Когато кибератаката не спира бизнеса, а „само“ го излага

Дълго време рансъмуерът се разпознаваше по един ясен симптом: екран, който казва „плати, за да отключиш“. Днес този модел все по-често изглежда различно. Вместо блокирани системи компаниите са попарени от новината, че данните им вече са извън организацията. Кореспонденцията, документите и вътрешните процеси се  обръщат срещу самата фирма като инструмент за натиск.

Такъв е и скорошният случай с Guesty – платформа от сектора на управлението на имоти. Според публична информация, атакуващите твърдят, че са откраднали около 700 GB данни, включително близо 4 милиона имейла с прикачени файлове, информация за клиенти и данни, свързани с платформи като Airbnb и Booking.com. Споменава се и достъп до вътрешни материали и проекти – детайл, който често остава подценен, докато не стане част от изтичане на чувствителна информация. Паралелно с това се водят преговори при поставен краен срок.

Моментът изглежда не е случайно избран от атакуващите, предвид периода преди първите пролетни екскурзии и летните ваканции, когато използването на платформи за резервации традиционно бележи пик. Когато трафикът расте, се повишава и обемът информация, която преминава през платформата: повече заявки, повече потвърждения, повече прикачени файлове и повече решения „набързо“. А това неизбежно увеличава стойността на всеки пробив в доверен канал.

В подобни сценарии рискът не се изчерпва със спиране на дейността на платформата. По-големият проблем е загубата на контрол върху съдържанието. В кореспонденциите често има прикачени договори, лични данни, клиентски заявки и готови шаблони за комуникация. Това е информация, която в ежедневието изглежда оперативна, но извън организацията се превръща в сериозна уязвимост.

Затова и рансъмуер атаките все по-рядко изглеждат като еднократно събитие. По-често следват ясен сценарий: първо атакуващите изнасят данни, след това поставят условия. Срокът не е просто заплаха, а начин да притиснат бизнеса да реагира бързо, под напрежение и без време за проверка.

Ситуацията в Европа потвърждава това. Според Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), рансъмуерът остава заплахата с най-високо въздействие в ЕС именно защото комбинира оперативни, финансови, репутационни и регулаторни последствия в един инцидент (ENISA Threat Landscape 2025).

Това поставя организациите в ситуация, в която подготовката не започва в момента на атаката. В деня на инцидента вече се вижда дали има работещи процеси. В противен случай реакцията бързо се превръща в импровизация под натиск.

На практика това означава няколко прости, но трудни въпроса: кой взема решения в такава ситуация, как се ограничава проблемът, кои системи се възстановяват първи, как се преценява обхватът на щетите и как се комуникира с външните партньори? Организациите, които са готови с отговори предварително, печелят време.

Именно тук ролята на резервните копия на ценните данни става ключова. Когато процесът по архивиране и възстановяване е ясен и валидиран, възстановяването на нормалната работа не зависи от външен натиск. В този смисъл решения като A1 Cyber Backup обединяват в едно няколко неща, които в подобна ситуация имат значение – централизирано управление на архивите, възможност за бързо възстановяване и защита срещу криптовируси. Данните се съхраняват в център за данни на A1 в София и се криптират, което има значение точно в ситуации, в които доверието в системите вече е разклатено.

Случаят с изнесени имейли показва и още нещо. Подобни атаки рядко започват директно като рансъмуер. В много случаи началото е нещо съвсем обикновено – отворен зловреден файл, кликнат линк или въведени данни в, на пръв поглед, легитимна форма или страница. В натоварения работен ден тези действия изглеждат като рутина.

Затова техническите решения сами по себе си не са достатъчни. Много често разликата идва от това дали хората разпознават подобни ситуации навреме. Тук на помощ идват обученията, които компаниите могат да предоставят на служителите си, като A1 Security Awareness Training, които „превеждат“ рисковете на разбираем език. Те работят с реални примери и показват как изглеждат фишинг имейли, как се разпознават подозрителни линкове и какво означава „слаба“ парола в реална среда. Така се изграждат навици, които в ежедневието остават почти незабележими, но в критичен момент правят разлика.

Допълнителен риск идва и от т.нар. Initial Access Brokers, които търгуват вече компрометиран достъп през канали като VPN и RDP. Това означава, че в някои случаи пробивът се случва много преди да стане видим (ENISA Threat Landscape 2025).

В този смисъл рансъмуерът вече не е просто въпрос на защита на системи. По-скоро е въпрос на това доколко една организация може да запази контрол – да възстанови нормалната работа, да ограничи щетите и да не попада в ситуация, в която външен срок да диктува решенията ѝ. И когато атаката не е „заключване“, а „изтичане“, именно тази способност става решаваща.