Разширяваме производството на „Монбат“

Г-н Бобоков, често чуваме колко трудно се прави бизнес в България. Вие на какво мнение сте? 

По принцип бизнес не се прави лесно, със сигурност обаче в България е трудно да се започне такъв. Непосилно за малките компании е да растат и преуспяват, без да имат значителен експорт и без да ползват банково финансиране. За тях последните две неща са най-често невъзможни.

Но нали сега банките са готови да отпускат кредити?

Банките с удоволствие отпускат финансиране, но на големи фирми с история. Говорим за компании с високи финансови резултати, добре оформени бизнес планове и дисконтирани парични потоци за следващите пет години - все трудно изпълними условия за една малка българска компания, дори и за средна по размер такава.

В такъв случай как една малка фирма може да стане голяма?

Шансът й е да разполага с наистина уникален продукт - иновативен и на много добра цена. Тогава дори е възможно външни партньори да я контактират сами. Освен това, съответната компания трябва също добре да познава пазарите, в които се е прицелила, да е изградила съответната мрежа от контакти на тях и да е съвсем наясно с търсенето. За съжаление, подобни фирми у нас не са никак много, а знаем, че именно малките и средни предприятия са гръбнакът на всяка една икономика. Статистически най-стабилната част от бизнеса в ЕС се формира от фамилните компании, но нашите малки и средни фирми нямат нищо общо с малките и средни фирми в Западна Европа, тъй като мащабите и пазарите са коренно различни. Може да се каже, че именно те са двигателят на тези, най-малкото устойчиви, икономики. В същото време виждаме как българската икономика тревожно се е свила и не може да постигне дори ръст от 2%.

А защо икономиката ни не може да направи да речем растеж от 5% или дори 7%?

Просто няма кой да го направи. Както вече споменах, малкият и среден бизнес у нас е слаб и неподготвен за излаз на чужди пазари. От своя страна, българският пазар освен твърде малък е и свит, което не дава възможност за растеж. Като изход от ситуацията се явява необходимостта да бъдат поемани рискове, но за да бъдат те оправдани, се изисква сериозен капитал от хора, знаещи езици и имащи задълбочено познаване на чуждите пазари. В тази връзка, малко са фирмите със силен търговски нюх, а също твърде ограничен брой компании се занимават с производство. И ако въобще има някакъв ръст в промишлеността, то той се прави от големите предприятия-износители.

Заедно с брат си, Вие притежавате и ръководите големи, печеливши компании – производители, компании с международен успех, надхвърлящ граници и континенти. На базата на личния Ви бизнес опит, как една малка компания може да се трансформира в голяма, с успешно международно развитие?

Когато производителят премине един критичен минимум, оттам нататък компанията става печеливша. Особено ако има възможност да се разширява навън чрез износ, въпросната компания расте в пъти. Всичко това, разбира се, е обусловено от закономерността, че с производството на по-големи количества себестойността на продукцията пада. В това отношение България дава редица предимства, но те не са решаващи. Прочутите ниски български данъци, евтина работна ръка и евтин ток наистина помагат, но само те не са достатъчни, за да стане една фирма международна и печеливша. Изключително определящи за успеха са наличието на качествен продукт, финансиране, добра организация и екип - двигател на тази експанзия.

Каква цена платихте, за да натрупате това ноу-хау?

Определено сериозна - „Приста Ойл” и „Монбат” бяха след първите български компании, които смело излязоха навън и вече от години присъстват стабилно на внушителен брой пазари. Разбира се, по пътя направихме своите грешки, на базата на които се случваше освен всичко друго да търпим и загуби. Благодарение обаче донякъде и на тях, днес вече стъпвайки на сериозен опит, доста бързо преценяваме доколко един нов проект би бил печеливш, дали условията в дадена държава са подходящи да инвестираме в нея и как, във възможно най-кратък срок, можем да реализираме инвестицията си.

В тази връзка, как окачествявате условията за бизнес в България?

Нека не ви изненадва, но аз считам, че условията за правене на бизнес у нас са много добри. Бързам да уточня обаче, че става въпрос не за стартиращ бизнес, а за бизнесът на големите компании с опит. Възможността да застраховаш бизнеса си в Българската агенция по експортно застраховане, да вземеш експортно финансиране от Българската банка за развитие са все неща много полезни за бизнеса. Нито едно от тях обаче не ползва малките фирми - просто те чрезвичайно са на външните пазари и рядко могат да си позволят един такъв допълнителен разход като застраховането.

Как стои въпросът с кадрите по отношение на вашия бизнес в контекста на икономиката?

Разбира се, едно от важните неща, определящи ръста на икономиката, са именно кадрите. Проблемът с тях става все по-наболял и остър, не само в България. Например ние, в „Монбат“, поради липса на подходящи кадри, се налага да привличаме високо квалифицирани специалисти от Украйна, Русия и други държави. Режимът за наемане на хора от трети страни обаче е много усложнен и уреждането на документите отнема месеци.

Каква е Вашата рецепта за справяне с проблема?

Според мен единственият начин за решаването на проблема с кадрите у нас е чрез по-активната роля на българското образование в тясно взаимодействие с бизнеса, за да може от средните специални училища и от университетите да излизат подготвени специалисти, устройвани на добре платена работа. По време на обучението си, тъй като все още у нас липсват възможности за студентски кредити, би било добре студентите да могат да ползват стипендии от бизнеса, с ангажимента след завършването си да работят за него.

Привличате специалисти от чужбина, а защо не от Русенския  университет „Ангел Кънчев”?

Напротив, от години работим в тясно сътрудничество с Университета и наемаме дипломирани специалисти от там. Дори обучаваме млади инженери, които, случва се, след като квалифицираме подходящо, да заминат на работа в чужбина. Привличаме външни кадри само тогава, когато изниква нуждата от висококвалифицирани специалисти със сериозни знания и опит, но не можем да открием у нас подходящи такива.

Какъв е мотивът на инженерите от Русия и Украйна да дойдат да работят в страната ни, вместо в Западна Европа?

Едно от нещата е доброто заплащане, както и това, че България се радва на добър имидж в тези държави. Всъщност, възнагражденията у нас за висококвалифицирани специалисти не са никак ниски, те нямат нищо общо със средната работна заплата. В добавка към заплащането, да речем, в „Монбат“, им предлагаме широк социален пакет, в това число съдействие при релокацията на цялото семейството. От значение също е и факта, че става въпрос за народи, близки до нас по отношение на език, култура, религия. Климатът в България им допада, освен това не са далече от родината си. В заключение, наемането на такива професионалисти не е никак евтино, но пък те от своя страна веднага придават производствена стойност на компанията, а също внасят свеж ентусиазъм в работата.

Разкажете ни за посоката на вашия бизнес. Да започнем от „Монбат”…

Бизнесът ни се развива с много високи темпове. Успоредно с това и броят на пазарите, на които оперираме, продължава да расте. До момента, големите западноевропейски държави са наши основни пазари. Бъдещето за „Монбат“ виждаме в Източна Европа, тъй като в Централна и Западна Европа, а също в Северна Африка, вече отдавна сме добре представени. Излиза, че последно ще навлезем там, където географски сме най-близо. В този ред на мисли, Турция също не е била наш приоритет.

Сменяйки географски посоката, рисковете в Украйна, Казахстан, Узбекистан, Русия, Беларус доскоро бяха големи, но необятността на въпросните пазари предопределя сигурна печалба на този, който е част от възстановяването им. Затова и смело поглеждаме към тях, водени от опита си, но разбира се, следвайки добре премерена политика. И още нещо, по отношение на Русия и Украйна не изключваме стартирането дори на производство там, стигнем ли критичната маса на продажби.

В Африка наше предизвикателство е Нигерия - невероятен пазар с над 180 млн. жители и огромен автомобилен парк, но без производител на батерии. Затова планираме закупуването на местна фирма, която да направи възможни продажбите на масла и акумулатори, и като цяло стъпването ни на този пазар. По отношение на производство, не предвиждаме такова в Нигерия, тъй като на място специалисти въобще няма, а ако трябва да се внесат, това би струвало изключително скъпо и нерентабилно за бизнеса.

Да разбирам ли от думите Ви, че за бизнеса Африка е континентът на бъдещето?

Така излиза. САЩ, Китай и страните от ЕС усилено се стремят да заемат позиции там, тъй като на вече познатите пазари растежът е силно ограничен. Който иска да расте бързо, да отиде в Африка.

Има ли нова инвестиция, която сега е във вашия бизнес фокус?

Да, вече пет години „Окта Лайт” АД е във фокуса. Предприятието произвежда светодиоди и светодиодни осветители. Предлагаме цялостен инженеринг в областта на осветлението с ново поколение светодиодни лампи с висок енергиен клас. Бизнесът е иновативен, проектът започна на зелено, но вече е в стадия на рязкото увеличаване на продажбите. Затова считаме, че настоящата година ще е преломна за завода и в нейните рамки ще успеем да възвърнем инвестициите в проекта.

Как взехте решение да се насочите към този бизнес?

Премислях го доста, защото самият аз трябваше да рискувам и вземането на подобно решение беше трудно за мен. Тогава си казах, че навремето и „Нокия” е започнала от добив на дървесина… и го направих. Развитието и прогресът като цяло налагат да се отиде в по-високотехнологичен отрасъл. Идеята ме завладя, претърпя много промени, но хубавото е, че дотук имаше трудни, но не и грешни ходове. Правим наистина нещо изключително за осветлението в дома, офиса, интериора и екстериора, предлагаме осветление за улици, магистрали, пристанища, спортни зали и т. н. Това е най-икономичното осветление. Повечето от продукцията ни се продава в Персийския залив. Почти нищо не реализираме в България, защото тук е наводнено с евтини китайски осветители.

Каква е ролята на иновациите във вашия бизнес?

Те са изключително важни за развитието на всяка една компания, не само за нашата, и за присъствието й на чужди пазари. Когато продуктите постоянно се усъвършенстват, това задържа клиентите. При „Окта Лайт” иновациите са жизнено важни, тъй като се свързват и с понижаване себестойността на продукта. Ако при акумулаторите от решаващо значение е оловото и е над 60% от теглото (при това е на борсова цена), то при осветителите няма нищо борсово. Те се оценяват по характеристиките им и по цената. Подобрят ли се характеристиките и понижи ли се цената, клиентите винаги го оценяват.

Къде е базирано предприятието?

В Годеч, осигурява работа на 150 души. За него също се наложи да привлечем опитни инженери от Русия и Украйна. В момента сглобяването на детайлите е ръчно, скоро обаче ще пуснем две роботизирани линии, с цел постоянство на качеството и неговото повишаване.

А „Монбат” ще разширява ли своето производство?

Определено, тъй като капацитетът ни е недостатъчен спрямо нарастващото търсене към нас. За да имаме качествен продукт в огромни бройки, трябва да инвестираме в автоматизация и нови процеси. И ще го направим. Иновациите не са само въпрос на вътрешнофирмени решения, те идват с ноу-хау и машини отвън.

Повече четете в брой 61 на списание "Икономика"