Регионалните различия в България и страните от ЕС

Последните данни за развитието на европейските региони нееднозначно показват, че България далеч не е единствената страна, в която регионалните различия са първо, значителни и второ, се задълбочават. На практика липсват примери за страни, които да успяват да постигнат едновременно повишаване на благосъстоянието и в най-бедните, и в най-богатите си райони, което в същото време  да доведе до видима вътрешна конвергенция.

Накратко за България

Разликите между най-бедния и най-богатия български район (съответно Северозападния и Югозападния) остават значителни. Докато БВП на човек от населението, изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), в Северозападна България е едва 29% от средното за ЕС, този в Югозападна България достига 76%, основно заради развитието на столицата. “Ножицата” се разтваря най-вече в периода между 2006 и 2010 г., когато показателят за Югозападна България се увеличава от 59 на 77% от стойността за ЕС, докато увеличението в Северозападна България за този период е от 26 на 28%. През 2015 г. средната стойност за страната достига 47% от нивото за ЕС, но всички райони с изключение на Югозападния остават далеч под тази стойност. Най-близко са Североизточния и Югоизточния район (по 39%).

Регионалните различия в ЕС

На първата графика е представена разликата между най-бедния и най-богатия район във всяка една от страните, които имат повече от един район в рамките на Европа и за които Евростат е публикувал сравними данни за 2015 г. Показана е и средната стойност за съответната страна.

Графика 1: БВП на глава от населението (СПС) като % от средното за ЕС, 2015 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

В процентни пунктове разликата варира от 512 пункта във Великобритания до едва 4 пункта в Хърватия, като стойността за България е 47 пункта – шестата най-ниска в ЕС.

Промяна за периода 2006-2015

В периода 2006-2015 г. тази разлика намалява значително (с повече от 10 пункта) в 6 от общо 21 страни със сравними данни и се увеличава значително (с повече от 10 пункта) в 7 страни, между които и България. Трябва да отбележим, че в повечето страни с намаляващи различия (Белгия, Португалия, Гърция и дори Румъния) този процес се дължи по-скоро на понижаване на относителното благосъстояние в най-богатия район, отколкото на изпреварващо развитие в най-бедния такъв. В Австрия динамиката е двупосочна – ясно изразено повишаване на благосъстоянието в най-бедния район и лек спад при най-богатия. Единствено при Германия имаме по-ясно изразен процес на конвергенция, при който най-богатият район запазва нивото си на благосъстояние (без да го повишава), а най-бедният – постепенно подобрява резултата си.

Графика 2: Страни с намаляващи и увеличаващи се различия (2015 спрямо 2006 г.), пунктове

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ

При страните в червено, в които се наблюдават задълбочаващи се различия между най-бедния и най-богатия район (където е и България), причината обикновено е изпреварващото развитие на втория, но и тук може да обособим две групи:

- В Швеция, Дания, Франция и Великобритания най-бедният район понижава благосъстоянието си, докато БВП на глава в най-богатия нараства;

- В България, Полша и Словакия както най-бедният, така и най-богатият район повишават благосъстоянието си, но разликата се задълбочава поради по-бързото развитие на втория.

Друг поглед към различията

В същото време в ЕС има само четири страни, в които разликата между най-бедния и най-богатия регион (в пъти) е по-голяма от тази в България – Великобритания, Словакия, Чехия и Белгия. Над два пъти е още разликата в Италия, Германия, Унгария, Полша и Франция. Най-малки разлики се наблюдават в Хърватия, Словения, Румъния и Португалия.

Разлика в БВП на глава от населението (изразен в СПС) между най-бедния и най-богатия район на страните в ЕС (в пъти), 2015 г.

Източник: Евростат, изчисления на ИПИ