В някои часове енергийната система на България доближава испанския сценарий

Въпреки успокоенията, че в България е невъзможен срив на електроенергийната система, какъвто стана в Испания през април, данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват друго. Причината е, че синхронните мощности намаляват, а несинхронните (слънце и вятър) се увеличават, което разваля мощностния баланс на системата и на моменти в обедните часове на деня това създава проблеми.

Това обясни Венцислав Захов, ръководител отдел „Електрически режими“ в Централно диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор (ЕСО), по време на годишния форум на „Булатом“.

Според него навлизането на много несинхронни генериращи източници е проблем не само за България, но и за цяла континентална Европа, с която ние сме в синхрон. 

Причината слънцето и вятърът да са проблем за системата е, че те затрудняват поддържането на мощностния баланс в реално време, намаляват инерцията ѝ, както и мощностите на късо съединение и устойчивостта на системата, повишават технологичните загуби в преносната мрежа, носят опасност от поява на нискочестотни колебания на активната мощност и има трудности при изпълнение на ремонтната програма и възстановителния план.

Захов уточни, че несинхронни генериращи мощности са тези, които не са свързани директно към мрежата, а чрез конвертори.

Близо до испанския сценарий?

През зимните дни в България имам 68% синхронни генериращи мощности, а вечер са 94%, защото през зимата в 16.00 ч. вече е тъмно и фотоволтаичните централи не могат да генерират, а вятърните генератори, такова ни е географското положение, когато е най-студено и имаме нужда от тях, не работят, обясни още Захов. 

Статистиката за 6 май тази година показва 39% синхронни генериращи мощности през деня, 61% са несинхронни, а вечер – 92% синхронни, 8% несинхронни.

Тези само 39% синхронни мощности през деня са притеснителни. Един блок в АЕЦ „Козлодуй“ не работеше, защото е в ремонт и не е заместен със синхронни генератори, а с фотоволтаици и с внос, което не е добре“, твърди Захов. 

Примерът защо това не е добре за системата идва от Испания и мощностния ѝ баланс преди аварията на 28 април. Тя се случва в 12:31 ч., когато 31% са синхронните модули, а 69% са несинхронните. 

Виждате, че ние лека-полека през деня започваме да се доближаваме до испанското състояние преди аварията. Това съотношение, което доближаваме през деня, не е добре“.

Но той уточни, че Испания има и други проблеми, например с твърде ограничената свързаност с останалата част от континента.

Ядрените мощности и мрежата 

ЕСО вижда изграждането на нови ядрени мощности като благоприятно за осигуряване на мощностния баланс в българската енергийна система при енергиен микс с голямо производство от ВЕИ. Планираните нови реактори в „Козлодуй“ ще могат да регулират активната мощност през по-голямата част от годината, за да се подсигурява енергийният микс с ВЕИ-тата, обясни експертът.

Захов обясни и за инерцията в системата, необходима да се избегнат резки промени в честотата в първите секунди и големи системни аварии при активирането на първичното регулиране.

Минималната инерция, която трябва да поддържаме за нашата страна, е 21 GWs (гигаватсекунда). Зимата нямаме проблем с поддържането ѝ, тъй като стигаме до 35 – 40 GWs.“

Като критично ниска инерция ЕСО е изчислил за България 12 GWs, а инерцията в момента е някъде около 13 GWs, тоест под минималната необходима, каза още експертът и допълни, че „това, което предстои с намаляването на синхронните мощности, не е в посока за поддържане на инерцията“.

При ниска инерция в системата проблемът е, че се създава опасност от бързо изменение на честотата над граничните стойности, разпадане на системата на острови и лишаване на потребителите от електроенергия дори при наличие на необходимите резерви за първично и вторично регулиране“, обясни Захов.

За да се поддържа тази инерция, ЕСО като системен оператор препоръчва да се изграждат големи синхронни мощности вместо малки генериращи агрегати. Захов даде пример с изграждането на големи ядрени мощности и малки модулни реактори.