носеща способност, затова изпълнителят прави предложение да се добавят пет типа укрепващи анкери и стоманена мрежа.

Финансовото изражение на укрепването е над 71 млн. лв. без ДДС. Дейностите би трябвало да са започнали след подписване на споразумението. Не е ясно обаче кои поред са, тъй като според Караджов са правени няколко различни опита за укрепване. За тях обаче има сключено допълнително споразумение от 17 юли 2023 г., според което НКЖИ плаща авансово 15% от стойността на укрепването, или малко над 10.6 млн. лв. без ДДС.

Лот 3: Ихтиман – Костенец, близо 20 млн. лв. над първоначалната цена

Модернизацията на железопътния участък Ихтиман-Костенец (лот 3) е поскъпнала с над 19.5  млн. лв. без ДДС, достигайки над 414.1 млн. лв. Първоначалният договор бе на стойност 394.5 млн. лв. без ДДС.

Поскъпването е резултат от шест последователни допълнителни споразумения, всички обосновани с Методиката за изменение на цените в обществените поръчки в резултат на инфлацията. Първото такова искане е направено още в края на 2022 г., а последното – в края на 2023 г.

Изпълнител на този лот е „Щрабаг Джи Пи Рейл 2017“, включващо фирмите „Страбаг АГ – клон България“, Страбаг Сп.з.о.о. – клон България“, Щрабак Рейл Гмбх“ и „Джи пи Груп“ АД.

Лот 2: Вакарел – Ихтиман, допълнителни услуги и индексация

Най-скромно е оскъпяването при този лот. При него още в началото на изпълнението има сключено допълнително споразумение за авторски надзор на стойност 119.5 хил. лв. без ДДС. Въпреки че то не променя стойността на договора, е вид оскъпяване. Изпълнителите са поискали само една индексация в края на 2022 г. в размер на над 1.6 млн. лв. Така първоначалната стойност на договора от над 113.6 млн. лв. без ДДС е увеличена до над 115.3 млн. лв. без ДДС.

Изпълнител е „Евро Път“ ДЗЗД, с участници „ВДХ“ АД, „Инжстройинженеринг“ ЕООД и „Битумина ГмбХ-България“.

Цялата хронология на допълнителните споразумения за всеки лот