С „умните“ удобства расте и рискът за потребителите

Днес всеки човек е потенциална жертва на финансови и киберизмами

С „умните“ удобства расте и рискът за потребителите

Снимка: Twenty20

2831 ~ 4 мин. четене
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова

С различни темпове дигитализацията прониква във всеки аспект от живота, улеснявайки значително множество тромави аналогови процеси. Пример е трансформацията във финансовия сектор, която е най-лесно да бъде илюстрирана с постепенното отпадане на хартиените банкноти и монетите като средство за плащане. Дневният ред все повече се диктува от безконтактните плащания, като дори дебитните и кредитните карти постепенно биват заменяни от дигитални пособия и портфейли. С увеличаването на услугите обаче расте и броят на устройствата, а с всичко това и рисковете за сигурността на потребителите и техните данни.

Към днешна дата в света има няколко десетки милиарда свързани в интернет устройства, които се очаква да се увеличат до няколко стотици милиарда до 2030 г. Предвид че си комуникират постоянно, на практика те генерират огромни количества данни, при това отразяващи и чувствителна лична, здравна, финансова и пр. информация.

Днес всеки един човек е под обсега на киберпрестъпници“, коментира Слав Умленов, акаунт мениджър в Acronis, по време на финансовия форум NEXT DIFI. Той напомни една от явните тенденции напоследък – че хакерите вече не атакуват само големите фирми. Напротив, под прицел са всички.

Като „петата човешка нужда“ – така той определи необходимостта на съвременния човек да съхранява сигурно своите данни. Ако се върнем пак на аналогията с финансите, днес мнозина ползват мобилно и онлайн банкиране, а това какво хората си купуват или продават е надлежно отразено в извършените цифрови трансакции. Никой не иска те да стават достояние другиму, а още по-малко с тях да бъде злоупотребено, но евентуален пробив може да доведе до изтичане на такава информация. 

Както в биологичния свят, така и в дигиталния има нужда от хигиена. При инфектиране на устройства, трябва да се положат сходни грижи, например да се „карантинират“ заразени файлове. А при масово разпространение на вирус и избухване на цифрова пандемия, да се открие нулевият „пациент“, т.е. откъде и как хакерите са проникнали в дадена система. Само така могат да се разработят антивирусни оръжия и изобщо да се изгради превантивна отбрана.

Горещите теми

Умленов изтъкна, че през последната година, по време на масовата работа онлайн, кибепрестъпността е скочила с 300%. В същото време 57% от антивирусните системи поддават на заплахите. Тъкмо затова днес защитата все повече е свързана с по-цялостни и комплексни решения, а не с такива на парче.

Изкуственият интелект е този, който стои зад съвременните системи за защита. Той е и в основата на новите потребителски услуги, включително в областта на иновативните средства за плащане. Срещите между технологиите и финансите стават все по-гореща тема, а неоиграчите базират решенията си на машинно обучение, така че да автоматизират процесите и да постигнат по-добър коефициент на успешните мигновени трансакции.

Времето на милисекундите изтича, започваме да си говорим за наносекунди. Хората трудно могат да осъзнаят за каква прецизност при финансите става дума“, отбелязва Цветомир Досков, консултант Финансови услуги и финтех в Sirma Business Consulting.

Темпото, което задават новите финтех играчи е изключително високо, но според Досков традиционните банки няма да изчезнат. „Просто правенето на бизнес ще се промени“, казва той и посочва, че дигитализацията не е просто технология, а промяна в начина на мислене.

Цифровизация на публичния транспорт

Пример за навлизането на банките в по-интересни проекти е разработеното от DSK Mobile (звеното за мобилни технологии на Банка ДСК) решение за продажба на билети в градския транспорт в София. Платформата за безконтактни покупки вече е налична във всички наземни превозни средства в столицата, а до броени седмици се очаква да заработи и в метрото.

Системата позволява на човек да си купи дигитален билет чрез монтирани в тролеите, трамваите и автобусите устройства на принципа на ПОС терминалите. Достатъчно е човек да допре дебитната си карта или мобилно устройство с портфейл като Apple Pay или Google Pay, за да заплати пътуването си. Иновацията – поне тук, защото подобна система съществува отдавна в градове като Лондон, Берлин и не само – дойде на фона на пандемията, когато възможностите за покупка на билет от и без това намаления пътникопоток бяха ограничени заради спряната продажба от шофьорите. Платформа като тази обаче дава шанс на общината все пак да генерира приходи от желаещите да си платят, скъсявайки пътя до потребителя чрез дигитализацията.

Системата променя играта в област, където плащанията досега бяха кешови. С нея отключваме възможността всяка карта да бъде използвана за плащане“, посочва Васил Димитров, изпълнителен директор на DSK Mobile.

С този нагледен пример отново изниква въпросът за данните и тяхната защита. Плащайки чрез картата си в автобуса, човек става мишена на потенциални киберпрестъпления – Центърът за градска мобилност също, доколкото е от другата страна на веригата. Васил Димитров обясни, че точно по тази причина платформата е разработена така, че да има разделение между чувствителните данни и останалите, които се споделят между няколкото комуникиращи си системи. Така например устройствата на контрольорите не дават видимост върху повече от необходимото, в случая дали картата на пътника е направила плащане.

Подкрепи Economic.bg