Проблемът с недостига на медицински сестри скоро няма да се разреши

Ситуацията с недостига на медицински кадри и по-конкретно, този на сестри, скоро няма да се промени.

За младежите професията не е привлекателна, начертан път за професионално развитие няма, получаването на диплома изисква по-дълги години следване спрямо повечето страни в Европа, а заплатите са добре, ако обаче работиш на две, три или повече места.

Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен от главния му икономист Лъчезар Богданов.

Политическият разговор често е, че такива проблеми не са само в България, че тук няма по-различно от други страни, но има, а ситуацията скоро няма да се промени“, каза Богданов.

В опит да мотивира кандидат-студентите да запишат тези направления, наскоро просветното министерство обяви специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ за защитени, което означава, че обучението по тях става безплатно за студентите.

Превръщането на професията на сестрата в защитена е много добре, но не решава генералния проблем с това откъде ще намерят хора, които да учат за това, и колко ще са те“, коментира и старшият икономист в ИПИ Петя Георгиева.

Съотношения

Данните на Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) показват, че в България се пада по една мед. сестра на един лекар.

Средното съотношение в Европейския съюз (ЕС) обаче е 2:1, докато има и страни, в които то е 3:1. Това нарежда България на последно място в ЕС, заедно с Кипър.

Същата е ситуацията и по брой завършили медицински сестри на 100 000 души население, където разликата с други европейски страни е в пъти. В България са 9, средно за ЕС са малко под 40 души.

Отново сме на опашката, отново огромни разлики и тези неща ще ги виждаме и в следващите 40 години“, коментира Богданов.

Без интерес от младежите

Причината за изказването са резултатите от допитване до 15-годишните и деветокласниците с въпрос: „Като какви се виждате да работите, когато сте на 30 години?“.

Половин процент от българските деца казват, че се виждат да работят като мед. сестра – това е нисък дял в много от страните в Европа, в т.ч. Източна Европа, но в България е особено нисък“, добави икономистът.

Като възможен фактор за това той изведе казусът със заплащането. Данните за ОИСР сочат, че медицинските сестри в болниците взимат по 20% над средната работна заплата за дадена страна или дри повече. Според Богданов това означава, че на места може да се взимат заплати в диапазона 2500-3000 лв. 

Това не е феноменално много. Проблемът е, че 15-16-годишните, гледайки пазара на труда, ще видят, че има много други отрасли и професии, в които могат да изкарват повече“, обясни говорителят.

Дълго следване

Оказва се, че според официалните препоръки, образованието за медицинска сестра трябва да продължи минимум 3 години и 4600 часа. И повечето европейски страни спазват минимума със същото качество, но в по-кратък срок, докато само няколко са с 3.5 години следване.

В България обаче времето за придобиване на специалността е 4 години.

Може ли да стане това в България? Може, но няма да е лесно", каза старшият икономист Георгиева.

Тя цитира и данни на Националната агенция за приходите, които показват постоянен ръст на заплащането. Оказва се, че брутният доход на медицинските сестри в България е почти 2600 лв., но това включва работа на дневна и нощна смяна, както и заетост на няколко места.

Светлина в тунела

Според Георгиева обаче има шанс нещата да се подобрят, но това няма да стане бързо или лесно.

По думите ѝ в България има места, в които лекарите са повече от сестрите, а ситуацията в специализираните лечебни заведения е „доста по-критична и тревожна“.

Професията на мед. сестра е ключова за пациента. Лекарят лекува, но сестрата е тази, която пряко общува с пациентите. Това, което пациентът вижда като услуга при сблъсък със системата, е сестрата“, добави Георгиева.

Тя обаче изведе няколко решения, като  „ударно“ повишение на възнагражденията, очертан път за професионално развитие, изготвяне на програми за привличане на кадри отвън, както и промяна в отговорностите на сестрата.

Сестрите трябва да се освободят от излишни дейности, като документация, отчитане и всичко, което не включва директен контакт с пациента“, каза Георгиева.