AI спестява време. Но кой пази данните?

Всяка компания, която въвежда AI, стига до един и същ момент. Първо идва облекчението – по-малко рутина, по-бързи процеси, автоматизирани проверки. След това идва по-важният въпрос: къде отиват данните и колко сигурно е мястото, в което „живеят“?

Големите одиторски и консултантски компании – Deloitte, EY, KPMG и PwC – вече ускоряват внедряването на AI в ключови дейности: от одит и анализ на транзакции до обработка на документи и отчети. Това се случва чрез комбинация от автоматизация (RPA) и генеративен AI, които позволяват работа с по-големи обеми данни за по-кратко време.

Но тази ефективност идва с цена: данните вече рядко стоят на едно място.

Все по-често те се обработват в свързани облачни среди – между различни платформи, системи и доставчици. Това поставя сигурността не просто като технически въпрос, а като ключов елемент от бизнес стратегията. И това вече не е тема само за големите компании. Автоматизацията постепенно се превръща в стандарт и за средния и малкия бизнес. Дори при дейности като обработка на документи, вътрешен контрол или проследяване на регулаторни изисквания, AI инструментите обещават по-малко грешки и по-кратки срокове.

Повече автоматизация означава повече точки на риск

Когато един процес сравнява документи, обобщава данни или проверява съответствие, той почти никога не работи само с един източник. Обикновено използва комбинация от системи – облачно хранилище, ERP, CRM, платформи за комуникация.

Това създава нова реалност – с повече точки на достъп, повече потребители и различни нива на права, повече устройства и външни партньори, както и с постоянно нарастващи потоци от данни. Сигурността вече не е въпрос единствено на антивирус и пароли. Тя е въпрос на архитектура: кой има достъп, кога, откъде и какво се случва, ако нещо се обърка. И още нещо важно – днес най-честата „входна врата“ не е пробив в сървър, а компрометиран акаунт.

Пробивите не се случват веднага. И точно това е проблемът

Данните го показват ясно. Според IBM Cost of a Data Breach 2025, средното време за откриване и овладяване на пробив е 241 дни. Това са близо осем месеца, в които една организация може да работи с частично компрометирана среда – без дори да подозира.

В контекста на автоматизация това означава нещо още по-сериозно: компрометирани данни могат да преминават през процеси, системи и отчети дълго след началото на проблема. И да оставят трайни и трудно поправими щети.

Има обаче и положителна страна. Компаниите, които използват активно AI като част от решенията за киберсигурност и автоматизация, успяват да съкратят времето за реакция с около 80 дни. Сред технологичните услуги, които А1 предлага на бизнес организациите, е Endpoint Protect, която предпазва крайните устройства като открива кибератаки и включва AI-базирана защита срещу ransomware и malware.

С други думи – автоматизацията може да бъде част от решението. Но само ако е подкрепена от правилната инфраструктура.

Сигурността вече е управленско решение, не техническо

Инфраструктурата често остава „невидима“ тема – докато не се появи проблем. А всъщност именно тя определя дали един бизнес може да продължи да функционира, когато нещата станат непредвидими. В епохата на AI сигурната инфраструктура има няколко ключови измерения. Облакът вече е работно място, а не просто място за съхранение на данни – това означава ясни политики за достъп, сегментация на информацията и постоянен мониторинг на необичайно поведение.

Идентичността се превръща в новия периметър на сигурността, защото именно компрометираните акаунти са най-честият начин за проникване в системите. А резервното копие вече не е формалност, а стратегия – защото истинският тест не е дали ще има инцидент, а дали бизнесът може да се възстанови бързо и контролирано. В свят на ransomware атаки, човешки грешки и технически сривове, backup-ът е част от ежедневната сигурност, а не последна мярка.

Новите регулации: времето за реакция вече е ограничено

Регулаторната рамка в Европа също се променя. С въвеждането на NIS2 изискванията към компаниите стават по-конкретни и по-строги. В България това означава ясни и кратки срокове за реакция – до 24 часа за уведомяване при инцидент, до 72 часа за първоначална оценка и до един месец за финален доклад. Това не са просто административни срокове. Те изискват реална техническа готовност – видимост върху системите, ясни процеси и възможност за бърза реакция.

Сигурната инфраструктура като основа за растеж

Именно тук идва ролята на технологичните партньори, които комбинират облачни услуги със защита и възстановяване на данни. A1 развива решения в тази посока – от облачна инфраструктура до услуги като A1 Cyber Backup, които адресират един от най-практичните въпроси в епохата на AI: как бизнесът да продължи да работи дори при инцидент с компрометирани данни. Важно е да се разбере, че backup-ът не е „план Б“. Той трябва да е част от цялостна стратегия за устойчивост. Когато данните се движат между множество системи и среди, възможността за бързо възстановяване е това, което запазва контрола – дори когато се случи неочакваното.

Автоматизацията е процес. Сигурността трябва да върви с нея

В реалността повечето компании няма да направят рязък скок към AI. Промяната се случва постепенно – процес по процес, система по система. И точно в този момент инфраструктурата трябва да се мисли не като еднократен проект, а като рамка.

AI вече променя начина, по който бизнесът работи. Но реалната стойност от тази трансформация идва само тогава, когато зад автоматизацията стои сигурна, гъвкава и устойчива инфраструктура.