Петър Ганев 
Инфраструктура
Разходният популизъм на новата коалиция
~ 5 мин.
Програмата на ГЕРБ и Обединените патриоти за периода 2017 - 2021 г. не е изненадваща. На моменти e безкрайно обща и пожелателна, а на моменти - твърде конкретна. Някои разходни обещания се оформят като основните котви в мандата. В общия случай това е програма на екипа на ГЕРБ, която на определени места е “натегната” с патриотични елементи. В разписаните приоритети няма нищо скандално, което може само по себе си да разклати макроикономическата стабилност. Въпреки това, опасенията, че подобна коалиция ще раздуе харчовете се оправдават.
Общата макроикономическа рамка безспорно се запазва - неприкосновеност на валутния борд, запазване на всички основни данъци и стремеж към балансиран бюджет. Последното обаче е измамно, тъй като предвижда балансиран бюджет чак през 2020 г. Политическата заявка за дефицит през тази година означава само едно - нови разходи и ревизия на бюджета за 2017 г. Актуализацията изглежда неизбежна, както заради макроикономическите данни (в момента бюджетът е на излишък), така и заради новите разходни котви. Най-непосредствената такава е покачването на минималната пенсия до 180 лв. от юли.
На макро ниво в момента е изключително трудно някой да обясни защо е необходим бюджетен дефицит през текущата 2017 г. Достатъчно е да припомним, че през миналата година се натрупа огромен излишък (3,5 млрд. лв. към ноември 2016 г.), което позволи да платим извънредни 1,2 млрд. лв. по спрения проект "Белене" и да се гласуват нови (непланирани) 1 млрд. лв. за саниране. Въпреки това бюджетът завърши на излишък от 1,5 млрд. лв. към края на годината. Сега, за първите два месеца на 2017 г. бюджетът отново върви много добре - излишъкът до момента е 832 млн. лв. на фона на 915 млн. лв. преди година. Нещо повече, тази година излишъкът идва основно по линия на националния бюджет, а не на европейските средства. С други думи бюджетът в момента генерира резерви, които най-вероятно ще бъдат изхарчени в преследване на обявените приоритети и по-горе споменатите разходни котви.
Разходният популизъм на новата коалиция не е „разлят” по цялата програма, а по-скоро е фокусиран на няколко конкретни места. Очаквано, социалната и регионалната политики са водещи. Поставянето на твърди котви като минимална работна заплата от 650 лв. (сега 460 лв.) и средна работна заплата от 1 500 лв. (сега около 1 000 лева) в рамките на мандата на практика предопределя една твърде агресивна политика по административно покачване на доходите, която да е "за сметка на ръста на икономиката". Последният цитат от програмата най-вероятно е просто недостатъчно добър изказ, но в случая неволно е хванал същината на тази политика - натегнат популизъм за сметка на конкурентоспособността и растежа.
В подкрепа на целта за покачване на доходите е и ангажиментът за двойно увеличение на учителските възнаграждения до края на мандата. Мярка, която засега остава на заден план, но всъщност е много вероятно да излезе по-скъпо на бюджета от непосредствените пенсионни обещания. И докато приоритизирането на образованието среща сравнително широка подкрепа, то удвояването на възнагражденията без насрещни промени в образователния процес може и да не постигне нищо. Идеята за преправяне на делегираните бюджети, така че трансферите към училищата да зависят не само от броя на децата, но и от качеството на образованието, е по-скоро опит за макро решение, което обаче в рамките на съществуващите колективни трудови норми в училищното образование не гарантира, че на микро ниво стимулите за по-добра работа ще са налични.
Голямата тема през последните дни е покачването на минималната пенсия (сега 165 лв.) до 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 г. Избирането на границата от 200 лв. съвсем не е случайно. Ако се разгледа разбивката на броя на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст според размера на пенсията им, то общо под 200 лв. пенсия получават малко над 500 хил. души. Между 200 и 300 лв. от своя страна получават други близо 500 хил. души. Знаейки това, не е изненада, че е избрана границата от 200 лева, тъй като след тази граница разходите започват прогресивно да нарастват и бързо отиват в сферата на немислимото.
На първо четене допълнителният разход за цялата следващата година при 200 лв. минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст би бил в рамките на 300 млн. лв. Остава обаче отворен въпросът как ще се повиши с около 20% минималната пенсия, без да се пипнат и всички останали пенсии. Едва ли хората, които в момента получават примерно 210 лв. пенсия, ще бъдат много доволни от подобно решение. Очевидно ще се създаде много сериозно социално напрежение и политически натиск за увеличение на всички пенсии. Разчетите на НОИ, разпространени от БСК, показват, че подобно покачване на всички пенсии би струвало близо 1,8 млрд. лв. за следващата година. Това вече би вкарало бюджета в много сериозни проблеми.
Независимо от конкретните параметри обаче е ясно, че от 1 юли тази година ще има повече разходи за пенсии. Това само по себе си означава допълнителен трансфер към НОИ за тази година и съответно актуализация на държавния бюджет. Една такава актуализация ще продължи порочната тенденция от последните близо 5 години - ключови политики да минават не през обичайния бюджетен процес, а през недобре аргументирани актуализации на бюджета. Такъв най-вероятно ще е случаят и с другата котва на разходния популизъм, а именно санирането.
Изразът, че „санирането е новите магистрали” бързо набра скорост, но всъщност не е съвсем точен. Риториката за жилищната политика следва тази за магистралите, но бюджетно нещата са различни. Санирането решава изцяло частни проблеми и го прави с национален, а не с европейски ресурс. Програмата е огромна и съответно може да обере всеки наличен публичен лев - миналата година например набъбна с 1 млрд. лв. от излишъка само за няколко дни. Програмата на новата коалиция не просто предвижда продължаване на програмата, но и разширяването ѝ към тухлени многофамилни и дори еднофамилни сгради. Макар да се говори за евентуално самоучастие на гражданите, безспорно мащабите на тази публична програма са колосални. Третият милиард за саниране най-вероятно ще се гласува още тази година - било то от излишъка или чрез държавни гаранции през ББР.
Това са основните котви на разходния популизъм на новата коалиция - доходи и жилищна политика. Интересно е, че извън големите пера за нови разходи (учителски заплати, пенсии и саниране), в програмата са намерили място и чисто техничарски мерки за затваряне на една или друга пробойна в бюджета. Такива са, например, обвързването на социалното подпомагане с полагането на труд или прегледът на инвалидните пенсии и по-големия контрол на НОИ. Има и загатнати структурни мерки, които също ще се отразят добре на бюджета - например поетапната демонополизация на здравната каса. Това само подкрепя тезата, че популизмът този път ще бъде фокусиран в няколко конкретни пера, върху които ще стъпва и балансът на парламентарното мнозинство.
Историята от последните години обаче по никакъв начин не подкрепя тезата, че напомпването на разходите купува подкрепата на парламента. От тази гледна точка, стръмното покачване на минималната заплата и пенсия, както и забиването на примамливи четиригодишни котви едва ли ще гарантира политическа стабилност. Напротив, примерите с пенсиите, както и този с учителите, са все такива, които провокират разделение и е много вероятно да предизвикат вълна от нови социални искания. Първите като нищо ще ги видим още тази година в рамките на задаващата се актуализация на бюджета.
Общата макроикономическа рамка безспорно се запазва - неприкосновеност на валутния борд, запазване на всички основни данъци и стремеж към балансиран бюджет. Последното обаче е измамно, тъй като предвижда балансиран бюджет чак през 2020 г. Политическата заявка за дефицит през тази година означава само едно - нови разходи и ревизия на бюджета за 2017 г. Актуализацията изглежда неизбежна, както заради макроикономическите данни (в момента бюджетът е на излишък), така и заради новите разходни котви. Най-непосредствената такава е покачването на минималната пенсия до 180 лв. от юли.
На макро ниво в момента е изключително трудно някой да обясни защо е необходим бюджетен дефицит през текущата 2017 г. Достатъчно е да припомним, че през миналата година се натрупа огромен излишък (3,5 млрд. лв. към ноември 2016 г.), което позволи да платим извънредни 1,2 млрд. лв. по спрения проект "Белене" и да се гласуват нови (непланирани) 1 млрд. лв. за саниране. Въпреки това бюджетът завърши на излишък от 1,5 млрд. лв. към края на годината. Сега, за първите два месеца на 2017 г. бюджетът отново върви много добре - излишъкът до момента е 832 млн. лв. на фона на 915 млн. лв. преди година. Нещо повече, тази година излишъкът идва основно по линия на националния бюджет, а не на европейските средства. С други думи бюджетът в момента генерира резерви, които най-вероятно ще бъдат изхарчени в преследване на обявените приоритети и по-горе споменатите разходни котви.
Разходният популизъм на новата коалиция не е „разлят” по цялата програма, а по-скоро е фокусиран на няколко конкретни места. Очаквано, социалната и регионалната политики са водещи. Поставянето на твърди котви като минимална работна заплата от 650 лв. (сега 460 лв.) и средна работна заплата от 1 500 лв. (сега около 1 000 лева) в рамките на мандата на практика предопределя една твърде агресивна политика по административно покачване на доходите, която да е "за сметка на ръста на икономиката". Последният цитат от програмата най-вероятно е просто недостатъчно добър изказ, но в случая неволно е хванал същината на тази политика - натегнат популизъм за сметка на конкурентоспособността и растежа.
В подкрепа на целта за покачване на доходите е и ангажиментът за двойно увеличение на учителските възнаграждения до края на мандата. Мярка, която засега остава на заден план, но всъщност е много вероятно да излезе по-скъпо на бюджета от непосредствените пенсионни обещания. И докато приоритизирането на образованието среща сравнително широка подкрепа, то удвояването на възнагражденията без насрещни промени в образователния процес може и да не постигне нищо. Идеята за преправяне на делегираните бюджети, така че трансферите към училищата да зависят не само от броя на децата, но и от качеството на образованието, е по-скоро опит за макро решение, което обаче в рамките на съществуващите колективни трудови норми в училищното образование не гарантира, че на микро ниво стимулите за по-добра работа ще са налични.
Голямата тема през последните дни е покачването на минималната пенсия (сега 165 лв.) до 180 лв. от 1 юли 2017 г. и на 200 лв. от 1 октомври 2017 г. Избирането на границата от 200 лв. съвсем не е случайно. Ако се разгледа разбивката на броя на пенсионерите за осигурителен стаж и възраст според размера на пенсията им, то общо под 200 лв. пенсия получават малко над 500 хил. души. Между 200 и 300 лв. от своя страна получават други близо 500 хил. души. Знаейки това, не е изненада, че е избрана границата от 200 лева, тъй като след тази граница разходите започват прогресивно да нарастват и бързо отиват в сферата на немислимото.
На първо четене допълнителният разход за цялата следващата година при 200 лв. минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст би бил в рамките на 300 млн. лв. Остава обаче отворен въпросът как ще се повиши с около 20% минималната пенсия, без да се пипнат и всички останали пенсии. Едва ли хората, които в момента получават примерно 210 лв. пенсия, ще бъдат много доволни от подобно решение. Очевидно ще се създаде много сериозно социално напрежение и политически натиск за увеличение на всички пенсии. Разчетите на НОИ, разпространени от БСК, показват, че подобно покачване на всички пенсии би струвало близо 1,8 млрд. лв. за следващата година. Това вече би вкарало бюджета в много сериозни проблеми.
Независимо от конкретните параметри обаче е ясно, че от 1 юли тази година ще има повече разходи за пенсии. Това само по себе си означава допълнителен трансфер към НОИ за тази година и съответно актуализация на държавния бюджет. Една такава актуализация ще продължи порочната тенденция от последните близо 5 години - ключови политики да минават не през обичайния бюджетен процес, а през недобре аргументирани актуализации на бюджета. Такъв най-вероятно ще е случаят и с другата котва на разходния популизъм, а именно санирането.
Изразът, че „санирането е новите магистрали” бързо набра скорост, но всъщност не е съвсем точен. Риториката за жилищната политика следва тази за магистралите, но бюджетно нещата са различни. Санирането решава изцяло частни проблеми и го прави с национален, а не с европейски ресурс. Програмата е огромна и съответно може да обере всеки наличен публичен лев - миналата година например набъбна с 1 млрд. лв. от излишъка само за няколко дни. Програмата на новата коалиция не просто предвижда продължаване на програмата, но и разширяването ѝ към тухлени многофамилни и дори еднофамилни сгради. Макар да се говори за евентуално самоучастие на гражданите, безспорно мащабите на тази публична програма са колосални. Третият милиард за саниране най-вероятно ще се гласува още тази година - било то от излишъка или чрез държавни гаранции през ББР.
Това са основните котви на разходния популизъм на новата коалиция - доходи и жилищна политика. Интересно е, че извън големите пера за нови разходи (учителски заплати, пенсии и саниране), в програмата са намерили място и чисто техничарски мерки за затваряне на една или друга пробойна в бюджета. Такива са, например, обвързването на социалното подпомагане с полагането на труд или прегледът на инвалидните пенсии и по-големия контрол на НОИ. Има и загатнати структурни мерки, които също ще се отразят добре на бюджета - например поетапната демонополизация на здравната каса. Това само подкрепя тезата, че популизмът този път ще бъде фокусиран в няколко конкретни пера, върху които ще стъпва и балансът на парламентарното мнозинство.
Историята от последните години обаче по никакъв начин не подкрепя тезата, че напомпването на разходите купува подкрепата на парламента. От тази гледна точка, стръмното покачване на минималната заплата и пенсия, както и забиването на примамливи четиригодишни котви едва ли ще гарантира политическа стабилност. Напротив, примерите с пенсиите, както и този с учителите, са все такива, които провокират разделение и е много вероятно да предизвикат вълна от нови социални искания. Първите като нищо ще ги видим още тази година в рамките на задаващата се актуализация на бюджета.
