Парламентът отвори вратата за частно управление на жп мрежата

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ще може да бъде заместена в управлението на железните пътища от частни компании. Това предвиждат промените в Закона за железопътния транспорт, които бяха приети окончателно на второ четене от Народното събрание.

Те бяха подкрепени със 116 гласа „за“ от ГЕРБ, ДПС – Ново начало, БСП, „Има такъв народ“ и един депутат от АПС. Гласовете „против“ бяха 55, а 6 се въздържаха.

Това се случва почти 3 месеца, след като измененията бяха гласувани на първо четене, както и почти 9 месеца след внасянето им в парламента. Текстовете бяха предложени от последния служебен кабинет през декември миналата година с ресорен министър Красимира Стоянова. Те обаче срещнаха подкрепата и на сегашния министър Гроздан Караджов.

Любопитна подробност е, че преди това промените бяха внесени и в състава на 49-ото Народно събрание, през април миналата година, като дори минаха първо четене. Тогава обаче БСП и ИТН гласуваха против или се въздържаха.

Дебатите 

При обсъждането в зала днес в дебатите се включиха единствено представители на „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, които отново защитиха тезата, че всъщност предложените промени дават възможност за концесии на жп линии (бел. р. – да не се бърка с предстоящите частни фирми, които ще возят пътници по различни направления).

Депутатът Никола Димитров заяви, че промените са „порочни“ и не бива да се приемат, тъй като не са били обсъдени със синдикалните организации. Той изрази твърдо несъгласие с възможността трети лица да изземват функциите на НКЖИ, наричайки ги „концесионери, които ще имат гарантирана печалба“.

По думите му, измененията дават възможност на частни фирми да се възползват от дейността на държавните дружества.

Ние сме против това нещо и желаем развитието на тези държавни дружества да продължава, а не да възлагаме на фирми, където ще има гарантирана печалба“, категоричен бе депутатът от проруската партия.

Димитров обърна внимание и на тенденцията държавата да се отървава от своите компании, без да прави нищо, за да ги съживи и да ги направи конкурентоспособни.

Специално внимание бе обърнато на разписването на графиците за движение на влаковете. Според „Възраждане“, държавата не бива да отстъпва това право на концесионери. Бяха повдигнати въпроси и относно съгласуването на пътническите превози с общините, както и за безопасността.

Вкарваме и концесионерите да изказват мнение по изискванията за безопасност“, посочи Димитров.

Друг представител на същата формация, Христо Расташки, определи закона като „смъртната присъда за БДЖ“. Според него промените са част от „схеми“, които ще доведат до пълно одържавяване на неефективните линии и прехвърляне на печелившите на частни компании.

Разбива се БДЖ“, категоричен бе Расташки.

Той повдигна и въпроса за отговорността и сигурността на оборудването, след като управлението бъде дадено на концесионери, заявявайки, че „не може да се даде просто така на концесионери“.

Припомняме, че през юни, когато текстовете минаха първо четене в зала, транспортният министър Караджов ги защити, успокоявайки, че жп инфраструктура няма да се отдава на концесии. По думите му в мотивираното становище на Европейската комисия се посочва, че чл. 10 от действащия Закон за железопътния транспорт е в нарушение на директивата, тъй като забранява на управителя на инфраструктурата да прехвърля основни свои функции. Според чл. 7 от евродирективата обаче управителят следва да има право да делегира – дори и ключови – свои правомощия, ако прецени.

Министърът тогава бе категоричен, че НКЖИ е единственият собственик на цялата железопътна инфраструктура – линиите, контактната мрежа, гарите и пр. Тази инфраструктура „не се отдава на концесия“ и няма „печеливши“ или „непечеливши“ участъци, допълни министърът. Той добави, че всички оператори плащат на НКЖИ такса за тоно- или влакокилометър и компанията получава своите приходи без никакво ограничение на правата ѝ.

В действителност обаче, ако се съди по приетите промени, законът вече ще даде възможност НКЖИ да превъзлага на трети лица свои функции по поддръжка, обновяване и планиране на жп мрежата в страната. Управителят на инфраструктурата може да възлага тези функции на външни търговци, стига те да не са свързани с железопътни предприятия (превозвачи), за да се избегнат конфликти на интереси. Въпреки прехвърлянето на дейности, НКЖИ ще носи крайната и пълна отговорност за изпълнението им и никой друг държавен орган или лице не може да оказва решаващо влияние върху основните ѝ функции.

За момента не е ясно дали НКЖИ ще се възползва от направените промени. Поне такива официални индикации не са давани нито от ръководството, нито от министерството.

Друга ключова промяна е свързана с ръководството на НКЖИ. Вече е изрично записано, че управителите на жп инфраструктура трябва да работят безпристрастно и не могат да имат конфликт на интереси. Забранява им се да извършват конкурентна дейност или да заемат едновременно ръководни позиции в НКЖИ и железопътни предприятия (превозвачи).